На Павел му се развали пералната и той чакаше техник, който бе обещан да дойде от една агенция.

Когато бе изнервен от дългото чакане, той получи съобщение по телефона си:

„Христос е на път и при вас ще бъде 10:30“.

Павел се стресна:

– Какъв Христос? Аз чакам техник.

После се оказа, че техникът бе грък и така му бе името.

Каква голяма разлика, между този, който знаем кога ще дойте и Този, за Чието идване знае само Отец – точния ден и час.

Исус ни предупреди да сме готови за Неговото завръщане.

„Човешкият Син ще дойде в час, когато не Го очаквате“.

Той ни напомня:

„Бдите, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ”.

В деня на завръщането на Христос няма да получим предупреждение по телефона си.

За това нека живеем всеки ден с мисълта за вечност, служейки на Бог и използвайки всяка възможност да споделяме Неговото послание на любов и надежда с другите.

Едно от любимите ястия на Тодор бе мариновано пиле на грил.

Един ден реши:

– Трябва да видя как го правят. Искам да разбера коя е причината да бъде толкова вкусно.

И ето какво откри:

– Когато мариновате храна, обикновено протеинова, като пилето например, трябва да се залее с някаква кисела течност – оцет или лимонов сок. Киселата течност разгражда външните слоеве на месото, така че ароматните подправки да проникнат по-дълбоко.

Тодор забеляза, че мариноването отнема време. Не може просто да сложите пилето в маринатата за няколко минути и да очаквате да запази маринования вкус.

Трябва да се даде възможност на процеса на мариноване, да подейства.

Молитвата е християнската марината. Молитвата с Библията ни помага да стоим в Божията истина.

За определен период от време, молитвата пробива нашите вътрешни бариери и „овкусява“ това отвън, което сме способни да постигнем самостоятелно.

Един ден Тодор сподели с баща си:

– Не усещам Бог да ме чува и да ми отговаря.

– Сниши се малко, – посъветва го баща му. – Бог говори всеки ден, даже по няколко пъти на ден.

– Как да се сниша? – попита Тодор.

– Това означава да очакваш Бог да ти говори. Да се оглеждаш за малките неща, чрез които Той прави това. Нямаш нужда от горящ храст, за да се срещнеш с Бога. Понякога дори една „случайна“ песен по радиото може да постигне същия ефект.

Мартина бе притеснена много в последно време. Малкият ѝ син претърпя две-три сложни операции. Имаше подобрение, но не напълно.

Един ден Мартина си каза:

– Ако си мисля само за болки, операции, проблеми …. ще полудея. Трябва по някакъв начин да отклоня тревожните си мисли от главата.

Баба Петра, нейната съседка, същото я бе посъветвала:

– Много се тревожиш. Не може така. По-добре се заеми с нещо друго.

Изведнъж на Мартина и просветна.

– Ще събера по запазените дрешки и обувки на децата тези, които не могат вече да носят и ще ги даря на дома отсреща, където събират дечица без родители.

Тя изпита радост и настроението ѝ се повиши.

Когато сподели идеята си с приятели, много я подкрепиха и започнаха да събират дрехи и обувки.

Домът за сираци бе затрупан с такива неща. Наложи се да споделят подаръците с други домове от страната.

Бог иска свободно и смирено да даваме. Когато Му се доверим да ни води, Той ще ни даде възможности да го направим.

Тогава можем да бъдем изненадани от радостта, която ще изпитаме в резултат на това.

Михаил се терзаеше. Той бе влязъл в извънбрачна връзка с девойка, а съвестта го изобличаваше мощно.

Един ден Михаил не издържа и отиде при пастира на църквата, която посещаваше.

Той призна пред него:

– Искам да живея правилно, според Писанието, но сърцето ми настойчиво ме дърпа в друга посока.

След като разказа случая си, Михаил млъкна, очаквайки да чуе недвусмислено осъждане на греха си.

Пастирът също мълча известно време.

– Завиждам ти, – каза накрая той.

Михаил се обърка:

– Как трябваше да разбирам думите ви? – попита той.

Пастирът започна да обяснява:

– В живота има много стълби, на всеки човек е дадена негова собствена. Стълбите представляват житейски предизвикателства и трудни избори. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са стълби, които ни отвеждат до по-големи висоти. Колкото по-трудна е задачата, толкова по-висока е стълбата.

Михаил мълчеше и само поклащаше глава от време на време, а пастирът продължаваше да разяснява:

– Бог ти е дал това трудно изпитание, защото вярва, че можете да го преодолееш. Той ти е дал способност да го направиш. Само на много силни хора се дава такава трудна стълба. Сега разбираш ли защо ти завиждам?

Пастирът не укори Михаил, но напълно промени възприятието му за ситуацията, в която се намираше.

Михаил вече не беше грешна жертва на обстоятелства, които е извън неговия контрол, а по-скоро бе благословен с чудесната възможност да се изкачи по духовната стълба, чиито горни стъпала бяха по-високи от тези на повечето хора.

Неговото изпитание не бе източник на срам и страдание, а знак на специално доверие и благоволение от страна на Бога.

Всички заеха местата си.

Петров застана на катедрата.

Днес той бе разговарял с младеж, който бе загубил при авария краката си.

Ето какво бе споделил с него безногият:

– От онзи ужасен ден, когато се събудих без крака, виждах в очите на онези, които ме гледаха, различни чувства: болка, съжаление, отвращение, гняв. Търсех истинска подкрепа, но не винаги я намирах.

Когато Петров започна лекцията си, той разказа за срещата си с инвалида, а след това продължи с разсъжденията си:

– Ако човек е загубил крайник или някаква способност, това само по себе си показва, че Бог му е дал нещо специално, за да преодолее ограниченията, а това може да надмине постиженията на обикновените хора.

В залата присъстваха много инвалиди. При тези думи, се чуха одобрителни възгласи, някои дори изръкопляскаха.

– Вие не сте „инвалид“ или „осакатен“, – добави Петров решително, – по-скоро сте специални и уникални хора, защото имате способности, които другите не притежават.

Много се усмихнаха насърчително, а Петров продължи:

– Идеята, че Бог не дава на хората задачи, с които те не могат да се справят, се отнася за всички ситуации в живота. Следователно, колкото по-сериозно е предизвикателството, пред което е изправен човек, толкова по-голямо е доверието на Всевишния в него и толкова по-голяма подкрепа му дава Свише.

Бяха преведени много примери от живота и Библията:

– Подобно на Яков, който остана куц след битка с ангел, но намери ново име и нова мисия в живота, така и ранените войници са призовани за нова начало. Не просто да преживеят техните травми, но да процъфтяват, да вдъхновяват и да проявяват свой собствен уникален принос към живота.

Още веднъж Петров затвърди мнението си с думите:

– Нечии недостатъци или трудности в живота дават уникална способност, дарба и възможност за постигне на повече, отколкото самите те, а и другите са смятали за възможно.

Това бе един невероятен урок за слушателите.

Независимо дали се борим със собствените си ограничения или общуваме с такива, чиито възможности са ограничени, начинът, по който виждаме себе си или другите, може да увеличи нашите недъзи, или да отвори нови решения за случая.

Всеки от нас е много по-силен и по-способен, отколкото можем да си представи.

Винаги се опитвайте да видите уникалния потенциал във всеки човек, независимо от неговата ситуация или състояние.