Тутси са един от трите местни народа в Руанда и Бурунди в централна Африка, другите два са туа и хуту. 1994 г. се оказа много тежка за тях. В продължение на два месеца са били убити близо милион тутси от членовете на хуту.

По това време там работеше епископ Джефри със съпругата си, станали неволни свидетели на позорното избиване на съотечественици.

Един ден, когато бяха отминали тези кървави събития, епископът посъветва жена си:

– Сближи се с жените, чийто близки са били убити. Те имат нужда от намесата на Бог в живота им.

– Ти знаеш, че и мои близки бяха също убити, – отбеляза съпругата му. – Всичко, което мога да направя е само да викам от болка.

Тогава Джефри като мъдър водач и грижовен съпруг ѝ каза:

– Събери жените, плачи и викай заедно с тях.

Той знаеше, че мъката изпитана от жена му я бяха подготвили да поеме дял от болката на другите.

Църквата е Божието семейство. Това е място, където можеш да споделяш добро и лошо. За това ние трябва да се радваме с тези, които се радват и да плачем с онези, които скърбят. Изразът „един на друг“ разкрива нашата взаимозависимост.

Въпреки че дълбочината и мащабите на нашата болка може да бледнеят в сравнение с тези на засегнатите от геноцид, но тя е все пак лична и реална.

Поради това, което Бог ни е научил по време на болка и мъка, ние можем да помагаме, да обгръщаме и утешаваме наранените.

В Средновековна Европа, когато умирал крал или член от кралското семейство, придворните в знак на траур се обличали във дрехи с лилав цвят.

На 18 юли 2003 г. в Аржентинския зоопарк лекар дал на бяла мечка експериментално лекарство за лечение на дерматит, от което козината на мечката станала лилава. По-късно се изяснило, че това е алергична реакция.

В инската узелска писменост кипу с лилав цвят се обозначавал главният, който управлявал селища и територии.

Арменската незабравка – емблема в памет на арменския геноцид е в лилаво, а не синя, тъй като лилав цвят наподобява традиционното боядисване на свещеническите одежди на Арменската апостолска църква, която „беше, е и си остава в сърцето на арменската идентичност“.

В „сърцето“ на една от азиатските страни, сред паметниците на древната култура ще бъде построен модерен изследователски център. Той ще представи перфектно съчетание на футуризъм и елементи на националната архитектура.
Талантливият архитект Заха Хадид никога не престава да учудва с работоспособността си и броя проектите, представени през последната година. Друг пример за продуктивна му работата е проектът на Изследователския център Sleuk Rith в Камбоджа. Това ще бъде комплекс от пет сгради, построени от дърво. За да създадете такава необичайна форма на Центъра архитектът е бил вдъхновен от най-известната културна забележителност на страната – храма на Angkor Wat.
Работата на Центъра ще се фокусира върху изследването и документирането на проблемите на геноцид в Азия. Преди 35 години режима на Червените кхмери, се опитал да изгради „общество на бъдещето“ и е унищожил една четвърт от населението на страната.
В Sleuk Rith планират да има библиотека, архив, аудитории и самият изследователския център. Той ще бъде изграден в непосредствена близост до градската библиотека и Кралския Университета по икономика и право в столицата на Камбоджа Пном Пен. Проектът се финансира от правителството на Камбоджа.
Ученикът на великия архитект Серджиу-Раду Поп не е останал по-назад, той е представил пристанище предназначено за Антарктида.