За да породи ужасяващи звуци в даден филм, режисьорът използва интересен музикален инструмент – вотерфон.
Вотерфонът е изобретен и патентован от Richard Waters. Всеки инструмент е уникален и изработен по поръчка. Richard ги прави лично, създавайки уникална аудио серия, музика и други данни за всеки инструмент.
Звукът от вотерфон може да се сравни със зашеметяващите песни на гърбатите китове. Този инструмент понякога се нарича акустичен синтезатор или музикална „лампа на Аладин“.
Тези инстрименти се правят от неръждаема стомана и бронз. Това са единствените материали благодарение, на които водата преминаваща през отворите на прибора, може да създаде водно ехо.

Вечерта завари Тихомир у сестра му Деси. Двамата не бяха се смели така отдавна. Влезе Любо, съпругът на Деси, млад здравеняк, чийто мускули опъваха яко фанелката върху него. Той се усмихна на жена си и каза:
– Отивам да закарам бавачката.
Деси го целуна по бузата и му каза:
– Карай внимателно!
Любо натисна клаксона и им помаха с ръка.
Катастрофата стана на отбивката на магистралата, на километър от тях. Колата бе спряна. Двамата бяха голи на задната седалка. При удара Любо излетя през предното стъкло, а момичето остана в колата. Челюста на Любо бе счупена, имаше порязвания по лицето и гърдите. Момичето не дойде в съзнание.
Пиян шофьор навлязъл прекалено бързо в отбивката. Загубил контрол над превозното си средство и се блъснал в паркираната  кола. Нещастно стечение на обстоятелствата. Деси остана до леглото на съпруга си два месеца.
Един ден във вестника написаха, че седемнадесетгодишното момиче, което е останало в кома след катастрофата е бременно. Тогава всичко се срути.
Деси направи опит да се самоубие. Под вратата на банята течеше кърваво червена вода. Брат ѝ едва не си изкълчи рамото, докато разбие вратата.
Баща ѝ отказа да я прати в психиатрията, щяла да опетни семейството, а той беше уважаван бизнесмен. Деси се прибра да живее в дома на майка си и баща си. Трима самотници в една голяма къща.
Когато съпругът ѝ я напусна, взе със себе си единственото им дете. Деси беше прекалено депресирана, за да се съпротивлява и остави нещата така. Любо ѝ представи документ за попечителство и тя го подписа. Ако имаха син, баща ѝ щеше да се бори да остане с тях, но тъй като беше момиченце си премълча.
В същата нощ Деси отново опита да се съмоубие, този път с хапчета. Беше облякла бяла рокля и бе легнала в спалнята на родителите си, за да посрещне смъртта.
След това тя отиде в психиатрията за осем месеца. Лечението трудно вървеше, защото тя нямаше желание да живее. Но се намери човек, който ѝ подаде ръка и положението ѝ се подобри. Макар, че вече нямаше желание да се самоубива, беше се превърнала в бледа сянка на това, което беше.
Но сега чувстваше, че е обичана и приемана. Така желанието ѝ да живее и да се наслаждава на живота се възвърна ….

Тя се оформя дълбоко във водата,омивана от вълните на океана, наречен живот. В своята раковина нейната душа се оформя като уникално произведение на изкуството.
Някои от перлите в процеса на превръщането си стават като мляко, други кипящо бели, трети черни, четвърти идеално кръгли, а пети имат невероятно извита форма.
Нито една перла не си прилича с другите.
В света няма еднакави перли, както няма и еднакви жени.
Както песъчинката попада в ръковината, така и душата на жената още от детството попада на различни илюзии и правила, които в процеса на живота придобиват нови очертания, за да я превърнат в солиден седеф на вярата.
Ние всички сме уникални, но по някаква причина някои от нас, както и перли се оценяват много по-високи в сравнение с останалите.
За някои бисери мъжете ловци са готови да се гмуркат в продължение на много години. Те не жалят силата си, времето и парите си. Те леко и без съжаление изразходват годините си, за да намерят за себе си, най-уникалните и единствени перли.
Статистиката е доказала, че да се намерят един бисер, водолазите трябва да отворят повече от един тон черупки.
Понякога те отварят черупката, вземат бисера, играят си дълго с него, но после го изхвърлят настрани, без да се замислят, че са нарушили нечий мир и са наранили една душа.
Богатите хора са готови да пожертват от състоянието си за някоя благородна перла. Чрез нея те попълват колекцията си и подхранва самолюбието си. Бедните хора са готови да се насладят и от някоя речна перла, усещайки поне малко съпричасност към света на лукса и съвършенството.
Намирате ли прилики между перлите и жените?
Както перлата, така и жената може да приключи живота си в колекцията на някой богат човек, а можем да прекараме целия си живот отекчена, бавно остаряваща, губейки цвят, свежест и блясък, а на финала да бъде изхвърлена в кофата за боклук, но когато попаднат в добри ръце ще бъде обкръжена с любов и радост.

Два пъти да пресечеш с плуване Ламанш,от Дувър до Кале и обратно, се е отдавало на мнозина, но абсолютният рекорд на тази дисциплина принадлежи не на мъж, а на жена.
Холандката Ирен ван дер Аан е проплувала пролива между Франция и Англия за 18 часа и 15 минути.
Не веднъж мъже са се опитвали да подобрят този рекорд, но за сега това не се е отдало на никой. Най-доброто мъжко постижение е 21 часа и 37 минути.
Ирене е интериорен дизайнер. Занимава се със декорация и консултиране на клиенти Тя  съветва хората как да подредят домовете и офисите си. Да станат по-ярки и организирани по начин, който отразява тяхната личност.
Но сърцето на Ирене е насочено другаде, към откритите водни пространства. За това говорят множеството ѝ участия в състезания в открити води.

Тези кули играят роля на климатици и се използват за охлаждане.
Голяма част от тези структури могат се видят в Иран. Благодарение на подобрена циркулация на въздуха, те служат за  охлаждане на сградата.
Кулите създават ограда за въздуха, който се изпращат от шахта  в основите на сградата, която разполага с резервоар със студена вода, за охлаждане на въздуха.