В света има страна, където животът на поколенията е истински ад. Място, където няма изход, където трябва да оцелееш, но само ти единствено можеш да си помогнеш.

Анархия в пълния смисъл на думата. Пълна липса на държавност и постоянни хуманитарни катастрофи.

Всичко това и много повече може да се види в родното място на последните пирати – Сомалия.

Тази държава е можела да се превърне в една от най-красивите и загадъчни страни в света и да привлича туристи от цял ​​свят, но тя е станала най-опасната страна за тях.

Въпреки това, след края на гражданската война през 1990 г. Сомалия се е превърнала във филиал на ада на земята.

Тук няма власти. Отделните области и райони се управляват от военачалници, вождове на опълчения и даже пирати.

Наркотици, незаконен лов на риба и пиратство в екстериториални води това са основните източници на доходи на сомалийците.

Великият художник и скулптор се захващал за много проекти, но често и бързо охладнявал към тях. За това се смята, че Леонардо да Винчи е оставил след себе си много недовършени произведения.

Но най-известната незавършена работа станала такава не по вина на твореца, а поради обстоятелствата.

По заповед на миланския херцог Леонардо трябвало да построи грандиозна статуя на кон и ездач, в чест на бащата на аристократа.

Да Винчи работил над статуята 12 години. През 1492 г. била представена 7 метров глинен модел на „Gran Cavallo“. Още тогава много смятали, че тази работа е едно от най-съвършените произведения на изкуството.

Въпреки това, формата на коня не са имали време да отлеят от бронз, защото започнала войната между Италия и Франция и херцогът предал 200 хиляди фунта метал, предназначен за паметника за военни цели.

Статуята останала незавършена.

Скоро французите завзели Милано и принудили Леонардо да Винчи и херцога да избягат.

Глиненият модел бил използван за мишена на войниците. На нея се получена пукнатина, която под въздействието на сезоните се срутила.

Но през 1999 г., по чертежите на Леонардо да Винчи бронзов кон все пак бил отлян и инсталиран в Милано.

Веднъж избухнала война между животните и птиците.

По това време в много неудобно положение попаднал прилепът. Тъй като той можел да лети като птица, така че можел да мине за такава, а същевременно бил и животно.

Трябвало да направи избор  към кои да се присъедини. Но прилепът се отказал да избира и решил да хитрува:

– Просто ще изчакам, а после ще се присъединя към победителя.

Той останал по средата, където бил смазан под натиска от двете страни по време на битката.

Не чакайте последния момент, когато е наложително да вземете решение.

Това е един от най-старите градове в Южна Америка. Той е основана от испанските колонизатори на 15 август, 1537 г.

Денят в който е основан града, е съвпаднал със християнският празник Успение Богородично, за това първоначалното име на бъдещата парагвайска столица звучало така: „Сиудад де Нуестра Сеньора Санта Мария де ла Асунсион“, което в превод от испански означава „Град на Успение на нашата госпожа Св. Мария Богородица“.

След това името значително се съкратило на до Асунсион, т.е. „Успение Богородично“.

До наши дни се е съхранила оригиналната планировка на кварталите,  както и архитектурата на къщите от началото на епоха на колониализма.

След края на Втората световна война, в която Парагвай е обявила своя неутралитет и не е взела участие в нея, Асунсион е станал убежище за редица бивши офицери на хитлеристка Германия. Там те се криели от правосъдието за извършените от тях престъпления.

Появата на историята като отделна наука е свързана с името на великия древногръцкия философ Херодот. През 5 век пр.н.е. той е написал едно от най-великите произведения, описващи  гръцко-персийска война 480-479 г. до н. е.

Ръкописът, наречен „История“ се смята за най-ранния опит за отразяване на исторически-значими събития.

Малко по-късно древногръцкият учен Фукицид е написал 8-томно съчинение за Пелопонеската война.

За най-старият исторически документ се смята създадените от китайския хронолог Сима Цян записки „Ши Цзи“. В обемният труд се обединяват летописите от различните години на императорските династии, управители на различни области на Китай и важни събития започвайки от II в. до н.е.