Самолетът плуваше в ясното синьо небе. Нямаше облаци, а това улесняваше Пламен да гледа през илюминатора и да се наслаждава на това, която се откриваше отдолу.

Това му бе първото пътуване със самолет и всичко му изглеждаше интересно и някак особено.

Изведнъж Пламен съзря малко езеро. Той побутна майка си и сподели:

– Сигурно там плават деца, но аз не ги виждам. Толкова много искам да ги наблюдавам как се плискат в него.

Майка му се усмихна:

– Сине, височините скриват подробностите. Ако искаш да видиш всички детайли не се качвай на самолет.

Започнаха да се снишават, изглежда скоро щяха да кацнат.

Пламен изпита напрежение в краката си. Имаше чувство, че се спуска по стръмен склон.

Спомените го върнаха назад и той видя Драго до себе си. Бяха пълзели до обяд за да стигнат върха, но сега по нанадолнището им бе много по-трудно.

Тогава приятелят му бе казал:

– Краката на човек не могат да му служат за спирачки. Те са като крилата на птиците. На тях е дадено да се стремят нагоре.

– Да, но човек върви и по равното, – откликна Пламен, готов да спори.

– По гладкия и изравнен път могат да ходят кравите, мулетата и магаретата, – с лека ирония вметна Драго.

– Искаш да кажеш, че на тях им е дадено само да носят товари?

– Да, те не са много взискателни, – добави Драго. – Дай им вода и храна, това на тях им стига. Нямат цел. Нищо не ги терзае.

– И какво излиза? – Пламен бе озадачен. – За човека не е привично да слиза надолу и да върви по равното?!

– Само нагоре, – Драго непоколебимо вдигна ръце.

„Присъщо за мечтател и откривател“ – помисли си Пламен.

Това не е научен термин или фамилията на откривателя му. Този понятие изобщо няма научен смисъл.

Откривателят на кварките Мъри Гел-Ман, който през 1964 г. е открил тези чудни частици, взел името им от романа на Джеймс Джойс „Бдение над Финеган“, в която един от героите казва:

– Три кварка за господин Марка.

Никой не знае какво означава това.

Вероятно такива смесени чувства са се породили у Гел-Ман, когато е открил частиците, за това е избрал такова име за тях.

Бацилите на холерата загиват в бира за няколко часа. Откривателят на причинителя на холерата професор Кох препоръчва бирата като лекарство.

От 1991 до 1994 година в почти всички латиноамерикански страни се разразила силна епидемия на холера.

От 1992 до 1994 година епидемията от холера поразила страните от Азия (Индия, Бангладеш, страните от Индокитай).

Ваксината срещу холера има кратък период на въздействие само 3-6 месеца.

Основната предпазна мярка се явява измиването на ръцете, дезинфекция на водата и задължителна термична обработка на храна.

Само през 2010 г. холерата е заразила над 200 хиляди човека.

В съвременната политическа карта на света има повече от 250 страни. Точният брой на туристическите райони и забележителни места на планетата, не се поддават на никакви изчисления.
Такава огромна география създава безкрайно поле от възможности за почивка. Избирайки маршрут за почивка, ние се ограничаваме само от бюджета и фантазията си.
Въпреки разнообразието от места, мнозина продължават да избират горещия Египет, слънчевата Турция и екзотичния Тайланд.
Но впечатленията от пътешествията по масовите маршрути не може да се сравни с чувствата на откривателя и изследователя на неизвестното. В света все още има хиляди интересни, непосетени от туристите места.
Такъв е и Ел Джем в Тунис.
Този амфитеатър лесно може да се сбърка с колизеума в Рим. Но за разлика от последния, тук няма тълпи от туристи.
Амфитеатърът може да събере 30 хиляди зрители и се е смятал за третия по големина в Римската империя.

Произхода на имената на някои страни, местности, острови …. е за нас като „Terra incognita“.
Нима до сега не сте се запитали, защо Гренландия – огромем остров, много често покрит с лед, се нарича така? Гренландия от норвежски  Grønland се превежда като „Зелена земя“
Изглежда викингите, които са я открили, май малко са се объркали с географските ориентири и са я сбъркали с Ирландия или Британия.
Но други ни разказват по-интересна история.
Според летописеца Ари Мъдрия, живял през XI век, Гренландия е получил името си от откривателя си Ерик Червения с лека ръка, тъй като той искал да привлече с многообещаващо име колонисти там.
Съществува още една версия съгласно, която през X век климатът в Гренландия бил наистина много по-гостоприемен, отколкото е днес, а крайбрежните райони на юго-западната част на острова, които е видял Ерик, били покрити с гъста тревиста растителност.