Дора иаглеждаше разсеяна. Ангел не обърна особено внимание на това, но тя го погледна хладно и престана да бърка с лъжицата яденето.

Ангел се стъписа, наистина беше забравил, а Дора мълчеше и чакаше обяснение.

– Извинявай, – започна умолително Ангел, – днес беше много напрегнато в офиса, бях си изключил и телефона, докато бвх на съвещание, навярно си ме търсила. Забравих, чак сега се сетих.

– Това е важно, не разбирш ли, – каза с ледено спокойствие Дора.

Така говореше, когато беше ядосана. Ангел се чувстваше ужасно,

– От една седмица мисля само за това, а той „сега се сетил“. Забравил бил! – Дора повиши глас

– Работих….

– Все за работата си мислиш. Тя е най-важното нещо в живота ти. А аз не мога да ям и да спя, каквото и да правя все за това си мисля…

Очите и се зачервиха.

– Кажи ми поне какъв беше резултата, – каза тихо Ангел.

– Ако искаше да знаеш това, щеше да дойдеш в болницата днес със мен.

Разбира се, че трябваше да отиде. Как може да забрави? Всичко, което тя му каза беше наистина така. Той обмисляше постоянно схеми, тактики, …., мислите му бяха непрекъснато заети с това, което работеше.

– Мила, наистина съм много виновен. Едва ли заслужавам да науча какво е станало, но аз наистина искам да знам. Моля те, кажи ми.

Тя седна тъжно на стола и заговори много тихо:

– Те дори не ме прегледаха. Казаха да опитаме още три месеца, преди да започнат лечение, – очите ѝ се напълниха със сълзи. – Казаха, че и двамата сме абсолютно здрави и трябва да си дадем още време преди да „се намесят“.

– Можем да опитаме, щом са казали, че може, – плахо каза Ангел

– Това усложнява нещата, – избухна Дора. – Ако яйцеклетките ми и сперматозоидите ти са толкова „добре“, защо не можем да имаме дете?

Тя хвърли дървената лъжица и избяга в спалнята. Ангел изтича след нея, но тя затръшна вратата пред носа му и се разплака.

Как можа да направи такава глупост? Беше обещал да отиде с нея в болницата, но отиде на работа и забрави. Той наистина се затрупваше с работа, за да не мисли за това. След четири години брак през две, от които „опитваха“ сериозно, Дора не можеше да забременее. И той искаше да имат дете. Да беше доста амбициозен, но трябваше повече време да обръща и на жена си. Тази промяна беше трудна за него, но си заслужаваше…

В живота на много хора съществуват огромни гробища на мечтите, стремежите и талантите. И ние често го посещаваме, скитаме около надгробните плочи, четем надписите и датите, въздъхваме и скришом избърсваме сълзите си.
В края на крайщата, вие не забравяте всяка своя мечта, нейната усмивка, нейните очи, образ …. С всяка една ти си погребал и частица от себе си.
Защо умират мечтите? Вина за това има нашата нерешителност, страх, мързел, те убиват мечтите ни още в зародиш. Отчаянието, отсъствието на смелост, упоритост, признаване и неуважение към другите, убиват вече започващата да се оформя мечта. Може би често си казваме: „Защо не направиш нещо полезно, а не тези глупости?“
Всичко това е част от разбирането ми за „обективна реалност“. Всеки от нас може убедително и красноречиво да обясни, на първо място на себе си, защо не е направил това или онова, въпреки че е искал друго. Ти си объркан? Защото знаеш, че нещо  е умряло и то няма да се върне. Въпроса е, какво си направил, за да продължи то да  живее?
Околните не са виновни. Ключът се крие в нас.
Въпросът не е стрували си да го започна, имам ли способност за него, това полага ли ми се? Въпросът е, какво направих, за да разбера това и колко далече съм готов да отида, за да се осъществи мечтата ми?
Поставянето на цели, е като началото на път, но колко пътища сме извървели до края? Не твърдя, че трябва да се вкопчваме във всяка авантюра, но може би е време желанието да избягваме неуспехите да наделее над мотивацията за достигане на успех.

Дълго се бе питала, какви грехове има и защо всички постоянно ѝ говорят за това. Свикнала бе да се смята за невинна жертва на обстоятелствата, на глупостта и жестокостта на хората. Сега осъзнаваше, че трябва да промени начина си на мислене и да признае, че и самата тя има вина за всичко.

Хората ѝ казваха, че всеки човек е бунтовник спрямо Бога и е повел война, която не може да спечели. Тя е напълно безсмислена. Като си помислеше и тя се нареждаше в числото на бунтовниците.

– Всички сме бунтовници, – каза тихо мъжът седнал до нея. –  Знам, че съм вършил много лоши неща, но се чудя такива като теб какво са направили, че да имат нужда от покаяние?

На небето блестеше луната като огромна тепсия. Нямаше нито едно облаче, но беше достатъчно тъмно, за да не могат да се различават лицата.

– Сигурно съм сторила нещо лошо. Не знам какво точно е грах, но трябва да е така.

Мъжът се размърда и заговори тихо, сякаш се боеше, че това, което ще каже ще разбие нещо крехко и нежно.

– Може би тук се има нещо друго в предвид, по-дълбоко, нещо като погрешна посока, сбъркан път … Тръгнал си нанякъде и не си сигурен дали това е истинския път. След известно време разбираш, че наистина си се объркал и че това не е вярната посока.В случая няма значение дали вървиш достатъчно бързо, но ако вървиш натам, където не трябва грешката ти се задълбочава.

– Може би човек трябва да спре и да намери правилния път, – размърда се момичето. – Разбираме ли накъде вървим или само се лутаме?

– Дори и да навиждаш целта, има кой да ти открие пътя и да те води. И тогава наистина няма да пропуснеш правилната посока ….

Попитали един мъдрец:
– Защо хората, дори цели народи повтарят една и съща грешка?
Мъдрецът отговорил:
– Защото и аз самият, предпочитам да уча другите, а не да се уча. Всяко поколение е убедено, че е по-умно от предишното и лесно няма да ги подведат! Защо е необходимо да се интересуват от миналото, ограничавайки се в нещата днес? Животът е сега и трябва да се живее! И се получава така, че никой не помни миналото. А когато то се завръща, го приемат за в бъдеще и повтарят глупостта на предците си.

Когато в Гърция избухна дълбока финансова криза и бездомните нямаха пари за нещо „по-прилично“, в Атина се появи такива глупост като „Сиса“. Само за две евро можеш да получиш една доза от него.
Сиса е смес от кристален метамфетамин с Бог знае какво още. Тук се влага всичко, до което могат да достигнат ръцете на наркодиларите: киселина от акумулатора, маслото на двигателя, шампоан и дори проста готварска сол.
Когато в Гърция настъпи режимът на строгите икономии, стана още по-лошо. Уличните наркомани престанаха да търсят, поради недостиг на финансиране. Забраните не работеха, бедните ставаха по-бедни, дилърите си потриваха ръцете.
Сиса, както и повечето евтини опиати, предизвиква маса опасни ефекти. Безсъние, както и различни мании, сърдечни удари, не зарастващи рани…
Някои отчаяни хора, гледат на увеличаващата се армия армия, от любители на Сиса и твърдят, че благодарение на този наркотик Гърция е обречена.