Боб Хигисън, собственик на малко кафене се превърнал в обект на множество негативни изказвания след като приел необичайно и спорно решение.

На вратата на заведението имало  табелка с надпис, където пишело, че посетители с деца до 12 години трябва да търсят други място, където да пият кафе.

Въпреки, че собственика на кафенето нарушава правата на родителите, отпращайки ги в друго заведение с децата им, местното законодателство му позволява напълно да не допускат в помещението нежелани клиенти.

Боб обяснява решението си така.

Неговото заведение във винтяжен стил е подходящо за дълги не спешни разговори, детските викове нарушават цялата атмосфера.

Освен това имало няколко случаи, когато млади посетители, решили да правят пакости разбили и счупили някои антикварни предмети.

Между другото, много клиенти били доволни от такова прекрасно кафене, където човек може наистина да избегне хаоса, който често създават малките деца.

Михаил за първи път тръгваше на училище. Той беше много способно дете. За това чуваше много често да говорят родителите му, баба му и дядо му.

– Навярно ще бъде отличен ученик, – усмихваше се радостно баба му.

– Да, той е способно момче, – клатеше глава дядо му.

Михаил с нетърпение очакваше да прекрачи училищния праг.

– О, там ще видят какъв съм аз!- възторжено си казваше Михаил. – Ще им докажа на всички, колко съм умен.

В училище не го приеха с възторг и възхищение.

Учителят задаваше различни въпроси на учениците. Щом Михаил извикваше високо отговора без да вдигне ръка, учителят се намръщваше и вдигаше друг ученик да отговори.

Е и него вдигаха, но на Михаил му се струваше, че не е достатъчно често. През цялото време се въртеше, подскачаше или се провикваше високо, но това не накара останалите ученици и особено учителят, да забележат неговата гениалност.

Тогава Михаил реши да ги изненада, като имитира гласът на сойката. След звука, който издаде, учителят го погледна сърдито, а останалите се разсмяха.

– Защо постоянно ни пречиш? – извика едно русо момиче със небесно сини очи.

Но това, като че ли активизира още повече Михаил и той започна да имитира различни животни и птици. Всички се смееха, а „имитаторът“ беше щастлив.

Следващия час учителят каза:
– Тук при себе си имам една шапка невидимка, на когото я сложа става невидим. Днес реших да я поставя на главата на Михаил, защото той пречи на останалите да слушат урока.

„Нека само ми я сложи, – помисли си Михаил, – ще ги накарам да немеят пред мен“.

Учителят дойде тъжен до непокорното момче и само докосна главата му.

„Нищо особено, – каза си Михаил, – на главата ми няма никаква шапка невидимка“.

Щом започна урока, той започна със своите номера. Какви ли не звуци издаваше, как ли не се кривеше, но никой не му обръщаше внимание.

По едно време му доскуча от щуротиите, които изпълняваше и се заслуша в урока. Искаше да излезе на дъската и да реши задачата, но никой не го забеляза.

Михаил сериозно се обиди: „Е нека, те ще съжаляват!“

Най-сетне звънна звънеца и дойде междучасието. Всички ученици излязоха да играят на двора.

Учителят докосна главата на Михаил и „свали“ шапката невидимка.

– Тъжно ли те бе да си сам? – тихо го попита учителят – Иди играй и се наслаждавай на почивката с другите деца, а когато всички отново се върнете в клас, ще ти сложа пак шапката невидимка. Тя ще стои на главата ти до тогава, докато се научиш да помагаш на другите и да не им пречиш да слушат урока.

Михаил наведе глава и много тихо каза:

– Моля ви, не ми я слагайте повече. Няма да преча повече на другите да слушат в час и ще се науча да им помагам.

– Добре, – усмихна му се учителят, – всичко от теб зависи, а сега бягай на двора при другите деца.

Михаил се усмихна и с бавна , но радостна, походка се отправи към вратата.

Един равнодушен християнин имал много богобоязлива жена. Всеки път, когато тя отивала на богослужение, той ѝ казвал :

– Помолете се там за мен.

И така успокоявал своята съвест.

Веднъж, когато жена му отишла на богослужение, мъжът зает със своите важни дела , уморен заспал.

Сънувал, че е умрял и със жена си стоял пред Небесните врати. Той здраво хванал жена си за ръката и казал:

– Сега ще влезем в Небесното Царство заедно.

Изведнъж Божий ангел отворил вратата, обърнал се към жената и казал:

– Вие можете да влезете, но без съпруга си.

Моментално голяма сила отскубнала жената от мъжа ѝ и тя се скрила зад вратите, които се затворили веднага.

Мъжът ужасен се събудил:

– Слава Богу, че това беше само сън, – казал си той.

От този ден по-ревностен християнин от него нямало.

Има много случаи, когато служителите на услугата за доставка не изпълняват добре работата си. Най-често те са прекалено невнимателни към кутиите и пакетите, които са им поверени.

Но този куриер се отнесъл към пратката толкова внимателно, че дори не я сложил на верандата, а я подпъхнал под дръжката на вратата и то така „сполучливо“, че блокирал получателят в дома му.

Джеси Лоурънс от Калифорния все още се възмущава, защото тогава е бил в дома си и куриерът е трябвало само да позвъни на вратата и да му предаде пакета лично.

За да се освободи, мъжът е трябвало да звъни на специалната служба, защото ръчката на вратата била заклещена плътно.

Самият псевдоним означава, че този човек е имал див и безразсъден характер.

Той имал репутацията на честен човек, герой от войната, разузнавач и съдия изпълнител.

По-голямата част от живота си Хикок прекарал, борейки се против престъпленията и несправедливостите.

Но същевременно е бил запален играч, буквално фанатик на картите. Особено много предпочитал покера.

Когато виждал, че го лъжат, Бил изваждал ножа и пистолета си и призовавал измамника на дуел, като казвал: „вземи банката“.

За съжаление , Хикок бил убит по време на една партия на покер. Той въпреки своите навици седнал с гръб към вратата и група конспиратори, които се прокраднали незабележимо, го убили с директен изстрел в главата.

Смъртта настъпила мигновено. В ръката си тогава държал комбинация от два аса и две осмици, която влязла в речника на покера като „ръката на мъртвеца“.

Говори се, че Хикок имал много врагове, включително и генерал Джеймс Лейн. Срещу него Бил се борел, настоявайки за премахването на робството в южната част на страната.