Това бе добро място, особена на ски пистите. Петър, млад студент изучаващ философия, често идваше тук и караше ски. Това му доставяше голямо удоволствие, но му се искаше и друго, малко по-различно от спускане по пистите.

Петър често наблюдаваше порещите небето разноцветни парапланери. Именно на това място много добре се движеха въздушните потоци и парапланеристите ги използват много умело, когато бяха във въздуха.

Петър мечтаеше да полети, но се боеше от височината, затова само наблюдаваше полета на другите и им завиждаше.

Веднъж след поредното спускане  Петър едва не се сблъска с доста позната фигура – Марин, който много внимателно сгъваше купола на парапланенра си след проведеният полет.

– Здравей, – поздрави го Петър, – вече си станал професионалист, радвам се за теб.

– Знаеш, че най-напред започнах като любител, но това прерасна в нещо много по-сериозно, – повдигана рамене Марин.

– Аз отдавна  мечтая да летя, – каза въодушевено Петър, – небето отдавна ме привлича. Работата е там, че още като дете се боях от височините и аз използвах всяка минута да тренирам в тази насока. Въпреки това, достъп до парапланер, колкото и да се стараех, нямах.

– Тогава ела и ще летим заедно, но това може да стане утре. Програмата за полети днес съм изпълнил и повече няма да летя.

Очите на Петър искряха:

– Наистина ли ще ме вземеш? …. И аз ще летя?!

– Ела утре в седем часа сутринта, – усмихна се Марин и му подаде ръка. – Извинявай, но сега се оттеглям на почивка. Утре , сутринта ще се видим.

Марин му махна с ръка и потегли с колата си.

Петър тръгна към хотела с приповдигнато настроение:

– Утре ….., – въртеше се Петър широко разперил ръце, – ще летя. Ще се изпълни това, което толкова дълго съм мечтал. Няма да бъда сам, а с опитен летец …. и ще поря облаците.

Вечерта мина весело. С приятелите си Петър се заседя на бара, след което  заспа дълбоко.

Толкова дълбоко заспа, че проспа полета. Събуди се на обяд.

Марин беше изчезнал накъде „зад хоризонта“, а Петър нямаше телефония му номер. Двамата повече не се срещнаха.

Друг такъв случай да лети,  на Петър не се удаде повече. В живота не се прощава небрежността.

На територията на република Кабардино-Балкария се намира най-високата точка в Русия, връх Елбрус висок 5642 метра.

Първият човек, който е покорил тази височина е руският военен топограф Андрей Василиевич Пастухов.

През 1890 г. той се изкачил от западната страна на върха, а през 1896 от източната.

Оказало се, че именно А.В. Пастухов е съставил подробни карти на връх Елбрус.

За някои животни скоковете са много по-важни от бягането. От добрия скок може да зависи живота на самото животно. Някои скачат по-добре на дължина, а други на височина.

Ако ви попитам: „Кой е най-добрия скачач на дължина и височина?“, навярно ще помислите първо за бълхата. Вярно е , че тя може да скача нагоре до 34 см, почти 130 пъти превишаващо нейния ръст, а на дължина – 60 пъти надвишаваща размерите на тялото ѝ.

И въпреки всичко бълхата не е шампион по скачане. Задминава я пенещата цикада.

Учените са открили, че тези насекоми могат да скачат на височина 60 см. Тази височина е няколко десетки пъти по-голяма от дължината на тялото на цикада.

Ако цикадата има размерите на човек, тя би прескочила небостъргач.

Височината на този гигант достига 89,5 метра. Това е жълто меранти. Расте в природния резерват, известен като „Изгубеният свят на Сабах“.

Гигантското дърво е открито с помощта на лазерен скенер., който е бил поставен на борда на самолет.

С негова помощ учените получили триизмерно изображение на тропическите гори в рамките на екологически проект.

Дървото гигант се оказало 1.2 метра по-висок от предишния тропически рекордьор.

Въпреки това, намереният жълто меранти отстъпва на 115 метровата секвоя в Национален парк Редвуд в Калифорния.

Повече от 2/5 от страната е на височина повече от 3 км, така че Непал е най-планинска страна в света.

Непал е една от най-бедните и неразвити страни. Всеки втори гражданин на страната е безработен.

След земетресението през 2015 г. в Непал, според нетърговски консорциум за геофизически изследвания UNAVCO, височината на Джомолунгма е намаляла с около 2,54 см.

Единственото за сега държавно знаме с не правоъгълна и не квадратна форма, е флагът на Непал.