Виктор се улови, че изпада в своеобразна мечтателност. Той стана от пейката и тръгна надолу към езерото. Там работниците по почистването товареха каруци с изсъхнали листа и нападали клонки.

Като повървя по алеята Виктор видя Нено. Той бе от съседното село. Селянинът над ризата си бе надянал раздърпан елек, а на краката си захабени панталони.

Веднъж Нено бе насочил погледа на Виктор към една патица от езерото. Птицата накуцваше, но не това бе заинтригувало селянина.

– Вижте, – почти шепнешком каза Нено, – патицата с човката си измъква мокра глина и я наслагва върху наранения си крак.

Двамата дълго гледаха това интересно самолечение.

От тогава Виктор, който бе запален орнитолог, запомни името, усмихнатото лице и пъргавия поглед на невестулка, които съпътстваха Нено.

Два дена по-късно Виктор бе споделил с един от своите приятели:

– Простите хора, които умеят да четат мъдрата книга на природата, не са за подценяване в сравнения с тези, които са естествоизпитатели и пишат научни трудове.

– Добър ден, – поздрави Нено своя стар познат.

– Добър да е, – усмихна се Виктор. – Гледам от към вашето село се издигат много пушеци. Да няма пожар.

– Няма пожар. Благовец е. Хората горят бурените, дворовете си чистят.

– Тогава, я кажи на хората да палнат оня куп с листата. Нека на Благовец лъхне огъня и при нас.

– Дадено, – покорно каза Нено. – Ние и преди искахме да палнем един огън, но жена ви се възпротиви. Каза, че пушека ще одими всичко.

– Щом ти казвам, направи го, – строго нареди Виктор.

Нено се зарадва и закачливо добави:

– Ще прогоним змиите, а после ще прескачаме и огъня.

Виктор крачеше вече по-нататък из алеите, когато си спомни думите на един от професорите си:

– Древните германци боготворели „живия огън“, – казваше преподавателят им, – тъй като огъня пречиства въздуха при настъпване на епидемии. За това не трябва да делим магията от науката, защото едното е първичната стъпка, а другото по-късната.

На гроба на пруския крал  Фридрих Велики, който се намира дворцовия парк комплекс Сан Суси в Потсдам, винаги можете да видите картофи.

От къде са се появили там?

Хвърлят ги германците от благодарност за това, че през 18 век Фридрих накарал селяните да отглеждат картофи.

Германците настъпваха към Москва. Три момчета между 10 и 12 години Борис, Михаил и Сергей тръгнаха надвечер за дърва.

Много скоро започна да се стъмва и децата разбраха, че са се заблудили. Вървяха дълго. Бяха изплашени и не виждаха никакъв изход.

Борис си спомни, какво го бяха учили в къщи да прави, когато изпадне в беда и предложи:

– Хайде да се помолим.

Момчетата се погледнаха притеснено. Сергей се обърна към Михаил и каза:

– Мишо, по-добре ти се помоли. Ти умееш да правиш това по-добре от нас..

Михаил наведе глава и беззвучно започна да се моли. Другите две момчета виждаха само как той мърда устни.

Пак тръгнаха да търсят път, но не го намираха.

Изведнъж забелязаха, че през клоните на тъмната гора мига малка светлинка.

– Навярно е пазачът или лесничея, – предположи Борис.

Момчетата тръгнаха по-уверено към светлината. Стигнаха до малка полянка. На нея видяха поп. В дясната си ръка държеше кръст, а в лявата размахваше кадилница.

Момчетата пак бяха обзети от страх, но малко по-различен от преживяният преди това.

Михаил стоеше между Сергей и Борис, който го ръчкаха и настойчиво го молеха:

– Моли се, моли се …..хайде, какво чакаш….

Когато Михаил започна да се моли, попът ги прекръсти. И тогава те видяха светъл път и затичаха по него.

Когато излязоха от гората и вървяха вече по позната поляна, разбраха, че не е имало никакъв път. Те бяха вървели по път от светлина.

Когато наближиха домовете си, Борис предложи:

– Нека утре рано сутринта да отидем на църква.

Другите само кимнаха в знак на съгласие.

Децата разказаха на възрастните, какво им се бе случило. Тогава хората разбраха, че преподобния се е молил за града им.

Тези, който бяха решили да се евакуират, останаха. Те бяха се успокоили, че техния град се намира под небесна защита.

Един от най-екстравагантните британски офицери по време на Втората световна война е бил Джак Чърчил.
Той командвал операция на командоси и ги повел в атаката, въоръжени с лък и шотландски меч. Нападението било съпроводено със свирене на гайда.
Още през май 1940, намиращ се със своите подразделения във Франция, той даде сигнал за атака и победил германците, като ги обстрелял  с лък.
Това е единственият известен случай на успешно прилагане на подобни оръжия през Втората световна война от англичани, а вероятно и сред всички народи.

Какво представлява загадката?
Това е въпрос, на който с помощта на логически разсъждения се открива отговора. Загадката е средство за развитие у децата на умение да анализират, да разсъждават и да доказват.
Гатанките развиват у децата проницателност и интелигентност. Все пак това е начин от рано да търсят и научават нещо ново.
Загадките, гатанките и трудните въпроси се използват и в приказките. Нали всеки кандидат за принцесата трябва да реши как да преодолее препядствията, за да се добере до това, което трябва да отнесе на царя.
При древните гърци и германците отгатването на гатанка е било разнозначно на единоборство. В някои легенди и предания се казва, че който не намери отговора на загадката, него животът ще го разплаче.
В гатанките се описват характерни признаци на явленията и предметите. А децата много обичат такива. В последно време се появяват все повече логически и шеговити загадки, които привличат и задържат вниманието на децата.
Децата могат много дълго да размишляват над даден въпрос. Цялото им внимание е концентрирано върху това, да се намери правилния отговор.
Гатанките развиват творческото мислене на децата, задълбочават знанията им за света. А ако са и римувани, помагат на детето да се докосне до красотата и звучността на родния език.
Ако искате детето ви да се развие разностранно, започнете да използвате гатанки още от най-раната му възраст. Първоначално избирайте прости загадки с илюстрации, а след това постепенно преминете към по-сложните, за които трябва логическо мислене.