Японските геофизици са установили, че големите земетресения често се появяват по време на новолуние или пълнолуние.

Учените са реконструирани амплитудата на приливни напрежения, които са настъпили няколко седмици преди земетресението с магнитуд 5.5 или по-висока степен, наблюдавани през последните двадесет години.

Независимо от факта, че авторите не са уверени, че между фазите на луната и малките трусове има връзка, те вярват, че земетресението в Индийския океан през 2004 г., в Чили през 2010 г. и на източния бряг на остров Хоншу в Япония през 2011 г., са настъпили по време на максималната амплитуда при приливните напрежения.

По-рано геофизиците са доказали, че фазите на Луната влияят на количеството валежи на земята.

Пълнолунието води до повишаване на налягането в горните слоеве на атмосферата и увеличаване на температурата в долните слоеве. Топлият въздух съдържа повече влага и води до нарастване на валежите.

Томи беше много стар котарак. Той беше на 21 години. Това бяха много за един мъжкар като него.

Неговите стопани го оставиха  в местната ветеринарна клиника с молба:

– Вземете го при вас. Ако искате го приспете. Той е много стар. Ние си взехме вече малко котенце.

Старият нежелан Томи изобщо не можеше да разбере, защо са го завели там. Той жално мяукаше и се оглеждаше плахо наоколо. Имаше чувството, че това място го застрашава с нещо.

Мария още от пръв поглед хареса котарака. Тя го взе в прегръдките си. Той се успокои и започна да мърка доволно.

Така Томи отново се оказа обкръжен с любов и имаше кой да се грижи за него. В края на живота му се бе появила Мария. Тя имаше дълга кафява коса, проблясващи с червен отенък на слънчевата светлина и топли сини очи.

Младото момиче искаше да дари Томи с любов, от която той се нуждаеше, за това го взе в дома си.

За нещастие на Томи скоро установиха бъбречна недостатъчност и му откриха тумор с размерите на топка за голф.

Но това не спря Мария и Томи да се обичат. Независимо от бъбречната недостатъчност и тумора, котаракът скачаше като 12 годишен.

Мария реши да състави пълен списък, на нещата, които трябваше да направят двамата с Томи. В него имаше различни приключения.

– За другите това могат да са незначителни неща, – обясняваше Мария на приятелката си Сара, – но тези кратки разходки, са голямо развлечение за него. Той много обича да бъде на чист въздух. Най-много от всичко обича да бъде край морето на плажа.

Томи завинаги измени отношението на Мария към застарелите животни. Надявам се това да стане и с други хора.

Джоузеф Търнър е известен британски художник, майстор на романтичните пейзажи, акварелист и гравьор. Със своя стил той вдъхновил първите френски импресионисти.

Търнър рисувал по съвсем необичаен и оригинален начин. Светлината, движението на въздуха, снегът, облаците и мъглата са получили в неговите картини значителна роля. Те са важни участници в сюжета и често стесняват хората и другите важни обекти, като ги избутва на втори план.

Ранната работа на Търнар „Снежна буря. Ханибал, преминаващ Алпите“, може да претендира за отправна точка, където изображението на пространството заема повече място и внимание, отколкото самия човек.

За сюжет на работата е послужил историческият преход на Ханибал през Алпите, който е станал през 218 г. до н.е.

Сравнявайки датата на създаването на картината – 1812 г., времето, когато името на Наполеон е било на устните на цяла Европа, имам чувството, че между запечатаното събитието и руската кампания на френския командир има пряка връзка. Наистина , снежната буря е един от символите на поражението на френската армия.

Идеята на картината е възникнала две години преди войната. Джоузеф Търнър е наблюдавал снежна буря в едно от именията на свой приятел. Той нарисувал снежната виелица на пощенски плик и обещал, след две години всички да видят снежната фъртуна на картината „Снежна буря. Ханибал, преминаващ Алпите“.

Така изкуството се сплита с историята понякога, даже без съзнателния замисъл на художника.

Творение е всичко, което ни заобикаля природата, животните, въздуха, водата. Това е всичко, което човек може да погуби безвъзвратно, ако в стремежа да имаме повече и човешката алчност победят.

Ако греха победи, всички Божии творение, целият Божий свят ще бъде разрушен. И това не е задължително да стане с войни, а просто защото човекът е грешен и винаги ще консумира повече, отколкото му е нужно.

Ето от това греховно потребление се изразходват земните ресурси. В резултат на това се замърсяват въздухът и водата, изчезват дивите животни.

Когато се стремим да живеем възможно най-добре, ние унищожаваме нещо ценното, което Бог ни е дал – Земята.

От английското название бекас „snipe“, в началото на XIX век, е произлязла думата „снайперист“.

Особеностите на полета и сравнително малките размери на бекаса го правят трудна мишена. И този, който може да го порази със стрела може да се смята за майстор.

При чифтосване, за да привлече женската мъжкия бекас се издига на височина 100 метра, а след това пикира надолу. В същото време издава звук, който напомня блеене на овца.

Източник на шума са перата на опашката му, вибриращи под напора на въздуха.