Няколко по-топли есенни дни и желанието за разговори на открито отново има превес.

Групата на Сашо възползвайки се от хубавото време започна традиционното си общение в парка.

– Страхувате ли се от тежката работа? – Слави откри темата за днес.

– Често сме склонни да напуснем работата, преди да е приключила, – отбеляза Крум.

– Може би защото тя е твърде трудна, – намекна Станислав. – Или сме загубили интерес към нея. Причината може да бъде и някоя по-добра оферта другаде.

– Ние сме създадени така, че да чувстваме удовлетвореност от работата, – наблегна Цачо, – която е не само завършена, но и добре свършена.

– Ако се откажем, преди да сме приключили, пропускаме удовлетворението, което идва със завършването, – перифразира Филип думите на Цачо.

– Някои смятат, че е лукс да не се работи, – усмихна се се Цено. – Или това е привилегия само за по-богатите и известните?! Всъщност това е лишение.

– Една от причините безработицата да е толкова опустошителна е, че когато човек е без работа, той е извън плана на Създателя. Следователно е лишен от удовлетворението, което идва от работата и завършването ѝ, – констатира Сашо. – Нека се молим за тези, които нямат работа, но да не забравяме, че трябва да завършваме и своята докрай.

Петър Николаев получи подарък красив швейцарски часовник за дългогодишната си служба в предприятието.

Мина време и часовникът спря да работи.

Загрижена за подаръка на баща си Димка занесе часовника при един часовникар, който бе на две преки от тях. Когато майсторът огледа часовника ѝ каза:

– Не мога да го поправя.

Димка реши:

– Ако той не може има и други часовникари. Все ще се намери някой, който да го поправи.

Отговорът от другите часовникари бе един и същ:

– Непоправим е.

Димка сподели с майка си:

– Всички часовникари, на които занесох подаръка на татко, смятат, че този часовник не може да се поправи.

– Изпрати го на фирмата, която го е направила, – посъветва я майка ѝ.

Димка бързо го изпрати, като поясни в бележка към него, че часовникът се е счупил и никой не се наема да го поправи.

След броени дни Димка получи часовникът по пощата. Той вече работеше. Фирмата, която го бе направила, нямаше никакъв проблем с отстраняване на повредата.

Ако в живота е разбит брак ви, нарушени са приятелските връзки или каквото и да е от този род, не отивайте при „съветници“, те могат нацяло да ви объркат.

По-добре идете при Твореца им, Той може да ги накара отново да работят нормално.

Дъжд в изобилие. Гръмотевици и светкавици се редуваха. Вятърът свиреше в короните на дърветата прощалната си песен, разделяйки се с топлото време и безоблачното небе.

Атанас спореше с приятеля си Тотьо и не обръщаше внимание на ставащото наоколо. Това, което бушуваше в него, бе по-силно от природната стихия.

– Да се справя с гнева си, ти шегуваш ли се? – размаха ръце Атанас. – Да взема власт над емоциите си, ти чуваш ли се?

– Изобщо не се опитвай да оправдаеш гнева си, – скастри го Тотьо. – Не го прехвърляй на другите и не ги обвинявай.

– И как ще стане това? – Атанас сложи предизвикателно ръце на кръста.

– Признай чувствата си и помоли Бога да ти помогне, – посъветва го Тотьо. – Не позволявай на гнева да отрови душата ти.

– Приказки, щял да ми отрови душата, – Атанас имитира приятеля си.

– Веднъж чух някой да го описва по следния начин: „Гневът е като да разлееш нещо върху чиста бяла риза, – Тотьо продължи спокойно. – Ако го почистиш бързо и по правилния начин, има голям шанс да не се превърне в трайно петно. Но ако го пренебрегнеш и изчакаш твърде дълго, за да третирате петното, дрехата ти вероятно ще бъде съсипана завинаги. Това не означава, че трябва да го излееш веднага върху другия. Това не решава проблема ти с гнева, а го разпалва“.

– Но аз имам право да се ядосвам, – смръщи вежди Атанас. – Ако не говоря незабавно, ще загубя възможността да кажа на другия човек, че съм достоен за уважение.

– Истината е, че нямаш право на подобни неща, – поклати глава Тотьо.

– Как така? – изумен възкликна Атанас.

– Пълното предаване на гнева ти на Бог означава, че се отказваш от „правото“ си да си го върнеш на човек, който те е ядосал, – поясни Тотьо. – Просто казваш: „Няма да се опитвам да ви нараня или да търся отплата“.

– Да му простя, без да държа сметка за това, което ми е направил?!- скочи възмутен Атанас.

Тотьо се усмихна и добави:

– Когато се предадеш напълно, ще откриеш, че Бог те лекува, благославя и напътства по начини, които са наистина чудотворни.

Хендел става известен във своето време със своите опери, оратории и инструментални пиеси.

Дойде 1741 година и популярността на операта намаля.

Изведнъж Хендел задлъжня. Депресира се. Измъчваше го безсъние и ревматизъм.

Лятото той получава интересно писмо. Човек му бе изпратил либрето, което съдържаше стихове от Библията.

Хендел се впечатли от тези думи и реши да напише музика по тях.

Композиторът се заключва в кабинета си и за три седмици завърши оратория, която нарече:

– Месията.

Докато пишеше „Hallelujah Chorus“ Хендел получи видение. Небето бе отворено и множество се покланяха на Бога.

Първото изпълнение на музиката на тази композиция беше специална.

На първото представление в Лондон крал Джордж III чу „Hallelujah Chorus“. Той бе поразен. Изправи се и остана прав, докато припевът свърши.

Животът на Хендел беше преобразен от Божието Слово и той бе завладян от видението на Небето. Божието Слово и осъзнаването на Небето също могат да преобразят живота ви.

Присъединете се към множествата пеещи:

– Алилуя, защото Господ Бог всемогъщ царува.

Беше време когато Рени се страхуваше да ходи на училище. Уроците ѝ бяха интересни и тя запаметяваше всичко още в клас, но една група момичета я тормозеха. Често ѝ правеха жестоки шеги.

За да се скри през междучасието от тях, Рени влизаше в училищната библиотека, където разглеждаше и четеше струпаните там книги.

Един ден тя прочете името „Исус“.

Нещо трепна в нея и тя бе сигурна:

– Това е Някой, Който ме обича.

През следващите дни, очаквайки предстоящото мъчение, Рени прошепна:

– Исусе, защити ме.

Така тя се чувстваше по-спокойна, защото предполагаше, че Той бди над нея.

С времето на момичетата им омръзна да дразнят Рени и я оставиха намира.

Минаха много години, но доверието в Неговото име, продължаваше да крепи Рени в трудните моменти.

Тя започна да чете Божието Слово и разбра, че Исус е Истината, Пътя и Живота.

Рени като малко момиченце призова Името Му и не съжаляваше по-късно за това.

Нека и ние да Му се доверим напълно, защото Той е Този, Който ни обича.