Живял на света един цар, който не можел да се съгласи с мисълта, че накой стои по-високо от него. Веднъж той повикал своите министри и ги попитал:
– Кой от нас е по-велик Бог или аз?
Министрите затреперали от страх. Тъй като били достатъчно умни, помолили царя преди да отговорят, да си помислят. Повечето от тях били вече стари и не искали да се подложат на гонения и да нарушат щастливия живот на семействата си. Но те били и достойни хора и не искали да гневят Бога. Дълго оплаквали постигналото ги нещастие, но изведнъж инициятивата поел най-стария министър.
– Оставете на мен, утре аз ще говоря с царя, – казал им той.
На следващия ден, когато целият двор бил събран за тържествения прием, дошъл и този стар министър. Той бил спокоен, ръсете му били смирено прибрани, а челото му било намазано с бяла пепел. Той се поклонил на царя и казал:
– О, господарю, ти несъмнено си по-велик.

Царят засукал мустаците си и изправил глава.

А старият министър продължил:
– Ти си несъмнено по-велик, защото можеш да ни прогониш от царството си, а Бог не може, защото Неговото Царство е навсякъде около нас и ние няма къде да отидем от Него..

Една жена решила, че никой не я обича. Обидила се на семейството си, събрала си нещата и отишла в неизвестна посока.
Когато синът узнал това, изтичал при баща си:
– Защо пусна майка? Къде е отишла? Ами ако и се случи нещастие? Защо не я задържа? Нима не я обичаш?
Бащата повдигнал бавно глава и казал:
– Можех да я задържа, но душата й ще продължава да се руши.  А сега тя може да намери тази част от себе си, която е загубила в последно време. Не напразно поклонниците отиват към далечни места. По пътя те откриват прости отговори на сложни въпроси, оздравяват и се връщат към себе си. Да обичаш не означава да вържеш някого за себе си. Много по-важно е навреме да го пуснеш…
Минало време и жената се върнала и те дълго живели заедно и им било добре.
За да живееш в хармония, трябва да намериш себе си, да се обикнеш такъв какъвто си и да се стремиш към най-доброто. От себе си никой не може да избяга.

Момче се моли преди сън на Бога:
– Господи, моля те, направи така, че от днес Анкара да бъде столица на Финландия!
Майката изненадана от молитвата на сина си, загрижено го пита:
– Сине, какво се е случило?
Детето се почеса по главата и смутено каза:
– Така написах в контролното по география днес.

Един човек го ударили по гърба, а той завикал:
– Ох, главата ми!
Попитали го:
– Теб те удариха по гърба, защо крещиш, че главата те е заболяла?
Човекът казал:
– Да, казах. Ако имах глава, никой нямаше да ме бие по гърба.

Ако преценим нещата преди да действаме, няма да усетим болезнените удари, следващи неправилно взетото решение.

В района на Находка сътрудници от опазване на дивата природа освободили хималайско мече, заклещило главата си в кутия за боя.
Местни жители забелязали мече с кутия на главата на горския път. Те се обадили на Министерството за извънредни ситуации, след което са извикали спасителни работници от защита на дивата природа.
За да освободят мечето вързали към кутията въже. Изглежда кутията не обхващала плътно главата на жертвата си, но мечето не могло да се справи с нея. Пречели му заседналите уши.
Когато спасителите пристигнали мечето вече било изчерпало всичките си силите.
Като предпазна мярка на животното е дадено приспивателно. То заспало дълбок сън, след което успели да премахнат злополучната кутия от главата му.
Когато мечето се събудило, веднага избягало в гората.