В сравнение с много други видове, всички хора имат невероятно подобни геноми.
Даже и малките разлики в нашите гени ни дават определени характеристики, които ни правят уникални.
Тези различия могат да се появят по обичайния начин, например, цвят на косата, височина и форма на лицето, но понякога у един единствен човек или група хора се появява черта или фактор, който ясно ги отличава от останалата част от човечеството.
Смята се, че О-та кръвната група е универсална, но това не е така. Всъщност, системата е далече по-сложна.
Всички знаем за четирите кръвни групи A, AB, B и O и два резус фактора. До сега са известни 35 групи кръв с милион вариации във всяка система.
Кръв, която не попада в системата АВО се смята за рядка и за нея донор много трудно се намира.
Съществува много радка група, която е наречена „резус нула“. Тя не съдържа антиген в резус система. За хора, които нямат резус в кръвта, че казва, че имат „златна“ кръв. Те могат да спасят чрез кръвта си много други, но да се намери за тях донори е много трудно.

Дните изкарани без електричество от бременни жени в Канада са свързана с епигенетично наследство на децата им. През 1998 г. е имало суграшица и мощни снежни бури, които отрязали транспорта и повече от три милиона канадци са останали без ток, а това е оставило отпечатък върху ДНК на потомството, появило се в периода 1998-1999г.
При проучването специалистите са проследили живота на 150 семейства. Установено е, че у 36 деца в метилираната ДНК има характерни изменения в Т-лимфоцитите. Нивото на метилиране е в пряка зависимост от броя дни, които е нямало електричество. Епигеномът на детето претърпява някой изменения под влияния на фактори предизвикващи стрес.
Тук става въпрос не само за психологичното преживяване на бъдещите майки. Измененията, които са получили гените са свързани с метаболизма на захарта и имунитета. При получилите се така „деца на бурята“ съществува голям риск за астма, затлъстяване и диабет.

Един следобед Тони Лечев, специалист по белодробен рак разговаряше с една жена, която наскоро бе дошла в клиниката. Отчаянието и слуховете за някои изцерения, бяха подхранили надеждите ѝ. Последната ѝ шанс бе тук.

Тони умееше с удивително майсторство да представя канцерогенезатам раковата генетика и химиотерапия на всеки пациент, прекрачил прага на клиниката.

Този път негова пациентка бе Мария Стоянова. Тя бе на средна възраст. Бяха ѝ открили бронхоалвеоларен карценом. Пациентката  бе преподавателка по история. Имаше добри обноски и остър ум.

Лечев седеше срещу нея и ѝ рисуваше схема на случая ѝ, докато говореше.

– Клетките във вашите бронхи, – започна той, – са претърпели мутации, в резултат на което са започнали да се делят безконтролно. Така те са образували локален тумор. Ако бъдат оставени, ще претърпят нови мутации. В резултат на това ще придобият способност да се придвижват, да проникват в тъканите и да метастазират. Химиотерапията допълнена с облъчване, би убила повечето от раковите клетки, което вероятно би предотвратило появата на метастази в другите органи.

Лечев я погледна насърчително:

– В най- добрия случай клетките, – каза той, – носители на мутирали гени, ще умрат и ракът ще бъде излекуван.

Мария  погледна с изпитателен поглед Лечев. Обяснението му звучеше логично и издържано, но все пак тя видя, че в него имаше слабо място .

– Как лекарствата, които ми предлагате ще „спрат“ мутациите в гените? – искаше да знае преподавателката по история. – Как те ще знаят кои клетки са носители на мутации, за да убият точно тях?

Беше улучила онова разминаване, между научното обяснение на  болестта и лечението, което бе добре познато на онколозите. Вече толкова много години лекарите онколози бяха като в тенджера под налягане.

През всичкото това време онколозите не стояха със скръстени ръце, те се бореха за всеки човешки живот до последно. Беше станало ясно, че ракът не е болест, а много болести.

Това е война с един безформен и всепроникващ враг. В нея има победи и поражения, героизъм и арогантност. И както във всяка война има ранени, обречени, забравени и загинали.

Лекари от Университета в Единбург, Шотландия и Университета на Куинсланд, Австралия са открили връзка между гените, които повишават риска от поява на аутизъм, и гените, отговорни за развитието на изключителни интелектуални способности.
„Нашето изследване показва, че генетичните особености, които повишават риска от развитие на аутизъм, са свързани с гените, отговорни за развитието на необичайни познавателните способности при хора, които не страдат от аутизъм. Ако разберем как особеностите на генетиката при аутистични разстройства влияят на работата на мозъка, ние по-добре ще разбираме и природата на това заболяване и причините за поява на необичайни способности при хората с аутизъм, „- заяви водещият автор на проучването д-р Тони-Ким Кларк.
Един от авторите на изследването, професор Ник Мартин, много психолози и психиатри са изказали предположения за съществуването на връзка между аутизъма и особените интелектуални способности. „Тази връзка се подчертава в много литературни произведения и световното кино“ – добавял професор Мартин.
В изследването на психолозите са взели участие близо 10 000 възрастни жители на Шотландия. След анализ на тяхната ДНК, учените са заключили, че много хора са носители на определен вариант гени, свързан с риска от развитие на аутизъм, които никога през живота си не са страдали от това заболяване. В същото време, у повечето хора с гени „скрит“ аутизъм се среща вариант на гени, които са отговорни за развитието на специфични интелектуалните способности.