Разума на мравките дълго време е изненадвал учените. Можем ли да предположим, че няколко примитивни и малки създания могат да притежават наченки на съзнание?

Поведението на много подвидове на мравките може да се сравни с това на човека. Тук има място за робовладелчески войни, лов, събиране, дворцови преврати и мащабни сражения.

Днес ви представям така наречените мравки детеубийци.

Тези мравки не се затрудняват при търсенето на храна. Да и защо ли, когато могат просто да влязат в чуждо гнездо, да разпръснат работничките и да откраднат ларвите. Истински канибали!

Детеубийците прокопават тунел до „размножителната“ камера. Разпръскват феромонни с отвратителна миризма, обръщайки другите мравки в бягство. След това се скриват с ларвите, които поглъщат живи.

Колко трагично преживява природата опустошенията, които човек ѝ нанася не само с войните, но и със своята неразумна дейност. Разрушените градове и села не красят земята, а я грозят.

Природата усеща човешкото надмощие като тежест. Човек е господар на природата, но жесток и немилостив. Замърсява околната среда и експлоатира по неправилен начин земята, вместо да я превърне в градина.

Някога Сахара е била изпълнена със зеленина, цветя и дървета, но човек я е превърнал в пустиня. И само нея ли?

За това не е чудно, че от време на време природата си отмъщава. Силни бури, урагани, тайфуни, лавини, които засипват хора и селища, светкавици, гръмотевици, земетресения, наводнения, болести, страдания, смърт ……

Всичко това ни кара дълбоко да се замислим!

След Втората световна война, комбинация от високи цени за внесени плодове и евтино развитие на геотермалната енергия довело до развитието на производство на парници за банани в Исландия.

Отглеждане на банани в големи обеми продължило до края на 1950-те години.

Сега на острова практически всички банани са вносни.

Въпреки това в много източници може да се срещне градската легенда за това, че Исландия е най-големият производител и износител на банани в Европа.

В света има страна, където животът на поколенията е истински ад. Място, където няма изход, където трябва да оцелееш, но само ти единствено можеш да си помогнеш.

Анархия в пълния смисъл на думата. Пълна липса на държавност и постоянни хуманитарни катастрофи.

Всичко това и много повече може да се види в родното място на последните пирати – Сомалия.

Тази държава е можела да се превърне в една от най-красивите и загадъчни страни в света и да привлича туристи от цял ​​свят, но тя е станала най-опасната страна за тях.

Въпреки това, след края на гражданската война през 1990 г. Сомалия се е превърнала във филиал на ада на земята.

Тук няма власти. Отделните области и райони се управляват от военачалници, вождове на опълчения и даже пирати.

Наркотици, незаконен лов на риба и пиратство в екстериториални води това са основните източници на доходи на сомалийците.

Великият художник и скулптор се захващал за много проекти, но често и бързо охладнявал към тях. За това се смята, че Леонардо да Винчи е оставил след себе си много недовършени произведения.

Но най-известната незавършена работа станала такава не по вина на твореца, а поради обстоятелствата.

По заповед на миланския херцог Леонардо трябвало да построи грандиозна статуя на кон и ездач, в чест на бащата на аристократа.

Да Винчи работил над статуята 12 години. През 1492 г. била представена 7 метров глинен модел на „Gran Cavallo“. Още тогава много смятали, че тази работа е едно от най-съвършените произведения на изкуството.

Въпреки това, формата на коня не са имали време да отлеят от бронз, защото започнала войната между Италия и Франция и херцогът предал 200 хиляди фунта метал, предназначен за паметника за военни цели.

Статуята останала незавършена.

Скоро французите завзели Милано и принудили Леонардо да Винчи и херцога да избягат.

Глиненият модел бил използван за мишена на войниците. На нея се получена пукнатина, която под въздействието на сезоните се срутила.

Но през 1999 г., по чертежите на Леонардо да Винчи бронзов кон все пак бил отлян и инсталиран в Милано.