Едно лято си казах:

– Имам нужда от море, от морски въздух за подсилване.

И аз се отправих към морския бряг, но морето, плискайки своите вълни ми прошепна:

– Не е в мен.

Престоят ми на морето не ми донесе това, за което мечтаех.

Тогава си казах:

– Ще намеря почивка на планинските възвишения.

И отидох в планината. Събудих се рано сутринта.  Пред мен бе величествена планина, която толкова много желаех да видя.

Но тя също ми каза:

– Не е в мен!

И тя не ми даде желаното удовлетворение.

О, имах нужда от океана на Неговата любов. И от планинските висоти на Божиите истини вътре в мен. Аз се нуждаех от тази мъдрост, за която бездната казваше:

– Не е в мене тя!

Мъдростта е несравнима със скъпоценните камъни и златото. Христос е нашата мъдрост, която задоволява нашите най-дълбоки нужди.

Нашето вътрешно вълнение може да бъде успокоено само от откровението на Неговото вечно приятелство и любов към нас.

Не можете да удържите орел в гората. Може да съберете около него избрани пернати певци, да му предоставите място на най-красивия бор, да поръчате на другите птици да го снабдяват с отбрана храна, но към всичко това той ще се отнесе с презрение.

Разперил могъщите си крила, устремил очи към Алпийските върхове, той ще се понесе високо към чертозите на предците си, сред непристъпните скали, където се чува музиката на дивите виелици и грохотът на водопади.

Душата на човека, с нейните орлови влечения към висините, не може да се успокои извън своето местообитание на „скалата на времето“. Чертозите на нейните предци са на Небесата.

Нейните планински укрепления се намират в самия Бог и в Неговата неизменна верност. Нейният царствен полет се носи в посока към Вечността.

Едно куче от породата „сибирска хъски“ прогонило мечката-барибала, която заедно със семейството си се скитал в жилищната зона на военната база в Аляска.

В близост до най-големия град Аляска, Анкъридж, от 40-те години на миналия век има военна база, наречена „Елмендорф-Ричардсън“.

Освен самите военнослужещи тук живеят техните семейства, обслужващ персонал и военни пенсионери. Базата се намира в горската зона, а там често се разхождат диви животни.

Камерата за сигурност е записала как кучето Хъски лае срещу мечка, като ѝ пречи да влезе на територията, заемана от хора. Три мечки наблюдавали как се развиват събитията отдалеч, като се покатерили на дърво.

Мечката-барибал забелязала кучето и се хвърлила към него, то отстъпило със силен лай. Шумът привлякъл вниманието на собственика на кучето. Кучето залаяло още по-силно и мечката избягала в гората.

Кучето не е пострадало. След няколко дни мечка с подобни размери отново се върнала  в базата, само че в друга нейна част. Наложило се да я застрелят.

Сред зейналата празнина, от отсечени дървета, ме налегнаха мрачни мисли.

Колко много години ще трябват на тази гора, да заличи раната, която ѝ е нанесена за броени часове?

Много от нас може би няма да ги има, когато над прерязаните дънери ще се извисят отново високи дървета, които ще възстановят величествените си корони.

Природата  бавно и търпеливо, без да престава, упорито възстановява това, с което минаващият през нея човек я наранява и загрозява. Тя е великодушна, но последствията са пагубни за нас.

Приема капризите ни, но ни наказва за опустошенията, които без да се замисляме, ѝ нанасяме.

Китайски учени установили, че добре познатите заместители на захар – захарин, аспартан, еритритол, могат да бъдат смъртоностни за опасно инванзивните видове мравки  Solenopsis invicta, известни още като червените мравки.

Родината на този вид са горите на Южна Америка, но се разпространил на юг, на островите на Западна Индия, Южен Китай и остров Тайван, Филипините, забелязани са в Индия и Австралия.

В отровата на тези мравки се съдържа алкалоид соленопсин, който оказва силно въздействие върху кожата на човека, предизвикващо усещане за изгаряне. За това са ги нарекли огнени.

Не са редки случаите на тежка алергична реакция след ухапване от тези мравки.

В хода на изследванията се разбрало, че сред огнените мравки, които хранели със заместители на захарта, смъртността им била повече от 80% в сравнение на тази в контролните групи.

При това еритрита и другите подсладители се оказали бавно действащи отрови, така че опитните мравки успели да предадат порция смъртоносна емисия на своите събратя по колония в хода на обикновения за мравките обмен на храна. Това прави заместителите на захарта ефективен материал, за производство на изкуствени примамки.

При по-нататъшните експерименти учените възнамеряват да определят, какво ниво на еритритол, захарин и аспартам е токсичен за огнените мравки, но и да им позволяват да се върнат в колонията и да предадат храна по веригата нататък.
Изследователите също ще видят, как действат примамките не в лабораторни условия, а в реални.

Открили са нов вид комари. Те не пият кръв и не са опасни за хората.

Група учени от Естонския университет, Университета в Турку и Университета на Сао Пауло в Бразилия са открили неизвестни за науката комари.

Насекомите са намерени в тропическите дъждовни гори на Колумбия и Коста Рика. Дължината на комара е не повече от 2 мм. Той не пие кръв и не разнася болести.

Учените твърдят, че от този вид има много. Влажният климат спомага за тяхното развитие.
Комарите се хранят с органични вещества. Освен това, те играят важна роля, като разложители.

Това са животни, които се хранят с остатъци от разлагащи се организми.