Четвърт век след края на Втората световна война в горите под Вязма бе намерен заровен в земята танк. На него се забелязваше номер 12. Люковете на танка бяха свалени надолу, а в корпуса му зееше голяма дупка.

Когато изкараха танка, на мястото на водача откриха останките на младши лейтенант. Той имаше револвер с един патрон, карта, снимка на приятелката си и неизпратено писмо.

В него пишеше:

„Здравей, Вяра!

С теб, за съжаление, няма да се видим.

Вчера по обяд стреляхме по една хитлеристка колона. Фашистки снаряд проби страничната броня и експлодира вътре. Докато карах танка навътре в гората, Васко почина. Раната ми е жестока.

Погребах Васко в брезовата горичка, докато беше още светло. Той нищо не можа да ми каже преди да издъхне. Какво да предам на дъщеря му и побелялата му съпруга.

От три танка остана само един.

Смрачаваше се и аз влязох в гората. Нощта премина в страдание, загубих много кръв. Болката пропълзя към гърдите ми и обхвана целия ми гръден кош, но на душата ми стана спокойно.

Срам ме е, че не направихме всичко, което трябваше да сторим. Другите гониха врага и не му позволиха да продължи към нашите поля и селища.

Никога не бих изживял живота си така, ако не беше ти, Вяра. Ти винаги ми помагаше там в нашето село и дори сега.

Навярно, който обича, той е добър към хората. Благодаря ти за всичко, мила! Човек остарява, но небето е вечно младо, като твоите очи, на които толкова се възхищавам. Те никога няма да остарея, няма да променят цвета си.

Ще мине време. Раните ще се заличат. Хората ще построят нови градове, ще посадят нови градини. Ще настъпи друг живот.

Пак ще се влюбиш и ще имаш красиви деца. Аз съм щастлив, че си отивам изпълнен с любов към теб.

Твой Иван“.

Вяра Петрова получи писмото адресирано до нея, след почти 30 години …

Във влажните австралийски и азиатски тропици фикусът на Бенджамин може да се превърне в огромно 25 метрово дърво с идващите от ствола и клоните му въздушни корени. Те прорастват в земята, превръщат се в допълнителна опора и формират много стволове от този вид.

Разрасналото се дърво се превръща в приказен замисъл за скулптура.

Това е невероятно и можеш да го видиш само в влажните субекваториални гори, тъй като при по-сух климат растението губи способността си да оформя допълнителни стволове и се развива като едно дърво с изящни клони, което наричат плачеща смокиня.

В тропическите страни дървото се използва за озеленяване на улици и паркове, като му се придава невероятна форма, подобна на жив плет.

Такива дървета ще бъдат посадени в Аржентина в град Сан Карлос де Барилоче.

Това екологично благоприятно решение единодушно е прието от градския съвет. Кметът предложил на родителите сами да изберат, какво дърво да се посади след като се роди детето им.

На майката и бащата било поставено само едно условие, желаното дърво трябва да бъде представител на местната флора.

Това предложение е свързано с идеята за възстановяване на местните гори, които силно са засегнати в последно време.

Според лекарите всяка година в Сан Карлос де Барилоче се раждат около 2500 деца.

Местните власти се надяват, че резултатите от проекта ще бъдат видими в рамките на няколко години.

Съпругата на тексасецът, казала на шерифа, че мъжът ѝ рано сутринта е забелязал движение в двора им. Той излязъл, за да види какво става с револвер в ръка.

Видял броненосеца и стрелял три пъти в животното. Един от куршумите рикоширал и ударил мъжа в челюстта. Раненият бил откаран с хеликоптер в болница.

Дали е пострадало животното не се е разбрало, тъй като то се е скрило.

Броненосците живеят в степите, пустините, саваните и по краищата на горите на Централна и Южна Америка. Някои видове се срещат в централната и югоизточната част на Съединените щати.

Повечето от броненосците се хранят с насекоми, включително мравки и термити. Понякога могат да ядат мърша, дребни гръбначни животни и растения.

Паяците кръстоносци, които живеят в много европейски гори, отдавна се изучават от биолозите. Оказва се, че при ловуването си те активно използват законите на физиката.

Тяхната мрежа притежава редки свойства, които привличат жертвата към себе си.

Според учените паяците в телата си притежават някакво статично електричество. Когато тези членестоноги плетат своите мрежи, тя автоматично получава част от този заряд.

Паякът тъкач опъва своите мрежи между клоните на дърветата. Електрически разряд ѝ помага да се разтяга в посока към приближаващата се жертвата, следователно, всички насекоми, които са в близост до мрежата, просто се придърпват към нея.

Скоростта на разтягане на мрежата е около два метра в секунда, при това тя се изпъва до няколко милиметра, които са напълно достатъчни за един успешен лов.