Ще дойде ден, когато ние ще разберем всяко „Не“, което Бог ни е казал по време на живота ни на тази земя. Така или иначе, Бог винаги ни възстановява загубите.

Колко често, ние като Божии деца се безпокоим и тревожим за това, че не получаваме отговор на молитвите си? Бог отговаря на тях изобилно, и ние получаваме много повече отколкото сме очаквали. Имаме отделни проблясъци, но пълното откровение, тепърва предстои …

Колко е хубаво да имаш вяра, която не бърза, а търпеливо чака Господа, очаквайки обясненията, които ще получи по-късно, от откровенията на Исус Христос.

Случвало ли се е Бог да отнеме от човек нещо, а после да му възвърне стократно? Какво ако наградата закъснее и не дойде сега? Нима Божия ден се ограничава само със сегашния? Дали Той не може да действа извън пределите на този малък свят? Нима вратата на гроба се разтваря към безкрайна тъмнина и вечно мълчание?

Дори и да сме ограничени в нашата преценка за краткия ден от този живот, ние можем да кажем със сигурност, че Бог не изпраща скръб в човешкото сърце, а дарява повече благодат и благословения.

Човек, който умее да чака, достига неочаквани висоти в християнското благочестие.

Погледнала Вярата на Безверието, което в продължение на векове, напразно търсело доказателство за своята „правота“.

– На какво ми напомня Безверието? – казала си веднъж Вярата.

Най-накрая се досетила:

– На безумен човек, който изгубвайки стотинка, с която нищо не може да си купи, запалва банкноти на стойност хиляди лева, за да я открие ….

Последната стъпка към изграждането в живота, е да се прави по-малко, а да се доверим на Бога повече.

Някои от вас са имали някакви цели и мечти, като стремеж към постижения, търсене на работа, …. бързайки година след година, а не са ги още постигнали.

Защо просто не се отдръпнат малко? Отпуснете се. Успокой се. Доверете се на Бога. Гледайте това, което той може да направи. А Той може да го направи по-бързо и много по-добре, отколкото можете вие.

Единствената полза на опъването ви и на свръхнатоварването ви е, че нищо друго не ви остава накрая освен да се доверите на Бога. Случаят ще ви отведе на коленете и ще осъзнаете, че без Него няма да успеете.

Бог може да направи това, което ние не можем да направим. Исус не каза, „Ако се заемете по-сериозно, можете да премести планини.“ Той не каза, „Ако работите ви вървят трудно и стигате до стрес, можете да задвижите планините“.

Той каза, че ако имаме вяра, можем да преместим планини. Вяра, не заетост, а това, което върши работата.

И така, каква е вашата планина? Какъв е проблемът в живота ви, че имате нужда от преместване на планина? Спрете да се опитвате да правите това толкова много пъти! Имате много по-малко сила за това, но у Господа тя е многократно повече, затова Му се доверете.

Той е надежден Бог. Именно поради тази причина, уверено можем да кажем: „Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми“.

Ако Господ е Пастир, водещ Своето стадо, то благостта и милостта са двете кучета пазачи, които охраняват стадото Му.

Грешникът се нуждае от милост, и не само от милост, но и от благост.

Ние се нуждаем и от двете.

Благостта е източник на удовлетворение за всяка от нашите нужди, а милостта е източник на прощение за всеки наш грях.

Благостта удовлетворява, Милостта прощава.

Благостта и милостта са участниците в божествения ескорт придружаващи Божието стадо.

Ако това не е достатъчно, за да се укрепи вярата ни, обърнете внимание на следната фраза: „Във всичките дни на живота ми“.

Няма да ни остави, в Него е упованието ни.

В семейството на Лили и Сотир се случи прекрасно събитие. Лили забременя и чакаше да роди момченце.

Една сутрин, когато Лили беше в петия месец по време на сутришна гимнастика, тя получи коремни спазми и отиде веднага на лекар.

Оказа се, че родовата дейност е започнала.

Момченцето се роди в петия месец и тежеше само 680 грама.

Лекарите мълчаха, не казваха нищо утешаващо или ободряващо. Те със затаен дъх следяха всеки час малкият Милен, който лежеше в интензивното отделение. Тук новороденото прекара 107 денонощия без майка си.
Съвременните технологии и специалистите направиха чудо.

Лекарите предупреждаваха:

– Детето може да оцелее, но могат да се появят необратими последствия от малкото тегло и ранното раждане.

Но веселото бебе и родителите му, които го бяха обградили с вяра и любов, победиха.

В един тежък ден Милен беше без маска и тръбички. Изведнъж той обърна глава и се усмихна. Бебето бе отворило широко очи, макар и да не виждаше на този етап, то гледаше право към родителите си.
След малко затвори очи и малко обърна глава към тавана, сякаш каза:

– Аз съм добре! Не губете вяра в мен.

Това малко дете още от първия ден на появяването си показа, какво означава истинска борба за живот. Но важното е, че семейството удържа победа над трудната ситуация.

Милен качваше килограми. Синините му изчезнаха,а и кръвоизливи нямаше.

На своя първи рожден ден Милен сам яде торта.

Сега той е голям и ходи на детска градина.