Изследвания в Мичигански университет показват, че един от най-големите рискови фактори за автоимунни заболявания сред жените в детеродна възраст е свързан с въздействието на живак, включен в морски дарове.
Резултатите показват, че дори ниски нива на живак, считани за безопасни, са свързани с автоимунни реакции. Изследователите са анализирали данните от жени на възраст 16-49 години.
Голямото въздействие на живака е свързана с по-високата скорост на автоантитела, предшественици на автоимунно заболяване. Повечето автоимунни заболявания се характеризират с автоантитела, протеини на имунната система, когато не могат да правят разлика между собствените си тъкани и потенциално вредни клетки.
Ползите от морски дарове са доказани, но жените в детеродна възраст трябва да помнят какви риби ядат. Наличието на антитела не означава непременно, че те ще доведат до автоимунни заболявания.
Независимо от това, ние знаем, че автоантитела са важни предиктори за бъдещето на автоимунно заболяване, и могат да бъдат предшествани от симптоми и диагностика на автоимунни заболявания.
За жените в детеродна възраст, които са изложени на особен риск от развитие на този вид заболяване, много е важно да се следи за консумацията им на морски дарове.

Малкият Иван позволява да го държат на ръце само тези, който той харесва. Не знам как децата разбират, но в своя избор те винаги са чисти и искрени пред себе си и околните.
Ако харесват човека стават приятели с него, играят, търсат го, но ако не им допадне, не го допускат до себе си.
Що се отнася до живота ни вече като по-големи, то нашето обкръжение вече е въпрос на престиж. Ти не си много искрен, но ми харесваш защото от теб имам изгода, ти си ми удобен, перспективен, обещаващ и т.н.
Може би децата знаят по-добре какво е любов? Ние забравяме….. Даже не знам на каква възраст… И само, ако нашето приятелство от детството ни премине  през целия ни живот, то става един вид любов. Любовта като чувство всеобгръщащо, прощаващо на всичко, искрено и дълбоко.
Какво можем да научим от децата?
Избирайте хората от вашето обкръжение по сърце и душа. Станете приятели по интереси. Обичайте искрено!

Барон Карл Фридрих Иероним фон Мюнхаузен е бил напълно реална личност живял 1720-1797 г. То бил потомък на нижнесаксонския род Мюнхаузен.
На 17-годишна възраст заминал от немския град Боденвердер за Русия, за да стане паж. След това започнал кариера в армията и достигнал до званието ротмистър, след което се върнал в Германия.
От 1752 г. до края на живота си живял в Бондервердер. Общувал предимно със съседите си, които разказвали удивителни ловджийски истории и за приключенията си в Русия.
Тези истории, а също преписаните на барона преживелици, помогнали да се появи барон Мюнхаузен като литературен герой.

Какво представлява загадката?
Това е въпрос, на който с помощта на логически разсъждения се открива отговора. Загадката е средство за развитие у децата на умение да анализират, да разсъждават и да доказват.
Гатанките развиват у децата проницателност и интелигентност. Все пак това е начин от рано да търсят и научават нещо ново.
Загадките, гатанките и трудните въпроси се използват и в приказките. Нали всеки кандидат за принцесата трябва да реши как да преодолее препядствията, за да се добере до това, което трябва да отнесе на царя.
При древните гърци и германците отгатването на гатанка е било разнозначно на единоборство. В някои легенди и предания се казва, че който не намери отговора на загадката, него животът ще го разплаче.
В гатанките се описват характерни признаци на явленията и предметите. А децата много обичат такива. В последно време се появяват все повече логически и шеговити загадки, които привличат и задържат вниманието на децата.
Децата могат много дълго да размишляват над даден въпрос. Цялото им внимание е концентрирано върху това, да се намери правилния отговор.
Гатанките развиват творческото мислене на децата, задълбочават знанията им за света. А ако са и римувани, помагат на детето да се докосне до красотата и звучността на родния език.
Ако искате детето ви да се развие разностранно, започнете да използвате гатанки още от най-раната му възраст. Първоначално избирайте прости загадки с илюстрации, а след това постепенно преминете към по-сложните, за които трябва логическо мислене.

Оптическата илюзия е любим метод в работата на канадски художник. Неговите обикновенни и в същото време фантастични картини могат да се разглеждат дълго, докато се открият границите между сюжетите.
Канадският художник и илюстратор Робърт Гонсалвес е признат майстор на оптичните илюзии. Гледайки на работите му, не винаги можем да разберем къде завършва единият сюжет и започва другият. Правилното използване на перспективата позволява на художника идеално да съчетава привидно различните сюжета в една вълшебна илюзия. Не е чудно, че неговото творчество се определя като „магически реализъм“.
Робърт Гонсалвес започва да се интересува от изкуство още от най-ранна детска възраст. На 12 години той е познавал техниката за изобразяване на пространствени обекти и тогава е започнал да създава първите си интерпретации на въображаеми здания.
След това младият художник е видал картините на великите майстори на сюрреализма – Салвадор Дали и Рене Магрит. Те направили силно впечатление на момчето и повлияли на бъдещето му творчество.
Процесът за създаване на такива картини е много трудоемък. За това Гонсалвес представя само по четири картини на година. Произведенията му са толкова популярни, че можеш да ги видиш не само в галерии, но и на стените в домовете на известни политици и звезди в шоу бизнеса.