Британски пенсионерка Гертруд Хиндли, която скоро е отпразнувала 103- та си годишнина, разкри тайната на дълголетието си. Според нея, това е отсъствието на телевизор.
„Всички мои приятели имат телевизор, но аз не искам да го имам. Просто искам спокойствие и да си почина“ – обяснила Гертруда.
Хиндли не гледала нито едно предаване по телевизията. Тя не е наблюдавала нито една коронацията на кралица Елизабет II, убийството на Джон Ф. Кенеди, кацането на първия човек на Луната, нито падането на Берлинската стена. Атентатът от 11 септември също премина без нейното внимание.
Вместо да гледате телевизия, Хиндли се грижела за възрастни хора. Също така през 1970 г. Хиндли помогнала за създаването на регионален приют за животни и значителна част от времето ѝ било посветено на тях, за това тя нямала време да гледате телевизионни програми.
Гертруд Хиндли все още няма свои деца и живее в старчески дом. Племенникът й Ричард Хиндли потвърди, че „тя никога не знаеше какво се случва в света.“
„Мисля, че затова толкова дълго е живяла. Тя никога не се е вълнувала, заради новините в света“, – казал той.

Забелязала съм, че хора, които винаги си мислят за Небесното Царство, дори и в най мрачните си дни са спокойни и радостни.
Ако възприемаме небесната слава като реалност, а отделяме по-малко внимание на материалните неща, ако мислим за духовните и вечните неща, нас трудно ще ни разтревожи нещо.
Това не е бягство от реалността, както твърдят някои. Напротив, истинската вяра в бъдещото тържество, ще ни направи по-отговорни в живота.
Около нас има много хора, на които не би им дошло на ум за рая или вечността. Как те ще узнаят за тях, ако не им кажем?
Истинското бягство от реалността се заключава в нежеланието на човек да погледне към това, което Бог е приготвил за него.
В тези мрачни дни, пълни с объркване и несигурност, християнинът гледа с увереност в бъдещето, запазвайки спокойствие и изпитващ радост, знаейки че един прекрасен ден ще царува с Христос.

Веднъж при един мъдрец дошла красива девойка, обляна в сълзи:
– Какво да правя? Винаги се опитвам да бъда любезна, с добро да се отнасям към хората. Никого не обиждам. Помагам на всеки с каквото мога. И въпреки че съм приятелски настроена към хората, вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчиви подигравки. Дори някои открито враждуват с мен. Не съм виновна в нищо, а всичко това е толкова несправедливо и обидно до сълзи. Посъветвайте ме какво да правя!
Мъдрецът я погледнал и казал:
– Съблечи се гола и така прекоси града.
– Да не сте луд,- възмутила се красавицата.- Ако се покажа така, всеки би ми посегнал и кой знае какво би направил с мен.
Тогава мъдрецът отворил вратата и поставил на масата огледало.
– Ето виждаш ли, – казал той, – ти се страхуваш да се покажеш гола пред хората. Тогава защо ходиш в света с разголена душа? Тя е като тази разтворена врата. Всеки, който не го мързи ще влезе през нея. И ако види в твоите добродетели, като в огледало, как се отразяват неговите пороци, ще се опита да те оклевети, унижи и обиди. Не всеки има смелост да признае, че някой е по-добър от него. Нежелайеки да се променя, порочния човек враждува с добрите хора.
– Тогава какво да правя? – попитала девойката.
– Ела, ще ти покажа моята градина, – предложил мъдрецът.
Водейки момичето през градината си, мъдрецът казал:
– Много години аз поливам тези прекрасни цветя и се грижа за тях, но никога не съм обръщал внимание как разтварят пъпките си и цъфтят, но след това се наслаждавам на красотата и аромата им. Така и ти бъди като цветята. Разкривай сърцето си без да бързаш, незабележимо. Виж кой е достоен да бъде твой приятел, и кой не заслужава това. Кой полива цветето с вода и кой разрушава венчелистчета и ги тъпче с краката си …

На улицата сред локвите и калта едно полуголо дете притискаше с болка коремчето си. То бе гладно и трепереше от студ, но никой не му обръщаше внимание.
Оттам мина един мъж, той изобличаваше всички, думите му бяха остри и гневливи.
Видя детето и се ядоса. Възмутен мъжът се обърна към Бога:
– Защо позволяваш да се случат всичко това? Защо нищо не предприемаш?
На което Бог му отговори:
– Направих все нещо по въпроса. Създадах теб.

Творчеството на Анил Саксен е изкуство или фотография?

Може би нещо между двете. Това не е снимка, нито картина.

Безпорно талантливо и привлича вниманието, но дали ще се запечата в паметта на хората или ще изчезне в просторите на социалните мрежи под лавината на другите майстори?

Погледнете, не изглеждат ли интересно и забавно? Това е някаква симбиоза между въображение и действителност, по-скоро художествена метафора на действителността.