Веднъж един старец и един от неговите ученици влезли през портата на един голям град, за да разкажат на хората там за християнската вяра.

Един християнин, жител на този град отишъл при старецът и казал:

– Нужни ли са на някого тук твоите проповеди. Хората тук са с натежали сърца и се противопоставят на словото на истината. Те не искат да се учат. Не си губи времето с тях.

Старецът го погледнал и казал:

– Прав си.

След няколко минути при старецът дошъл друг християнин и казал:

– Не се съмнявай, ти ще бъдеш добре посрещнат в този град. Хората те чакат и се надяват да чуят скъпоценните думи на Евангелското учение, идващо от устата ти. Те жадуват за знания и са готови да служат. Техните умове и сърца са отворени за теб.

Старецът му отговорил съвсем спокойно:

– Прав си.

Ученикът не издържал и попитал старецът:

– Обясни ми, защо и на двамата каза едни и същи думи? Та те казаха съвсем различни неща?!

– Прав си, – казал старецът. – Вероятно си забелязал, че и двамата казаха истината, съответстваща на тяхното разбиране за света. Първият вижда във всичко само лошото, а втория търси доброто. Двамата възприема света такъв, какъвто очакват да го видят. Всеки от тях изхожда от своя опит за разбиране на света. Нито един от тях не излъга. Те и двамата казаха истината, само че не цялата.

Много е лесно да се разбие и унищожи това, за което е положен много труд и е отнело много време.

Можеш дълго и внимателно да строиш къща, за да я направиш красива, да я снабдиш с удобни мебели, дори да промислиш и за най-малките подробности, а след това да я взривиш наведнъж.

Домът това е нашия семеен живот, а взривът е нашият гняв, егоизъм и неотстъпчивост.

Понякога, думите раняват много повече, отколкото кое да е оръжие и особено изреченото, което е излязло от устата на половинката ни.

В семейния живот е, както в шахмата. Необходимо е човек да се научи два три хода напред, да мисли, да предугажда, към какво ще доведе всяка казана дума или действие.

Трябва да отстъпваме в малките неща, за да не загубим големите. Като шахматист мъжът понякога трябва да пожертва пешката, като знае, че ако не направи това, след два хода ще загуби царицата си.

Идвайки си в къщи, независимо от трудния ден, проблемите в работата, съпрузите трябва да запазят доброто си настроение. Те трябва да се поддържат и радват взаимно.

Когато зарадваме любимия човек, радваме себе си. Весела шега, мила дума доставя радост на душата и за двамата съпрузи.

Най-важното между мъж и жена в едно семейство е, да запазят любовта си, чувствата и уважението един към друг, а всичко останало е „дреболии, на всеки може да се случи“.

Почистване на банята е една от най- неприятните работи. Поради високата влажност на това помещение се появява мръсотия, налепи, а понякога и плесен във фугите между плочките.

Да се очистят фугите е трудоемка работа и изисква много време за почистването им.

За съжаление, мръсотията и мухъла много скоро се връщат, но този процес може да се забави за по-дълго време, ако се използва една хитрост.

Всичко, което ви е необходимо е свещ. След като изчистите плочките и фугите между тях, вземете обикновена бяла парафинова свещ, която се продава във всеки магазин.

С тъпия край на свещта минете по фугите.

Дадената процедура е желателно да се направи на тези места, където водата пада върху плочките, близо до мивката или ваната. Фугите ще бъдат защитени от образувалия се парафинов слой.

Сега ще можете да забравите за по-дълго време за мръсотията и мухъла между плочките. Гениално, нали?!

Всеки си има място и време на изява. На всекиму своето. Камъкът пада надолу, огъня се издига нагоре, маслото изплува над водата.

Колкото и да се сгъстяват облаците над земята, влече ни към небесната родина, към невидимата светла обител. Така са мислили и древните.

Аристотел е твърдял, че всяко нещо под слънцето си има свое „естествено място“, към което се устремява с неустоимата сила на своето естество. В този закон философа е видял тайната на движението: всеки се движи, защото го влече неговото „естествено място“ и когато го намери, сдобива се с покой.

Нашата „естествена тежест“ ни влече към Родината, която е на небето. За човека е естествено да бъде с Бога. Това е нашето нормално състояние. Затова се тревожат и се вълнуват сърцата ни.

Копнеем за истинската чистота и святост и за незабравимия Лик на нашия Отец. Нашият копнеж е за небесното Отечество, за което придобиваме право на земята.

По време на Викторианската епоха не рядко се случвало хората да изпадат в кома, а ги погребвал като мъртви. На тези, на които им провървяло, се събуждали по време на своето погребение, а губещите се събуждали в гроба под земята.

Вълната от паника по повод на тези случаи довела до появата на „предварителни морги“, в които труповете лежали дотогава, докато не почнели да гният. Но това не оправило положението, защото твърде много трупове се събирали в моргите.

За това се появили“безопасни гробове“, които изглеждали, както обикновените, с това изключение, че в тях били осигурени инструменти и апарати, които човек можел да използва, ако случайно се събуди в гроб.

С тях той можел да излезе от гроба или можел да информира, че се е събудил там.