Татулът има спазмолитично и болкоуспокояващо действие, което се дължи на тропановите алкалоиди, кумарините, фенолните киселини.
Прилага се при спастична кашлица, полова свръхвъзбуда, мигрена и по-рядко при бронхиална астма.
Листата на татула се използват при главоболие, прилив на кръв в главата, неврастения, парализи, епилепсия, при психични заболявания, сънливост, хълцане.
Датуринът, извлечен от татула е алкалоид, който се съдържа в страмониум, лекарство, което се приема от астматици за олекване на бронхиални спазми.
В народната медицина татулът в малки дози намира приложение при хистерия, менингоенцефалит, катар на горните дихателни пътища и др.
От татула се използват семената и корените на растението. Те се берат през есента, изсушават се и се съхраняват на сухи места.
Под формата на тинктура татула се дозир по 15 капки дневно и се повишават до 40. Назначава се само по лекарско предписание!!!
Татулът съдържа алкалоиди като датуринът, танин, керотин, скополамин, атропин, кумарини, хиосциамин и др. Те се съдържат предимно в семената и цвета.

Жълтата акация предпочита боровите гори, пясака и чакъла на речния бряг, скалисти склонове и дерета. Тя се отглежда като декоративно растение в градини и паркове и като медоноси за пчелите.
За терапевтични цели се използват корените, кората на корените, цвета и листата. Корените на жълтата акация са богати на цеулоза, а в листата се сържат гликозиди, много каротин и аскорбинова киселина.
В народната медицина настойка от листата на жълтата акация и кората се използват при атеросклероза, главоболие, заболявания на черния дроб, хиповитаминоза.
Отвара от корените и кората на корените на жълтата акация се използва като успокояващо средство при остро респираторно заболяване, катар на горните дихателни пътища, а настойка от листа на жълта акация при диатеза на деца и живеница.
Мед получен от това растение, се смята за лечебен при авитаминоза, изтощение и загуба на сила.
Отвара от корените на жълтата акация.
1 супена лъжица счукани корени се поставят в емайлирана купа, наливат се 200 мл или 1 чаена чаша вода и се вари на слаб огън за 7-8 минути. Остава се да престои 2 часа, след което се филтрира. Приема се топла по 1/3 чаша 3 пъти на ден, на малки глътки при остри респираторни заболявания.
Настойка от листа на жълта акация.
2 супени лъжици нарязани сушени листа от жълта акация се слагат в 200 мл или 1 чаена чаша кипяща вода. Остава се настрани за 2 часа, след което се прецежда. Вземайте по 2 супени лъжици 3-4 пъти на ден.
Противопоказания: индивидуална чувствителност, хипервитаминоза.

Чубрицата има доказани лечебни свойства. Тя стимулира дейността на стомаха и червата, затова е изключително подходяща подправка за трудно смилаеми храни, като варива – боб, леща, грах и други.

Чубрицата може да се използва като лек  при високо артериално налягане, сърцебиене, главоболие, виене на свят, като потогонно и диуретично средство. При хрема и кашлица чубрицат също е много полезна.

В българската народна медицина чубрицата се прилага при повръщане, катари на лигавицата на стомаха и червата, летни диарии. Чубрицата е и средство против глисти.

Огромното приложение на чубрицата в българската кухня е безпорно. Тя е неделима част от приготвянето на гозби като леща, зелен фасул, грах, боб, зеле, картофи и др.

Вкусът на популярната подправка „шарена сол“ не би бил същия без в нея да има чубрица.

Европейците обичат да прибавят подправката към различни плънки, ястия с яйца, кайма, зеленчукови гозби. Чубрицата присъства в сосове, които са обичайни за Средиземноморската кухня.

Ето ви една лесна рецепта, която можете да си приготвите от чубрица. Нарежете на ситно две супени лъжици от подправката. След това те трябва да се залеят с 500 милилитра вряща вода. Така приготвената отвара се остава да кисне един час, след което се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Хрянът има специфичен силен вкус, който не се харесва от много хора, но полезните вещества в това кореноплодно растение са безпорни.

В миналото хората са поставяли листа от пресен хран върху абцеси за бързо оздравяване. При отоци на шийните жлези са правели компреси с хран и ряпа, взети в различни количества и настъргани на ренде.

При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян. Той е бил смятан за едно от най-добрите противоскорбутни средства. Сварявали са настърган хрян в квас от захарно звекло и са правили гаргара в устата по 4 пъти на ден.

Хрянът е богат на много полезни вещества. Корените му съдържат синапено масло, захар, скорбинова киселина, богати са на минерални соли на калий, натрия, сярата, калция, фосфора, магнезия, хлора, желязото, медта,  и органичните съединения.

От хрян се добива алилсинапеното масло, което се съдържа в листата и корените. Това масло има мощно бактерицидно действие, убива много видове микроби, буквално за няколко минути.

В корените на хряна има и лизоцим,това е белтъчно вещество действащо като антибиотик. У здравия човек лицозимът се съдържа в слюнката, в лигавицата на устата и очите. При болестни състояния обаче това вещество се разрушава и хрянът помага за възстановяването на запасите от него.

Хрянът добре повлиява при простуда и грип, в такива случаи е добре да се поема пресен сок от корените му с добавка на мед,

Хрянът благоприятства лечението на заболявания на дихателните пътищата. Дъфченето на парче хрян унищожава бактериите, които предизвикват кариес.

Хрянът убива бактериите и при болести на стомашно-чревния тракт. Компреси с хрян действат отлично и при болести на ставите.

При високо кръвно налягане, виене на свят и болки в гърдите се прилага следната рецепта: В половин литър вода се слагат две супени лъжици мед, 2 супени лъжици оцет и 20 скалидки чесън. Сместта ври на бавен огън в продължение на половин час. Кисне един час и се прецежда. Вземат се по 2 супени лъжици 3 пъти на ден преди ядене.

Коренът на хряна се използва като зеленчук или смлян като подправка и е бил използван за горчива подправка в ястието за Пасха в някои еврейски общности.

Хрянът, понякога смесен със сметана, се сервира с печено или варено говеждо месо или кренвирши, както и с пушена риба.

Използва се в някои видове горчица. В България се сервира настърган в оцет към свинска пача.

Прекомерната употреба на хрян не се препоръчва, защото дразни лигавицата на стомаха и червата и понякога може да предизвика дори нервно разтройство.

Корените на хряна почти нямат аромат. Когато се нарежат или настържат обаче дразнят синусите и очите. След като се настърже, ако не се използва веднага или смеси с оцет, коренът потъмнява и става неприятно горчив, ако се изложи на въздух и топлина.

При варене ароматът на хряна се загубва и затова той трябва да се прибавя в ястията накрая.

Маслото от мента е доказало способността си да облекчава симптомите на хора с чувствителни стомаси, включително и при случаите на разстройство, киселини или мускулни спазми на колона. Тези свойства на ментата са свързани със способността ѝ да успокоява мускулите.

Тя е потенциален антираков агент. Перилил алкохолът, който е фитонутриент и е наречен монотерапен, е в изобилно количество в маслото от мента. При изследвания с животни се е оказало, че може да спре растежа на тумори на панкреаса и черния дроб.

Маслото от мента действа антимикробно. То спира растежа на много и най-различни бактерии, включително на Helicobacter pylori, Salmonella enteritidis и methicillin-resistant Staphyloccocu aereus.

Ментата съдържа субстанцията rosmarinic acid, която има няколко действия, полезни при астма.

Ментата блокира продукцията на някои възпалителни химикали. Тя е богат източник на традиционни нутриенти, манган, витамин С и А, последният, от които е концентриран на каротеноиди, включващи и бета каротин. Витамин С и бета каротин играят роля за намаляване риска от рак. Освен това ментата е добър източник на диетични фибри, фолат, желязо, магнезий, калций.

Помага при главобилие и зъбобол, правят се гъргари. Смята се, че ароматът на ментата засилва мозъчната дейност. Бъдете внимателни, някои хора са алергични към аромата на ментата!

Ментата се използва при производството на сладка, конфитюри, шоколад. Също така добре подправя салати, ястия от агнешко месо и морски деликатеси.

Прясната мента трябва да се съхранява в хладилник в хартиена кърпа.