Пеперудата червен аполон е жив паметник на природата.

Гори, ливади, поля по земята изгубват много от насекомите си. Те изчезват защото са много чувствителни към промяната на екологичната среда.

Сред тези насекоми е белоснежният красавец аполон. По-рано е бил много разпространен в Европа и Централна Азия.

Гъсениците на аполона се хранят със сочните месести листа на тлъстигата и нацепено зеле. По време на храненето им непременно е необходимо да има слънце.

Тлъстигата е капризна и не расте къде да е, а и слънцето не свети всякога.

Ето защо лова на тази пеперуда в наше време е недопустимо.

Този вид насекомо е включено в Червената книга.

Височината на този гигант достига 89,5 метра. Това е жълто меранти. Расте в природния резерват, известен като „Изгубеният свят на Сабах“.

Гигантското дърво е открито с помощта на лазерен скенер., който е бил поставен на борда на самолет.

С негова помощ учените получили триизмерно изображение на тропическите гори в рамките на екологически проект.

Дървото гигант се оказало 1.2 метра по-висок от предишния тропически рекордьор.

Въпреки това, намереният жълто меранти отстъпва на 115 метровата секвоя в Национален парк Редвуд в Калифорния.

Оказва се, че енотите са далечни роднини на мечките.

Задната лапа на това животно може да се огъне почти на 180 градуса.

Ако енотът не може да се скрие от опасен хищник, той се преструва на мъртъв. Често хищникът не яде „мърша“, затова оставя хитрото животно.

В Гваделупа енотът няма естествени врагове, но този вид е на ръба на изчезване. Главната причина за това е намаляване на ареала на обитаване е обезлесяване на влажните гори на Гваделупа.

Някои риби са се адаптирали към движение по сушата. Например, кални джъмпери и кларевиете сомове го правят с помощта на развити гръдни перки и избутване на задната част на тялото.

Джъмперите по време на приливите дори пълзя по мангровите гори.

Но най-съвършен механизъм за „ходене“, включително и върху вертикални повърхности, е наблюдаван в Тайланд във вид, известен като пещерен ангел.

Неговият тазов пояс се съединява гръбначните хипертрофирали ребра на седмия прешлен, което дава възможност на ангела да се движи с диагонална походка, като някои четириноги и се изкачва на стената на пещерата, придържайки се с особени куки, намиращи се на перките му.

Овцата Шейла лесно се забелязва. Много вълна виси от всичките ѝ страни. След много години на отчуждение, такова особено внимание от страна на хората ѝ се струвало необичайно.

Преди шест години Шейла се отклонила от стадото и се загубила. През това време тя се скитала в австралийските гори и поля на остров Тасмания. Намерил я е един от местните жители.

Когато го видяла, тя се опитала да стане на крака, но неуспяла, защото попаднала в канавка, не много дълбока, но тясна.

И така дългоочакваното подстригване започнало. Професионалният стригач Джон Аломс я освободил от плена на нейната тежка козина.

Вълната била сплъстена и жълта отзад. На гърба имало много боклуци: клонки, кора от дърветата, плодове на евкалипт и много мръсотия. Всичко това се е събрало за всичките години на скитанията ѝ.

Точното тегло на постриганата вълна е 21 кг. Но това е нищо с рекорда на изгубилия се овена Крис. Той бил намерен в покрайнините на Канбера, а от него остригали 41 кг вълна.