Тони бе съвсем обикновен малчуган. И както повечето си връстници бе доста подвижен и смел.

Когато навърши пет години живото му се обърна надолу с главата. На момчето му откриха рак. Тони бе получил рядка форма на това заболяване. Злокачествен тумор бе поразил костите на момчето.

Лекарите започнаха да се борят за живота му. От време на време имаше кратковременни успехи, но те бяха само за малко. На момчето му ставаше все по-зле и по-зле.

Заболяването бавно и сигурно настъпваше. Животът на Тони и неговите родители се превърна в кошмар.

Независимо от всичко малкото момче си оставаше жизнерадостно, вечно беше настроено оптимистично. От сила на духа и волята му околните взимаха пример.

Когато Тони стана на девет години болестта напълно овладя тялото му.

Една нощ момчето започна да се задушава, не му стигаше въздух. Лекарите се опитаха да стабилизират състоянието му. Майката уплашена избяга в коридора, тя не искаше да гледа как умира сина ѝ.

Лекарите успяха да спрат пристъпа, но един от тях каза на майката:

– Сега успяхме, но на сина ви не остава много време да живее ….. Това може да се случи и в следващите няколко часа.

Когато майката отиде при сина си, Тони се постара да бъде спокоен и ѝ каза:

– Не можех сега да умра, мамо. Ако бях умрял в тези страшни мъки, ти щеше да го приемеш болезнено. За това със всички сили се стремях да дойда на себе си.

Невероятно, изпитвайки страшни мъки Тони първо мислеше за майка си.

Веднъж, когато майка му бе излязла за малко, Тони каза на медицинската сестра:

– Не мога да умра сега. Мама още не е готова за това.

Въпреки, че лекарите даваха само няколко час живот на момчето, то живя още две седмици.

Тони си отиде от живота тихо и спокойно. След дълги години на страдание, болката го напусна …

На погребението майка му не се разплака, защото малко преди да почине той ѝ каза:

– Не плачи, когато мен няма да ме има вече. Ти трябва да продължиш да живееш и да бъдеш щастлива. Моята душа винаги ще бъде до теб.

Любителите на екстремните спортове, скоро ще получат нов вид за развлечение.

Вейкбордингът, който е свързан с езда по вълните, сега ще бъде видоизменен за движени във въздуха.

Благодарение на съвременните технологии и иновативни материали екстремните спортове са достигнали качествено ново равнище.

Група ентусиазирани инженери са предложили създаването на средство за получаване на нестандартни дози адреналин в облаците.

В основата на развлечението е вейбординг, движение върху дъска върху вълните, следвайки плаващ катер. Сега този спорт от водата ще бъде принесен във въздуха. В случая въжето ще бъде дърпано от самолет.

Устройството за такова придвижване във въздуха е наречено Wingboard.

За разлика от морската версия Wingboard има напълно друга форма. На дъската са закрепени закопчалки и стабилизатори. В долната част има малко шаси за излитане и кацане.

Старта се извършва направо от земята. След като се пристегнат специалните закопчалки към дъската, едва след това се хваща кабела с кормилото. Пилота на  Wingboard има на гърба си парашут, а на главата си каска.

Първо се ускорява дъската при излитане, следвайки самолета. Управлението се осъществява с кормило закрепено на кабел, също така се използва умението да се балансира с телесната маса.

Сутринта Невена приготвяше закуската за дъщеря си Ана. Разбира се тя не забрави и за шоколадовата напитка. Ана внимателно наблюдаваше майка си, сякаш някакво вълшебство се извършваше от ръцете ѝ.

Невена се усмихна на дъщеря си и си спомни детството. Стои в кухнята, а във въздуха ухае на току що изпечени палачинки. Майка ѝ налива в една стъклена чаша мляко, добавя любимото ѝ сладко от малини и разбърква.

Каква красота! Особено в първите няколко секунди, когато спираловидни ленти от малиновото сладко прорязват млякото. Накрая майка ѝ подава идеално розово мляко.

Сега Невена правеше същото, само че прибавяше шоколад. Когато видя как Ана гледа приготвянето на шоколадовото мляко, тя разбра как се чувстваше дъщеря ѝ.

Такива ситуации често се случват в живота ни.

Например, една вечерна разходка. Поглеждаш нагоре и се възхищаваш на звездите. Детето, което е близо до теб иска да ти каже нещо. То поглежда нагоре, за да се увери, че и ти гледаш в същата посока и казва:

– Мамо, виж звезда! Харесва ли ти?

– Да, Ани, много!

Когато погледнеш с очите на детето си, разбираш колко много неща пропускаш. То очаква да участваш в неговите наблюдения, открития, …… Колко пъти детето остава неразбрано?

Защо в детството си можем да виждаме повече? Защото сме искали. Защото не сме могли да постъпим другояче.

Още помня необикновеното и заинтригувалото ме през детството ми, за това го обичам. Понякога се връщам в него при повика на моите деца.

На остров Ява в Индийския океан се намира така наречената „Долина на смъртта“. Тя е получила такова мрачно име заради отделящия се от нея въглероден диоксид.

Животни, които минават през тази долина, се задъхват, падат и умират. Тя цялата е осеяна с костите им.

Човек, може спокойно да мине през нея, тъй като въглеродния диоксид се движи по-ниско от дихателните органи на хората. Но горко на този, който легне или седне в тази долина.

Около Неапол в Италия има малка пещера, която поразява по същия начин като „Долината на смъртта“. В нея на малко повече от половин метър от земята се носи въглероден диоксид.

Светът, в който живеем, представлява „Долина на смъртта“. В него гинат милиони хора. Но християните, които дишат прочистения въздух, резултат от Божията любов, се движат безопасно в него.

Тези, които решат да си отдъхнат и се отпуснат в вонящата му атмосфера, трудно стават отново живи. Много от тях загиват в греха.

Вдигнете главите си към Господа и дишайте дълбоко в атмосферата на Святия Дух, защото само там ще намерите живот.

Селото Бон Бон, разположено в планините на централна Индонезия, изглежда като другите отдалечени села на архипелага, със скромен брой къщи, магазини и джамия, където хората спокойно си вършат работата.

Въпреки това, то е станало шампион в борбата срещу тютюнепушенето. Това е първият населен пункт в Индонезия, където изцяло е забранено тютюнепушенето.

„Благодаря ви, че не пушите. Кажете не на цигарите“, – гласи плакат на входа на селото. На друго място е написано: „Наслаждавайте се на свежия въздух в нашето село“.

В страната 30% от възрастното население са пушачи и повече от 200 хиляди човека умират годишно от болести причинени от пушенето.

В Бон Бон забраната за пушене дошла не от грижата за здравето на хората, а поради икономически проблеми.

Ръководителят на селото Мохамед Идрис е заявил, че много семейства в района не могат да изпратят децата си на училище, защото бащите им много харчат за цигари, а младежите започват да пушат в ранна възраст.