Боб бе едно от деветте кученца, което бе родено от кафеникавия лабрадор чрез цезарово сечение.
Когато собственикът му разбраха, че това кученце има цепнато небце, каза:

– По добре да го приспим. Такива кучето рядко оживяват. Не можем да го гледаме как умира безпомощно.

Венелина бе ветеринар по призвание. Тя бе изпълнена с решимост, да помогне на това малко кученце.

– Подарете ми го, – каза Венелина, – ще се опитам да му дам втори шанс за живот.

– Но нали такива кученца се приспиват? – каза възрастният мъж, който обичаше еднакво всички кученца, който му бе родил лабрадора му. – Не зная каква е причината да не могат да оцелеят такива мъничета, но не искам да гледам как се мъчи и болезнено умира.

– В зависимост от ширината на цепнатината на небцето, такива кучета имат проблем със сученето и умират от глад, – поясни Венелина.

– Е, ако смятате, че можете да го спасите, – каза мъжът, – нямам нищо против. Ще се радвам да оживее и да порасне.

Венелина започна да храни Боб със сонда за хранене на всеки 1-2 часа в продължение на една седмица, даже го взе и на работното си място.

Боб оцеля, заплахата за живота му изчезна. Радостта на Венелина бе голяма и тя го прие като свой домашен любимец.

В крайна сметка, чрез операция се коригира дефектът на Боб. Ръцете на Венелина сами я извършиха.

След това, който и да го погледнеше, весело му се усмихваше и казваше:

– Прекрасен е.

Чиния със сладки зърнени култури за закуска, пица или сандвич за обяд, ориз или спагети за вечеря с хапване от време на време на чипс, сладолед или сладкиши с кафе, така изглежда менюто на постоянно дъвчещия нещо, но все още гладен човек.

Коя е причината за този проблем?

Всички прости въглехидрати в състава на тези продукти се абсорбира от тялото прекалено бързо, което води до рязко покачване на нивото на кръвната захар. Наблюдава се изблик на бодрост, а след това рязък спад на настроението. Всичко това работи заедно с хормона на глада.

Как да се помогне в случая?

За да може енергията, получена с храната, да се изразходва равномерно, трябва да изберат храни с комплексни въглехидрати, които съдържат: зърнени култури, кафяв ориз, киноа,  кръстоцветни зеленчуци, плодове, пълнозърнест хляб и т.н.

Жителите на град в североизточната част на Венецуела, който се намира в трудна икономическа ситуация, получил свръхестествено снабдяване, когато на брега били изхвърлени милиони риби.

На 27 юли по крайбрежната ивица на град Карупано изведнъж се появили огромен брой риби и миди. Хората ги хващали в кофи, мрежи и найлонови торбички.

Вярващите казват, че Бог е снабдил хората с храна, точно както и израилтяните по време на тяхното освобождаване от робството в Египет.

Икономиката на Венецуела пада и по рафтовете на магазините, където трябва да има храна или стоки от първа необходимост, „вятърът се разхожда“.

Християни се молят за страната си и извършват хиляди молитвени шествия, благословят икономиката и викат към Бога за съдбата на нацията си.

Медиите съобщиха за смъртта на 50 животни в зоопарка на столицата на Венецуела, поради глад. Хиляди венецуелци отиват в Колумбия, за да си купят продукти.

Но за жителите на Карупано храната доплувала сама до тях в големи количества.

Наталия я придвижваха поетапно от Далечния север до М. Беше война. Навсякъде глад и страх.  Дългите етапи на прехвърляне застрашаваха всеки от затворниците със смърт.

Някъде по пътя Наталия бе заведена в някакъв лагер, в който на няколко дни се сменяше конвоя.

Наталия я изпратиха да мие пода в трапезарията. Зимата бе студена. На мръсния под водата много бързо замръзваше. А Наталия бе останала без сили от дългото пътуване. Освен това, тази работа я накараха да я върши през нощта.

Мие, търка, залива с вода, разбива леда и пак почва отново. Безсмислените действия се повтаряха, а умората я смачкваше. Обикновено Наталия не се предаваше лесно и издържаше на всичко, но това бе много повече …. Човек трудно би го понесъл, независимо дали е мъж или жена. Искаше ѝ се да зареве от безсилие и умора.

Изведнъж в столовата  влезе някакъв човек. Той беше от затворниците.

– От къде си? – попита я той.

– От Далечния север, – Наталия отговори тихо и уморено.

– Имаш ли пари и продукти за такъв страшен и дълъг път?

Наталия само поклати глава.

Мъжът излезе, а след това се върна и ѝ донесе възглавница, чувалче със захар и 100 рубли, това бе доста голяма сума за затворник.

Наталия недоумяваше: „И всичко това дава на мен, съвсем чужд човек?“

– Как се казвате? – попита Наталия – Като стигнем до мястото, ще пиша на мъжа ми и той ще ви върне „дълга“.

Мъжът срещу Наталия бе висок и слаб, но с весели и живи очи.

– Моето име  вие ще забравите през този дълъг път. Дори и да не го забравите и пишете на мъжа си. Ако ми “ върне дълга“, – засмя се затворникът, – то паричния превод няма да ме намери. Сега съм тук, а сутринта там. Всичко ще бъде напразно и безполезно.

– Но как така, – възмути се Наталия. – На кого да върна дълга? Аз не мога просто така да взема.

– Когато вече имате възможност, – обясни мъжът, – „върнете“ на този, който се нуждаеше, както вие сега. А той на свой ред ще даде на някой друг и т.н. …Благодарение на това издържаме, мило момиче. Така живеем.

Мъжът ѝ целуна ръка и си тръгна, завинаги.

Наталия така и не научи, кой беше този човек, но тя десетки пъти бе давала и ще продължава да дава, докато бъде жива.

Възглавницата е цяла и до днес, а захарта и парите ѝ спасиха живота в продължение почти на три месеца, докато я прехвърляха „поетапно“.

Въпреки нарастващото недоволство сред потребителите, много корпорации продължават да произвеждат и пускат на пазара генномодифицирани продукти. Някои страни се опитват да се предпазят от ГМ култури, като въвеждат специално етикетиране на продуктите или започва да ги продава по своите цени.

Тогава защо се създават такива продукти?

Първоначално било планирано да се отглеждат такива култури, за да спасят гладуващите хора в бедните страни в Африка. Но същите тези страни преди няколко години забраниха вноса на ГМ продукти, мислейки, че гладът е по-безопасен за здравето.

Как да избираме доматите?

За съжаление, за да разберете дали продуктът е генно модифициран, е възможно само в специални лаборатории. Въпреки това, всеки купувач трябва да знае, че повече от 40% от всички търговски продукти са генетично модифицирани.

Да направиш разлика между ГМ продукти и естествените е сравнително лесно. ГМ продуктите стоят свежи дълго време, на тях не кацат насекоми. Тези продукти имат идеална форма.
Ако видиш големи лъскави домати с кръгла форма, по-добре не си купувай от тях.

Най-добрият показател за естествени плодове и зеленчуци е тяхното малко изкривяване във формата, липса на идеалност.

Освен това при разрязване ГМ продуктите не губят формата си и не отделят сок.

Единственият продукт, който не са могли да геномодифицират е елдата, едногодишно културно фуражно и медоносно растение. Така, че не се колебайте, а я купувайте смело.