Самият Евгений Миронов твърди, че почти от пелените е мечтал да стане артист.
Може би, защото е бил стеснителен и се е притеснявал много, особено в училище.
Първото му излизане на училищна сцена било пълен провал.
Той пеел трагична песен за един умиращ комсомолец, а зрителите ….. се смели до сълзи.
Когато слизал от сцената, го съпроводили викове:
– За теб е отворен път към цирка.
Параходът пореше океанските вълни. Слънцето ярко грееше, а пътниците усмихнати и доволни се разхождаха по палубата.
– Пожар!…. Пожар! – рязък вик разруши спокойната идилия.
Изведнъж сред пътниците възникна паника. Хората започнаха да се щурат като полудели насам натам. Крещяха обезумели, плачеха и се вайкаха.
Демирев бе златотърсач и след успешен „улов“ се връщаше с този кораб у дома, но уви… Бедата надвисна като градоносен облак над житно поле.
Златотърсачът не веднъж се бе сблъсквал с какво ли не в живота си, досега му бе провървяло и все се разминаваше с онази страшната с косата, но сега не се знаеше какъв ще е изхода.
Той хладнокръвно превърза съкровището си към колан си, а отгоре надяна спасителния пояс.
– Да се надяваме, че ще доплувам до бряг, – каза си златотърсачът.
Вече се готвеше да скочи, когато към него изтича момиче и отчаяно закрещя:
– Спасете ме, моля ви! Нямам баща, който да ми помогне. Тук съм сама, а и не умея да плувам. Моля ви, спасете ме!
Гледаше го прекрасно детско личице, обляно в сълзи. Две изплашени детски очи умоляваха и търсеха закрила.
„Какво да правя? – помисли си Демирев.
Той погледна съкровището си, а после обърна взор към детската ръка, която се бе вкопчила в него. В главата му се надигна буря от противоречиви мисли.
„И двете не мога да спася, – помисли си Демирев. – Трябва да оставя или златото, или детето“.
Не се колеба дълго. Решително хвърли събраното с толкова труд злато във водата, хвана момичето за ръка и двамата скочиха от пламтящия кораб.
Неимоверни усилия. Отчаяна борба, но накрая доплуваха благополучно до бряг. Като се добраха до спасителната суша, Демирев изпадна в безсъзнание.
Когато златотърсачът дойде на себе си, видя момиченцето да седи до него и с малките си ръчички да разтрива гърдите му. Лицето на детето бе обляно в сълзи.
Колко много му струваше това дете, заместило доскорошното му съкровище, но си заслужаваше.
Една спасена човешка душа е много по-ценна от всичките материални блага на земята.
Ако попаднете в Китай, не се учудвайте, че на вика на давещ се човек, никой не отива да го спаси. Не ви и съветвам да го правите.
Според загадъчната източна душа и нейната философия, намесата в съдбата на човек е неморално.
За това бил приет закон, според който се забранява да се спасява давещ се.
Може би това е хитрост на правителството на Китай. По този начин то се опитва да намали броя на постоянното нарастващо население.
Дизайнерът и програмистът Юси Лю е създала робот, който пише стихове на брега, изхождайки от личното си възприятие на видяното и чутото около него.
Poet on the shore – „Поет на брега“, така се нарича роботът на Лю.
Той е част от дисертацията на Юси, която тя е написала за Единбурския университет.
Poet on the shore е снабден с изкуствен интелект и е абсолютно самостоятелен. Не е нужно в работата му да се намесва човек. Роботът ще бъде приятна изненада за влюбените, разхождащи се по брега.
Роботът романтик се придвижва по плажа, изучава околния свят с помощта на няколко сензора, намира закономерности и взаимовръзки, и пише различни стихове, изхождайки от своите асоциации.
Poet on the shore слуша шума на морето, вика на чайките, плясъка на вълните, които се удрят в брега ….. просто се наслаждава на живота и пише стихове.
Според Юси Лю, в нашия свят има прекалено много роботи, но Poet on the shore е особен. Това не е бездушна машина. Той всичко чувства и разбира. Може да твори и има духовна стойност.
В Колорадо станал необичаен инцидент в летен лагер за тийнейджъри. Мечка нападнала спящия водач и го захапала за главата.
Деветнадесет годишният Дилън, който работел като съветник в лагера, се събудил около 4 часа сутринта от хрускащ звук и болка в главата. С ужас разбрал, че неговият череп е притиснат между зъбите на мечка.
Звярът се опитвал да го извади от спалния чувал. Дилан бил с група деца, с които бил на поход Glacier View Ranch.
Водачът на групата не се уплашил. Той започнал да блъска мечката. Шумът и виковете събудили останалите от групата, които спели под открито небе.
Хората започнали да тропат, пляскат и крещят на мечката и тя най-накрая си тръгнала.
Дилан бил изпратен в болницата. За щастие нямал сериозни травми.
– Никога не съм си мислил, че ще ме нападне мечка, – казал Дилън в интервю. – Събудих се от хрускащ звук и силна болка …. Мечката ме бе хванала за главата и ме влачеше по земята. Започнах да удрям мечката със всички сили. Тя ме влачи пет метра, преди да намеря очите ѝ и да пъхна пръстите си в тях. Мечката ме пусна и избяга, уплашена от виковете на другите.