Елена се озърна плахо и влезе бързо в местната клиника.

– За преглед ли? – попитаха я на рецепцията.

Елена само кимна с глава, тъй като не знаеше какво да каже. Тя беше много уплашена.

– В коридора, третата врата в ляво, – упъти я жената зад прозорчето.

Елена тръгна бавно и внимателно оглеждаше всичко наоколо. Когато стигна посочената врата видя, че няма никой наоколо и плахо почука на вратата.

– Влез, – чу се глас от вътре.

Елена бутна вратата и влезе.

– Здравейте! – каза мъж на средна възраст с бяла престилка.

В отговор Елена смотолеви нещо подобно на поздрав. Лекарят усети, че жената срещу него е притеснена.

– С какво мога да ви помогна? – попита той.

Елена посочи малък белег и каза:

– Там е зашит чип.

Лекарят не ѝ повярва и си помисли:

„Горката жена, сигурно е превъртяла. Навярно е преживяла нещо тежко, което е спомогнало да я разстрои“.

– Наистина има чип, – настоя Елена на своето.

Лекарят, за да я успокои и каза:

– Сега ще отидете да си направите рентгенова снимка и след това двамата заедно ще погледнем, дали има нещо там.

Елена разбра, че не ѝ повярва, но се подчини и отиде до стаята до която я прати лекарят.

– Идете в стая номер 9, с тази бележка, – каза лекарят.

И той и подаде къс хартия, на който бе упоменато, че е необходимо да се направи рентгенова снимка на посоченото място.

Когато, Елена му донесе резултата, лекарят ахна:

– Вътре наистина има нещо, – каза замислено той.

Без да отлага той бързо отстрани нещото и остана изумен. В ръцете си държеше радиофар използващ технологията RFID-Chip.

Обикновено такива устройства използват собствениците на котки и кучета, които се страхуват да не изгубят любимците си. За първи път той виждаше такова нещо поставено на човек.

– От къде имате това? – попита лекарят.

– Аз изкарвам прехраната си като проститутка – наведе глава Елена. – Да работя това ме накара моя приятел. За да знае къде се намирам през цялото време, ми приши този чип …

– Защо не се обърнахте към полицията? – попита лекарят.

– Страхувах се, – каза съвсем тихо Елена, – той контролираше всяка моя стъпка.

– Как успяхте да дойдете тук? Той знае ли къде сте сега?

– Разболях се и той ми разреши да дойда до клиниката …

Лекарят веднага се обади в полицията.

Елена беше спасена, а нейният сутеньор попадна зад решетките.

Лекарите играят важна роля в борбата срещу трафика на хора, защото те са в състояние да спасят жертвите на тази срамна търговия.

В края на краищата, 87,8% от жертвите рано или късно се обръщат към лекарите за помощ.

Много вярващи се опасяват, доколко се молят според Божията воля. Те прекрасно знаят, че Бог не може да направи нещо, което е извън рамките на Неговата воля. И това е напълно вярно.

Но те не трябва да си губят времето, седейки в недоумение. Просто трябва да отворят Библията и да разберат Божията воля.

Бог е обещал да извърши конкретни неща в Словото Си. Неговата воля не се състои в това, да ви се изпълнят вашите желания. В действителност, тези обещания са гарантирани от договора, който бе подписан с кръвта на Исус.

Библията е последната воля и завещанието с Исус Христос. Тя говори за вашето наследство. В тази книга  е отчетено всичко, което ви принадлежи. Най-доброто, което можете да направите е да узнаете, какво е написано в нея.

Не оставяйте Библията просто да лежи на масичката за кафе, докато биете главата си на пода, викайки: „О, Господи, аз търся истината“.

Вземете Библия си и разберете как трябва да се промените, за да живеят в съответствие с Божията воля.

Повечето хора не го правят. Вместо да изменят себе си, те се опитват да променят Бога и непрекъснато се опитва да Го убедят в това, как ги боли или колко са бедни. Те се молят, умоляват и просят Бог да се държи така, сякаш Той трябва да се промени мнението Си относно дадена ситуация. Такива хора са обречени на дълго очакване.

Бог никога няма да се промени. В Библията се казва, че Той е вчера, днес и завинаги един и същ, Неговата воля също.

Така че, не си губете времето напразно, потънал в догадки за това, дали вашите молитви са в хармония с Божията воля. Отворете Библиите си и въз основа на тях изграждайте молитвите си и тогава ще имате увереност, че вашият отговор е вече на път.

Добре познатата фраза „рибата гние от главата“ се смята, че за първи път е изказана от философа Плутарх, но тя няма научна основа, по-скоро се явява абстракция.

Използват я, когато искат да подчертаят разпадането или разлагането на някаква структура или колектив, който е бил свързан с „прогнило“ началство, управляващо от върха.

В действителност гниенето на рибата започва от корема, по-точно първи започват да се развалят червата.

Главата на рибата загнива последна, въпреки популярния израз.

Вечерта беше притихнала. Гъсти черни облаци закриваха луната и угнетяващо действаха на всичко. Людмил крачеше нервно в стаята.

Недялко мълчаливо го следеше и хвърляше от време на време поглед върху движещите се фигури на телевизионния екран. Той бе по-малкия, затова винаги слушаше брат си и го следваше навсякъде.

– Боже, имало ли е някога по ненужно изобретение, – извика Людмил и със замах изключи телевизора. – Като четеш или слушаш радио, мислено си представяш всичко. Безкрайни гледни точки, безгранични хоризонти.

Недялко внимаваше на всяка дума от монолога на брат си, той знаеше, че сега батко му ще се впусне в поредните си философски разсъждения.

– Докато телевизионния екран смачква всичко, – продължи да мърмори и негодува Людмил, – смалява света, да не говорим за ума. Вместо да гледам телевизия, по-добре е да се спусна по Амазонка с лодка и да позволя на племето хиваро да ми изсуши главата.

Недялко не се стърпя и  се обади:

– Какво е това племе?

– Живеят в джунглата и обичат да правят изсушени глави. Такъв обичай имат, – отговори Людмил.

– Шегуваш се, – не му повярва Недялко.

– След като обезглавят човек, правят разрез от темето назад чак до врата, – съвсем сериозно започна да обяснява Людмил.  – След това обелват врата, скалпа и лицето. Зашиват го като торбичка. Зашиват още очите и устните. Напълват го с камъни и го варят, докато се свие до размерите на бейзболна топка.

– И за какво са им тези изсушени глави? – попита уплашено Недялко.

– Окачват ги една до друга, – засмя се Людмил. – Представяш ли как се полюшват леко от вятъра.

– Боже Господи, – изстена Недялко.

– А сега си представи хората зазяпани в телевизионните екрани, – плесна с ръце Людмил. – Не ти ли приличат на онези изсъхнали черепи, които водени от вятъра се поклащат незаинтересовано и затъпяващо ….