Преди много години викингите се славели със своята смелост. Те достигнали до бреговете на съвременна Италия.

Местните жители не оказали на варварите особено съпротивление. Там царял прекрасен топъл климат.

Но въпреки всичко, викингите се качили на корабите си и се върнали по домовете си. Те се изплашили от странно заболяване по кожата, за което нямали лекарство.

Каква е била тази болест?

Време е да напрегнете мозъка си. Помислете добре как са изглеждали викингите, къде са живеели и какво е можело да им причини слънцето.

За по-нетърпеливите ето отговора:

Според легендата, при своето първо пътешествие в южната част на Европа, викингите са се изплашили от силното изгаряне на кожата им, причинено от интензивните слънчеви лъчи.

Произхода на имената на някои страни, местности, острови …. е за нас като „Terra incognita“.
Нима до сега не сте се запитали, защо Гренландия – огромем остров, много често покрит с лед, се нарича така? Гренландия от норвежски  Grønland се превежда като „Зелена земя“
Изглежда викингите, които са я открили, май малко са се объркали с географските ориентири и са я сбъркали с Ирландия или Британия.
Но други ни разказват по-интересна история.
Според летописеца Ари Мъдрия, живял през XI век, Гренландия е получил името си от откривателя си Ерик Червения с лека ръка, тъй като той искал да привлече с многообещаващо име колонисти там.
Съществува още една версия съгласно, която през X век климатът в Гренландия бил наистина много по-гостоприемен, отколкото е днес, а крайбрежните райони на юго-западната част на острова, които е видял Ерик, били покрити с гъста тревиста растителност.

В далечните времена, когато са живели викингите, да обидиш жена се е смятало за много голяма грешка.
Ако това е ставало, нарушителят на това правило не е трябвало да се прибира в къщи. Той отплавал от родните брегове и се заселвал в далечни земи.
Отмъщението на жената се състояло в това, че тя можела да прокълне семейството и рода му. Това било по-ужасно от всяка битка, защото човек не можел да направи нищо след това.
Ролята на любимата, най-старшата жена на султана се свеждала не в това да бъде най-добрата негова любовница, това го можели всички, а това да му бъде приближена дотолкова, че той да й довери не само работите си, но и живота си.
Когато се отправял на поход, той разчитал на нея, да предотврати всяка опасност и предизвика успех, докато го няма.
На изток разбират женската сила много повече. Обикновено най-търпеливата и смирената печелела вниманието на султана, защото само тя можела да използва уменията си в негова полза и да не му вреди.
Днес ние се борим за първенство и правда, забравяйки, че когато сме в хармония е хармоничен и света около нас. И това е доста важно за самите нас.
У мъжа се търси нежност и любов и жената страда ако не ги получава, без да разбира, че тя трябва да ги създава.
Хармонията е съгласие.
С другите можете да бъдете в хармония, само когато се движите към една обща цел.
Сега у жената са се появили нейни собствени цели и тандема „мъж – жена“ е загубил силата си. Освен това мъжът е загубил доверието на жената, а жената на мъжа. В обрата на историческите събития много са загубили ролите си, развивайки в себе си противоположни черти. До колко е лошо всичко това?
В наше време никой не се удивлява от мъжеподобна жена и феминизиран мъж. Когато се срещнат те се допълват един друг. След време всеки започва да изпитва неудовлетвореност от живота и копнеж за „силно рамо“ и „слаба жена“.
Жената трябва да разбира своята същност и тази на партньора си. Запомнете зад реализиран мъж стои любяща жена!

За навигация в открито море при лоши метеорологични условия викингите са използвали поляризирана светлина.
Древните моряци идеално се ориентирали по звездите и слънцето. Легенда разказва, че скандинавски войни са получавали информация и от небе покрито с облаци.
Различни средновековни източници споменават за загадъчен слънчев камък, известен като компас на викингите, като средство за навигация при моряците. С негова помощ можело да се определи положението на слънцето, дори ако то е скрито под облачна пелена или ако има мъгла, или снеговалеж.
През 1967г. датски археолог дал обяснение на тази легенда. Той смята, че става дума за прозрачен минерал, поляризиращ минаващата през него слънчева светлина.
Моряците бавно завъртали камъка в различни посоки. Съвпадането или разсейването на поляризацията на светлината в атмосферата, предизвиква потъмняване и просветляване на небето при завъртането на камъка. Няколко такива „изследвания“ могат да помогнат, за да се определи местоположението на слънцето.
Какъв минерал са използвали викингите е трудно да се каже, но специалисти предполагат, че това може да бъде прозрачен вид на калцит, турмалин или илолит.
Интересното е, че през ХХ век илолита влиза в авиацията като поляризационен филтър в уред за определяне на положението на слънцето след залез.