В големите градове често можем да видим как булдозери и други по-големи машини разрушават стари здания, за да освободят място за нови.

Някои от тези „стари здания“ са на повече от сто години. В Европа има сгради устояли на няколко столетия.
Но рано или късно те ще бъдат разрушени от природни катаклизми или човешка ръка.

Вечно ще остава това, което е поставено на здрава солидна основа – на Христос.

Исус е казал: „Всеки, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара“.

Успяваш ли всеки ден да слушаш Божието Слово и въплатяваш ли го в своя живот?

В немския град Дрезден има светофар, който непрекъснато свето червено от 1987 г.

Той забранява движението наляво или надясно на кръстовището на улица Цигелщтрасе .

Но разрешава движение  направо, ако не пречи на другите участници в движението.

Не може да се премахне светофара и да се сложи знака „Движение само направо“, защото за това пречи закона.

Съгласно него ако на кръстовище са поставени светофари, те трябва да присъстват на всяка съседна на кръстовището улица.

Ще кажете, че това е невъзможно, защото Берлинската стена отдавна не съществува.

И все пак, точно на космическите снимки това разделение е ясно.

За това не е необходима Берлинска стена.

Причината е чисто техническа.

Фактът е, че в Западен Берлин, за уличното осветление отдавна използват луминесцентни лампи, а в принадлежащата на ГДР част на града – натриеви лампи, чиято светлина е с много по-жълт отенък.

Разрабитчици на холандска фирма предложили използването на рециклирани пластмасови бутилки за изграждане на пътища. Според изобретателите, материалът може да бъде лесно отстранен и заменен, както елементи на Lego.

Проектът е наречен PlasticRoad и е реализиран в Ротердам. Това е първият град в света, който е получил пластмасов път.

Представители на строителна фирма VolkerWessels са заявили, че повърхността на пътя ще изисква по-малко поддръжка в сравнение с традиционните асфалтови настилки и могат да издържат на по-екстремни температури – от -40 ° C до 80 °. В допълнение, тези пътища ще се изграждат много по-бързо, само за няколко седмици, а не месеца.

Освен това използването на рециклирани бутилки е много по екологично от асфалта, който е отговорен за 1.6 милиона тона емисии на CO2 за година в световен мащаб.

Въпреки че проектът е в идейна фаза, компанията твърди, че те са готови да сложат първите пластмасови пътища в рамките на следващите три години.

Румен мина с бързи крачки между симетричните купове от компютърна памет и някъде в средата мярна тази, която му трябваше. Носеше сини дънки и памучна зелена риза.

Високата му фигура се открояваше между три компютърни екрана с формата и големината на огледала. Обстановката приличаше на пробна в универсален магазин.

Румен бе истински гений. От дванадесетгодишен  проектираше и разработваше компютри.

В желанието си да намери най-ефективен интерфейс, бе преправял тази системата безброй пъти. Използваше множество клавиатури, гласово активиране, виртуална реалност и говорящи холограми.

Всичко край него се променяше. Само Румен оставаше единствената константа на постоянно променящото се уравнение.

Радко почука на вратата, но Румен не го чу, затова бутна вратата и влезе.

В това време Румен се стрелкаше покрай стъклените екрани, на които просветваха данни. Той жестикулираше, докосваше и преместваше неща от един екран на друг.

Някакво странно приспособление за глава покриваше едното ухо на Румен и прибавяше  към дясното му око допълнителен миниатюрен екран, дълъг, колкото човешки пръст.

– Някой ден ще вляза тук и ще те намеря вграден в хардуера, – засмя се Радко.

Тъй като Румен не бе забелязал влизането на приятеля си, се стресна от гласа му.

– Можеше поне да почукаш, – недоволно реагира Румен.

– Как може при всичката тази неразбория от технологии, да не си сложиш звънец? – скастри го на шега Радко. – По-добре си вземи куче.

Лицето на Румен се сгърчи от негодувание.

– Имам си куче, но го оставих в къщи, защото пикае навсякъде и ми изгриза сумати кабели.

Изведнъж двамата приятели избухнаха в смях, който освободи напрежението създало се между двамата. След това Румен се ти, защо бе дошъл Радко.

В града им гостуваше специална научна изследователска експозиция и двамата беха взели решение, имено днес да я посетят, но както винаги Румен бе забравил.

Той забравяше дори и да яде, като застане между компютрите. Та какво да кажем за другите неща, просто нямам думи…..