Ето ви три рецепти за приготвяне на смес заменяща майонезата. Опитайте, може да ви се харесат дори повече от самата майонеза.
1. „Чеснова“
За целта са ви необходими: 0,5 чаши кисело мляко; 0,5 чаши сметана; 1 скилидка чесън; 1 супена лъжица ситно нарязан копър; сол, смлян червен и черен пипер на вкус.
Чесънът се нарязва на ситно и се добавя солта. Разбърква се докато сместа добие пастообразен вид. Млякото и сметаната се разбъркват, продължавайки бъркането се прибавя чесновата паста, копарът, червеният и черен пипер.
2. „Зехтинова“
Нужни са ви: 4 супени ​​лъжици зехтин; 1 чаена лъжица горчица; 1 чаена лъжица захар; 2 супени лъжици лимонов сок; сол и смлян бял пипер на вкус.
Всички продукти внимателно се разбъркват.
3. “ Островкусна“
Необходими са ви следните продукти: 100 грама оцет 3 %-тов; 100 г растително масло; 3 скилидки чесън; сол, смлян червен и черен пипер  на вкус.
Чесънът се нарязва на дребно и се смесва с другите продукти.

Възможно е, не всеки да се досети за вълшебните свойства на алкохолните напитки.Те не само повдигат настроението, но превръщат обикновената храна в специалитет.
Алкохолът придава на храната неповторим и с нищо сравним вкус и аромат.
Сладолед приготвен в домашни условия не трябва силно да се замразява.
Алкохолът намалява температурата на замръзване, за това охлаждаме спиртната напитка в хладилника.
Слага се малко алкохол в сладоледа, за да стане мек и кремообразен и не се образуват кристали.
Алкохол е нужен съвсем малко, само 3 чаени лъжички на литър.
Ако не искате да се изменя вкуса на сладоледа прибавете водка.
Амарето, Гранд Марние и други ароматни ликьори придават на сладоледа особен вкус.

Ако видите името на Наполеон Бонапарт върху бутилката това означава, че съдържанието ѝ е издържало от 12 до 30 години. Именно така трябва да обичаш коняка, за да нарекат на твое име такова съкровище.
Впрочем, Наполеон Бонапарт, ако вярваме на историците, въобще не е бил глупак да пие, особено отбрани спиртни напитки всеки ден имащи славата на „любимци на императора“. На първо място това се отнася за коняка „Курвуазие“.
През 1811 г. Бонапарт посетил склад на тази компания, намиращ се близо до Париж и опитал, след което от сърце похвалил местния коняк.
В резултат на това компанията „Курвуазие“ се превърнала в доставчик към императорския двор, а най-добрият от всички коняци – Курвуазие Наполеон – издържа от 15 до 20 години, без да се развали. От тогава конякът станал любима напитка на Наполеон – според слухове, прогоненият император от Франция взел със себе си на остров Елена няколко бъчвички с цената напитка.
Бил ли е това именно „Курвуазие Наполеон“ имащ ефектен вкус от подправки и букет свежи плодове, не се знае.

И отново за законите на Китай. Жител на тази старана бил осъден за шега.
За да бъдем по точни, млад човек е бил наказан за първо априлско „недомислие“.
В Китай студен от Шанхайския университет е бил осъден на смърт заради отравяне на съседа си по общежитие.
На 1 април 2013 г. студент изсипал тайно на съквартиранта си диметилнитрозамин (DMNА), това е полулетливо органично химическо съединение, произведено като страничен продукт от няколко промишлени процеси. То присъства в малки количества в някои храни, особено варени, пушени или сушени. NDMА е водоразтворим, безцветен, вкуса и мириса му са слаби или отсъстват. Той е токсичен за черния дроб и другите органи.
16 дена по-късно съквартирантът му постъпил в болницата със смъртоносно отравяне и е починал без да дойде в съзнание.
За свое оправдание студентът заявил, че искал да се пошегува със своя приятел по случай 1 април.
Шегите понякога са болезнени и смъртоносни.

Немски учени са забелязали, че солеността на хляба зависи от това дали е порест и каква е коричката му. Хляб с по-големи пори изглежда солен дори ако съдържа по-малко сол.
Необичайният ефект се дължи на скоростта на съдържащия се натрий в разтвора на водата. В хляб с повече пори, движението става много бързо и за това той е по-солен.
Това е установено благодарение на експеримент, при който доброволци сдъвквали хляба, а концентрацията на натрий в устната кухина се определял с помощта на специална сонда.
Показанията на приборите потвърдили, а и самите доброволци казали, че хляб с повече пори е по-солен, въпреки че съдържал по-малко сол.
Учените също така установили, че субективното усещане за соленост засяга не само размера на извлечени натрий, но също така плътността и кората на хляба. Хляб с различна порьозност се получава чрез промяна на продължителността на втасването на маята. С течение на времето отделеното количеството въглероден диоксид се увеличава и средният размер на порите расте.
За възприемане на солеността отговарят протеините, образуващи натриеви йонни канали. Те са разположени на клетъчните мембрани върху вкусовите рецептори на езика. За разлика от подобни рецептори отговарящи за формирането на кисел вкус, пропускащи през мембраната не натрий, а водород, конкретни гени на рецепторите за солен вкус при човека не са намерени.
Прекомерното приемане на сол е свързано с много заболявания. Ефективен „солозаместител“ за сега не съществува.