Марко четеше Библията си. Изведнъж въздъхна и раздразнено прибави:

– Този пасаж винаги ме е плашел.

Ставаше дума за следния стих: „Мъже, обичайте жените си, както Христос възлюби църквата и се предаде за нея“.

– Наистина ли обичам жена си така? Ако събера цялата си воля как да се жертвам за нея?

И той се замисли.

Внезапно се усмихна и си каза:

– Това е. Милка е на диета, но в кухнята има от ония парчета сладкиши, от които не трябва много да яде.

Марко се почеса по главата.

– Знам, че Милка има слабост към тях. Трябва да действам бързо, за да ѝ помогна.

Марко не се церемони много и изяде всичките парчета.

– Сега тя няма да се изкушава от тях, – радостно плесна с ръце той.

Това беше акт на зашеметяваща безкористност.

За съжаление Милка не видя нещата по този начин.

– Всичките ли ги изяде? – попита тя, като разклащаше празната кутия пред очите му.

Странно, в погледа ѝ не се четеше благодарност, а Марко точно това очакваше.

– Да, жертвах тялото си заради теб, – съвсем сериозно отговори той.

Драган закачи телефонната слушалка и се замисли.

– Май казах твърде много, – намръщи се той. – Ех, да можех да върна част от думите си назад. Вероятно ще си имам проблеми. С моето бърборене сам си ги създадох.

Майка му бе го учила още от малък:

– Практикувай мълчание. Това ще те избави от множество конфликти.

И той бе опитвал не веднъж, но …

В разговорите не се въздържаше и използваше думите, за да лъже, заблуждава, преувеличава и манипулира.

Оставайки сам след подобни разисквания, Драган си спомняше думите изречени в гняв и безпричинно обвинение.

Бързо се гневеше, но му бе трудно да се извинява. Безочливо нападаше, но не искаше да признае вината си дори в момента, когато я осъзнаеше.

В тишината Драган чуваше обвиненията, които го изобличаваха.

Той си спомни за чичо си, когото лекарят след прекаран инфаркт го бе посъветвал:

– Говорете по-малко и по-рядко. Доказано е, че това намалява стреса и облекчава напрежението.

Използвайте думите си така, че да насърчавате другите и да угаждате на Бога.

„Божията воля е, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци“.

Две рибки плуваха на воля в аквариума. Нямаха особени занимания, за това от време навреме философстваха.

Веднъж едната попита другата:

– Вярваш ли, че има Бог?

– Разбира се. Изобщо не се съмнявам в това.

– А от къде знаеш, че наистина Го има?

– Кой тогава всеки ден сменя вода в аквариума?

Животът ни преминава от ден в ден и това го приемаме за напълно естествено. Свикваме с чудесата и не се замисляме от къде идват те.

Не осъзнаваме, че всеки ден е подарък. Това може да разбере само човек, който е безнадеждно болен и не знае какво следва по-нататък.

Бог снабдява нуждите ни всеки ден, дори и да го изключим, Той не изчезва моментално.

Ние умираме не само физически, но и духовно, когато затворим живота си за Светлината, която е източник на чудесата, неподвластни на разума ни.

Таня бе радостно и безгрижно дете. Даряваше всички със усмивка. Видеше ли някой тъжен слагаше малката си ръка върху рамото му и го успокояваше:

– Не, тъгувай! Усмихни се! Запей с мен!

Много хора като чуеха малкото звънливо гласче на момиченцето се усмихваха, а песента му сякаш отнемаше мъката им и без да осъзнават започваха да му пригласят.

Дойдоха тежки дни за Таня. Почина майка ѝ. А тя бе само на четири години. Стана плаха, лесно се вълнуваше и често плачеше.

Няколко години по-късно, точно на Бъдни вечер всичко се промени.

Таня отпразнува раждането на Исус в своята малка църковна общност, но Бог ѝ бе приготвил специален подарък за тази вечер. Той я освободи от страха ѝ и ѝ даде радост.

Тя затанцува и запя:

– Бог остави небесата и се въплъти в човешко тяло. Сега Той живее в мен и Неговата сила ме освободи от страха и мъката. Какво означава Христос да живее в мен? Това е мистерия, но Бог разкри „славното богатство на тази тайна, която е Христос във мен, надеждата за славата“.

Таня коленичи и зашепна тихо:

– Исусе, благодаря Ти, че се унижи и стана човек, а сега живееш в мен. Помогнете ми да разбера по-добре волята Ти за мен…….

Подаръкът, който получи Таня на Бъдни вечер промени живота ѝ. Той ѝ помогна да сподели Божията любов с мнозина.

Мартин се връщаше след поредната командировка. Този път нещата бяха много по-напрегнати. Победата, която постигна при преговорите, му костваше много сили и нерви, които въпреки всичко успя да удържи до края.

Бе пуснал радиото в колата си. Гумите пееха, пригласяйки на звучащата по това време песен.

Умората затваряше очите на Мартин, но той си казваше:

– Още малко и си у дома. Я се стегни. Като се прибереш ще си отспиш на воля. Очакват те два дни почивка.

По едно време Мартин усети, че се унася. Аха и бе готов да потъне в царството на сънищата.

Изведнъж усети удар. Това окончателно го разбуди.

Под колата на асфалта се подаваше някакво голямо петнисто животно. То не даваше никакви признаци на живот.

Ръцете му се разтрепериха. Чувствайки се виновен за станалото, Мартин гледаше ужасен.

Изведнъж младият мъж тръсна глава и се замисли сериозно, след което се запита:

– Интересно как този леопард се е оказал по тия места? Такива екзотични животни няма тук. Може да е избягал домашен любимец …..

Тревогата все по-силно нарастваше у него.

– А може би още е жив и аз по някакъв начин ще мога да му помогна, – искра надежда проблесна в съзнанието му.

Мартин слезе от колата и се насочи към трагичната находка.

Той внимателно приближи животното, страхувайки се да не го ухаше. Внимателно докосна петнистата кожа и… …..започна да се смее неудържимо.

Пострадалият звяр се оказа елегантно палто, което вероятно някоя дама бе изтървала минавайки от тук.