Стайните растения не само украсяват къщата, но влияят на самочувствието.
Някои от тях са известни със своите успокояващи свойства. Те могат да подобрят качеството на съня.
Едно от тези растения е палма Areca.
Това растение очиства въздуха от токсини и въглероден диоксид.
Също така отделя във въздуха влага, което го прави особено полезно по време на отоплителния сезон, когато въздуха в помещенията е особено сух.
Горан вървеше по пътя и задълбочено разсъждаваше, когато видя жена да обикаля около един малък самолет. Тя беше на средна възраст, но за годините си бе доста запазена. Наоколо нямаше никой.
– Ей, младежо, искаш ли да полетиш за последно, преди да се е стъмнило? – попита жената.
– Не, благодаря, – каза смутено Горан, – трябва да се прибирам.
– Не се отказвай толкова лесно, – настоя жената. – Ако се издигнеш високо може и да прозреш това, което търсиш и те вълнува.
– От къде знаете, че търся нещо? – стъписа се Горан. – „Нима бе прочела мислите му?“ …
– Всеки търси нещо, – засмя се жената. – Любов, пари, успех, щастие, ….. Когато излетиш нагоре в небето, нещата се проясняват и изглеждат по съвсем друг начин.
Дали от думите или някакво забравено старо желание, накара Горан да се качи в самолета.
Когато жената включи двигателят и започна да ускорява по пистата, тя се обърна към Горан:
– Явно се нуждаеш от нова перспектива.
Горан затвори очи и когато самолетът излетя, сърцето му се разтуптя. Двигателят пронизително бръмчеше, а хладния въздух галеше лицето му. Вибрациите на машината се придаваха на тялото му. Горан имаше усещане, че ще се разбие на хиляди парченца.
– Нищо няма да видиш, ако стоиш със затворени очи, – укори го жената. – Колко смешно е понякога, като си помисли човек, колко много хора минават живота си със затворени очи. Те позволяват на страха да ги заслепи и пропускат чудесата, красотата и възможностите си.
Горан бе съгласен, тази жена говореше истината. Той бе позволил на страха да го надвие.
С голямо усилие отвори очи и видя ….. залезът. До сега не бе виждал слънцето толкова голямо, червено и красиво. Дали ако протегне ръка ще го докосне? То бе толкова близо.
– Колко е красиво, – възкликна Горан.- от тук наистина всичко изглежда малко по-различно.
– Много обичам работата си, – каза жената. – Всеки път, когато летя, разбирам как Бог ни вижда. Така Господ вижда началото, средата и края за всеки човек. Ти можеш да мислиш, че си се изгубил, но Бог знае от къде си тръгнал, къде си сега и къде трябва да стигнеш. Голямата картина е по-ясна, когато я видиш от по-високо.
– Ех, да можех и аз да виждам така в живота си, – въздъхна Горан.
– Достатъчно е да имаш вяра – каза жената – и да знаеш, че пътя, по който вървиш, ще те отведе към целта.
– Странно, летя, издигам се нагоре, но все още не всичко ми е ясно, – каза неуверено Горан.
Жената се засмя. Тя бе летяла дълги години и бе съпоставяла различни гледни точки и перспективи, така се бе научила да вижда неща, които убягваха на другите хора.
– Твоето минало води към бъдещето, а бъдещето е свързано с миналото, – каза жената. – Не можеш да имаш едното без другото. Ако си загубил отправната си точка, трябва да се върнеш малко назад, а след това да продължиш напред.
– Как може миналото да ми помогне за бъдещето? – със съмнение попита Горан.
– Може би човек трябва да се върне в детството си и да си припомни какво е обичал да прави, преди да започне да се съобразява и слуша мнението на другите. Желанията на близките ни, често ни отклонява от нещата, които правим с радост и ни доставят удоволствие. За това по-късно сме недоволни от работата си и от живота си изобщо.
Горан усети, че в думите на тази жена имаше нещо „здраво и силно“, за което трябва да се хване.
Хора летящи с дирижабъл, казват, че първото правило, на което се учат е да обърнат „въздушния си кораб“ към вятъра и да летят срещу него. Така вятърът ги вдига на по-голяма височина.
От къде са научили тази мъдрост? Когато птиците летят за удоволствие, те се отпускат по вятъра, но ако ги заплашва някаква опасност, бързо се обръщат на другата страна., против вятъра и излитат нагоре към слънцето.
Страданията са Божиите ветрове, но те издигат човек на по-високо ниво, по-близо до Бога.
Може би сте забелязали, че в някои летни дни въздухът толкова много се нагрява, че не може да се диша. Но изведнъж се появяват облаци, които носят благословение на земята.
Когато се надигне буря, святка мълния, трещят гръмотевици, но въздухът се изчиства и струя от нов живот напълва атмосферата, светът се освежава.
Живота на човека се подлага на подобни закони. Когато дойде буря, атмосферата се променя, става по-ясно и частица от небето „слиза“ на земята.
Пречките в живота ни, трябва да предизвикат песен в нашето сърце.
Вятърът свободно се носи над моретата, но не и когато го спират клоните на боровете или нежните струни на еоловата арфа. Тогава ние слушаме мощната му песен, изпълнена с красота и сила.
Нека душата ти се носи през препятствията на живота, през мрачните гори на тъгата и даже през нищожните раздразнение в ежедневието, и тогава тя ще придобие свой певчески глас.
Росата е източник на прохлада. Тя обновява цялото лице на земята. Пада нощем и без нея би загинала всякаква растителност.
В Свещеното Писание росата е преобрази на духовното освежаване. Както росата освежава природата, така Бог обновява Своя народ.
Много Божии работници не осъзнават, колко е важна ролята на небесната роса в живота им, затова те не са бодри и жизнерадостни. Обезсърчават се поради недостиг на небесна роса.
Всеки един от нас би сметнал земеделец за луд, ако излезе на работа рано сутринта, без да се подкрепи с храна. А как може тогава християнин да пристъпва към Божията работа, без да бъде освежен от небесната манната?
Не е достатъчно само от време на време да се храним с духовна храна. Всеки християнин трябва ежедневно да се обновява чрез Святия Дух.
Човешкото сърце е бодро и свежо от притока на Божествена сила в него, дори когато сме изморени и доста натоварени.
Покоят предизвиква роса. През нощта, когато листата и всяко стръкче утихва, порите на растението се отварят, за да приемат свежа и ободряваща влага.
Така и духовната роса освежава, когато дълго сме пребивавали в присъствието на Бога. Смирете се пред Него! Сприхавостта пречи на духовната роса да падне върху вас.
Чакай пред Неговото лице, докато не се почустваш наситен от присъствието Му. След това иди и върши делата си, освежен и радостен в Христос.
Никога росата не пада при вятър и жега. Температурата трябва да падне, да затихне вятърът, за да стане въздуха спокоен и прохладен. Изисква се пълно спокойствие, преди въздухът да отдели от себе се невидимите частици от влага за напояване на цветята и всички растения. Така и Божията благодат идва върху човек, когато той е в покой.
Една група от норвежки студенти от Университета в Осло е създала безпилотен самолет с 48 двигатели, който е в състояние да издигне във въздуха човек.
Над направата му ентусиастите са се трудили две години и са похарчили 20 хиляди евро.
По време на един от тестовите безпилотникът издигнал във въздуха товар от 150 кг за 30 секунди.
За направата на дрона са използвали алуминий и шперплат.
Двигателят с винт има диаметър 30 см са и мощност от 70 кВт. Безпилотникът работи с 24 акумулатори.
В бъдеще, студентите ще организират първия полет с човек, но това ще изисква разрешение на съответните служби.