Шумна компания от момчета и момичета вдигаше доста врява в заведението. Околните им се поскарват от време на време, те позамлъкнат, докато не се излее поредната вълна от мощен и неудържим смях. Какво да го прави човек, млади са още, кръвта им ври въе вените?!

Едно от тях, младо широкоплщесто момче, с буен рус перчем и святкащи сини очи разказваше за приключенията си в планината. Бил на ски миналата седмица с буйни глави като него.

По едно време се разкрещели и развикали, така не забелязали, че с виковете си предизвикали една малка лавина.

– Изведнъж, Виктор ме дръпна рязко в страни и тя прелятя край нас, – очите на Спас трепнаха при спомена.- На косъм бяхме.

– А знете ли на какво прилича шумът от падаща лавина? – попита многознайкото на групата Тотьо.

Изабела притвори очи мечтателно и каза:

– На морски прибой.

Рангел поклати глава:

– Това е нищо в сравнение с тази хала.

Тотьо се изперчи напред и почти издекламира:

– Звучи точно като гръмотевица, а звукът ѝ непрекъснато се усилва.

Катето смушка Изабела и двете едва въздържаха смеха си. Хубаво е, че момчетата нищо не забелязаха.

Изабела си представи Спас във виненочервен екип за ски, понесен от вълна сняг. Виждаше как снегът го поглъща, а той безпомощно размахваше ръце…. докато потъна във снеговъртежа. Настъпи тишина. Само стърчаща щека беше отбелязала мястото на злополуката.

Изведнъж Изабела трепна: „Какви глупави представи минават през главата ми. – помисли си тя. – Това, че не го харесвам, не означава, че мога да си го преставя в такива ситуации“.

И Изабела се присламчи към виковете и смеха на компанията.

В Станфорд учени са проектирали и произвели силициеви структури във формата на призма, които могат да разделят лъч светлина на различни цветове и да пречупят светлината под прав ъгъл.
Научната разработка може да доведе до ново поколение компютри, използващи оптика вместо електрически кабели за пренос на данни.
Инженерите са гравирали парче силиций, голямо осем микрона, приличащо на баркод. Благодарение на двете различни дължини на вълните в светлинния лъч преминаващи през устройството, той се отклонява в страни и образуват Т-образна форма.
Светлината може да пренася повече данни, отколкото проводник и изисква по-малко енергия за пропускане на фотони, отколкото за електроните.
Използвайки факта, че светлината се пречупва по различен начин в различни среди, учени са разработени структура, в която се редуват ивици от силиций и въздушни пространства.
Когато светлината преминава от една среда в друга, част от нея се предава, а друга се отразява. Когато лъчът преминава през гравирания силиций отразената и преминаваща светлина си взаимодействат по сложен начин. Специален алгоритъм на силициевия чип използва тази смущения и насочва светлината с различни цветове в противоположни посоки.

Телефонът изъня. Николина се надигна от стола и затътри краката си към коридора. Вдигна слушалката и задъхано каза:

– Да!

Отсреща звънтеше веселия смях на дъщеря ѝ.

– Здравей, мамо, как си?

– Добре! Нещо си много весела?!

– Тъкмо приказваме с приятелката си за тебе.

– И какво толкова ме коментирате?

– Навярно си чула изказването: „Да не строят къщи и да не ходят по ресторантите, тогава ще имат,,,,,,“

– Някои хора, не осъзнават на какво дередже е народа и как едва смогва да свърже двата края, – въздъхна Николина.

– Та разправям на Диди как си ходила на ресторант. А тя ме погледна озадачено и попита:“ И тя ли? Е щом могат да си го позволят!“ Но, когато ѝ казах, че тази година си ходила само два пъти на ресторант, единият за кръщене, а другия за помен, прихнахме да се смеем и не можем да спрем.

Николина неволно се засмя на слушалката, изглежда смехът на двете момичета я бе заразил и нея. Гледаще през прозореца свъсеното небе и дърветата с престарелите си вече окъсани премени и чуваше гласа на дъщеря си:

– Та аз това казвам на мама, да спре да ходи по тия ресторанти….

И нова вълна смях заля телефоната слушалка. Такъв е животът, като не можем нищо да направим, поне можем да се посмеем , макар и до сълзи….

За да се отпусните вечер след работа ви е необходим удобен стол. Такъв, че да не ви се става от него.
На мен ми допадна стола люлка.
На него не бива да си почивате по средата на работния ден, защото рискувате да заспите.
Но вечерта ще ви дойде много добре. даже повече от чаша мляко и хубава книга.
Меката част на стола е направена от естествени памучни възглавници, които от вътре са натъпкани с вълна от Нова Зеландия.
Чудесна находка за студената зима!

Факт е, че след всяка вълна на истерия, която се надува за следващия „епидемия“, хора като попарен, тичат да се ваксинират. И дори не осъзнават, че предложената им ваксина е много по-опасна от вирусите, които са прихванали.
Така например, в американската ваксина против грип доскоро се съдържаше консервант „тимерозал“, който е много токсично съединение на живака.
Въпреки забраната, „тимерозал“ в съвременни американски ваксини, все още съдържат живачни съединения, само че при по-ниски концентрации.
Какво добавят производителите на ваксини в тях? Всичко, което им е угодно: генетично модифицирани вируси; консерванти, въз основа на тежки метали и алуминий; формалдехид; непроверени антибиотици.
Ваксините, ето това можем да наречем масова епидемия. Именно в страни, където е имало масово ваксиниране, например в Индия, има множество хора заболели от аутизъм.
Може би в това се състои и цирка, хората да се изплашат, за да се ваксинират масово.
Ако населението на земята се превърне в аутисти, жените изгубят възможноста да износат плода, … всичко това се вмества в концепцията за „златния милиард“.
Как могат да се накарат хората доброволно и масово да бъдат инжектирани с желаното вещество? Много просто, уплаши ги с ужасни болести и им обясни, че те могат да се спасят само с тази или онази ваксина. А какво може да се съдържа в нея освен „основния продукт“…..
Но уплашени хора по целия свят продължават да се ваксинират, точният им състав никой не знае. Страничните ефекти от такова ваксиниране са неизвестни за мнозинството, освен за тези, които ги създават и пускат.
Може би имам параноя? Главното е, че заради нея още не са ме ваксинирали!