През последните 12 години американците не са съобщили на полицията за престъпления в страната, извършени въз основа на омраза.

Новият федерален отчет предизвикал опасенията на юристите по повод продължаващото напрежение между полицаи и тъмнокожи американци, имигранти от латинска Америка.

Повече от половината 250 хиляди престъпления от омраза, които се случват в периода между 2014 и 2015 година, не били съобщени в полицията поради най-различни причини.

За престъпления от омраза, често не са съобщава, тъй като те се разследват като други престъпления. Но хората не говорят за това, защото смятат, че не е важно и че полицията ще помогне.

Докладът основан на допитване на семейства, бил  подготвен за Министерството на правосъдието, което се е заело с въпросите  за престъпление от омраза.

Историята разказва, че решението за провеждане на този празник е било прието в Женева през 1925 г.

Според една от версиите през 1925 г. китайският консул в американския град Сан Франциско устроил благотворителен празник за китайските сираци, живеещи в САЩ – традиционния китайски фестивал Дуан у Цзе или фестивал на лодката на драконите, който се провеждал на 1 юни.

И съвсем случайно, паралелно с това в Швейцария се провеждала детска конференция свързана с решаването на въпросите за благополучието на децата.

На 1 юни 1960 г. се състоял първият официален Международен ден на детето. И от тогава празникът се празнува всяка година.

Ние раждаме гениални деца, А после правим всичко възможно, за да ги „излекуваме“ от този вреден „недостатък“.

Как да запазим у детето си свежестта на възприятията, способността да чувства и ясно да реагира на света?

Какво не трябва да правим, така че да не превръщаме яркото, мислещо и чувствително дете в изперкал, скучен, нежелаещ да твори възрастен?

Умеем ли да общуваме с децата си? Контролираме ги прекалено много или им създаваме самотен, еднообразен и монотонен живот?

Как да не загубим детската парадоксалност и гениалност?

Каква роля играе чувството за хумор? Това е силно качество, което донася радост в живота, духовно и физическо здраве на човека.

Колко много въпроси, а децата ни растат. Дали ще успеем да запазим гения в тях или ще ги“нормализираме“ според общия критерий?

Това решава всеки родител, но не е без значение, защото от това зависи бъдещото поколение, а след него и следващите.

Нашите убеждения определят нашето поведение. Те ни мотивира да заеме позиция и да действаме в съответствие с нашите ценности.

Когато за първи път човек стане християнин, често прави неща, просто защото други  около него така правят. Моли се, чете Библията, помага на другите, защото вижда примерите на останалите повярвали.

Това е добре за нов християнин; малките деца се учат по същия начин. Въпреки това, както човек израсте във вярата, трябва да развият свои собствени причини за това, което прави. Тези причини стават убеждения.

Библейски убеждения са от съществено значение за духовен растеж и зрялост на християнина. Колко смешно е днес, че хората често имат силни убеждения относно футбол, мода и т.н., но не се интересуват за такива важни въпроси, като кое е правилно и кое не е…..

Бог ни подкрепа, докато се развиват убеждения ни, които определят вашата вяра.

Горанов бе професор в Университета. Лекциите му бяха интересни и бъдещите специалисти с охота ги посещаваха. Професорът си имаше свой подход, с който искаше студентите му да се изградят като творчески личности. Той често чуваше от учащите се в университета да се оплакват от въпросите на изпита:

– Това го няма в записките ми!

– Този въпрос го няма в учебника!

– Може и така де е, – казваше Горанов на студентите, – но аз искам да размишлявате върху въпроси, които не са изяснени дума по дума в учебника. Целта ми е да усвоите материала толкова добре, че сами да можете да го прилагате на практика.

Но студентите не бяха съгласни с него и роптаеха:

– Нали на изпита идваме, за да покажем как сме усвоили знанията от учебника? За каква практика става дума тук?

– Всъщност, – продължи да ги убеждава Горанов в правотата си, – ако прочетете материала, потърсите помощта ми и участвате в обсъжданията по време на лекциите, със сигурност бихте се справили със всяка задача, която ви поставят.

Един ден, когато пак имаше мърморене след изпита, Димитър взе страната на професора:

– Когато се сблъскаме с трудни житейски въпроси, като объркан социален проблем или някоя морална дилема, какво ще правим? Знаем само да се оплакваме. Трябва да се научим да мислим и разсъждаваме, а не като папагали, да заучаваме точните отговори на определени въпроси.

– Прав е, – съгласи се с него Дамян. – Ако утре се сблъскаме със ситуация, която не е описана в учебника и изисква от нас размисъл, какво ще правим тогава?

– Вярно казвате, – присъедини се към тях и Христо. – Не е достатъчно само да наизустяваме нещата, трябва да се научим и да мислим.

Все още се намираха недоволни и мрънкащи, но болшинството осъзна метода на работа на преподавателя си и се съгласиха с неговия начин на действие.

Страната има нужда от мислещи хора, а не от роботи отговарящи на въпросите: „Ако….. то….“

Човек е същество надарено с разум и той не трябва да забравя, че той му е даден, за да го използва.