В проучването, изследователите от Университета на Квебек, което е започнало през 1984 г., са участвали 1162 момчета от икономически необлагодетелствани райони на Монреал. Участниците  са били на възраст 17, 23 и 28 години. Те са отговорили на въпроси за пристрастеността им към хазарта и симптомите на депресия.
Изследователите са установили, че млади хора, които редовно залагат често страдат от депресия. Симптомите на депресия са имали 73% от играещите. Експерти твърдят, че игроманията в чист вид се среща изключително рядко. Обикновено това е придружено и от други психични разстройства.
Например, учени от Университета Монаша са открили у геймъри симптоми на антисоциални, гранични, нарцистични и истерични разстройства.
Според експертите, зад развитието на игроманията и личните разстойства стоят едни и същи биологични и социални фактори. Това са проблеми с родителите в детството, насилие, трудности в управление на емоциите, наркомания, депресия, и тревожни разтройства.

В италианския град Таранто, а в древността се е наричал Тарент, е дал името на танца тарантела и паякът тарантула.
През Средновековието местните хора вярвали, че този вид паяци са отровни и ухапването им причинява смъртоносна болест.
Единствения начин да се излекува човек от нея, те считали танц изпълнението, на който може да продължава няколко часа.
Движенията на тарантелата били възторжени и почти конвулсивни, символизиращи агонията след ухапването.

Преди да атакуват насекоми прилепите излъчват серия от ултразвукови сигнали, които позволяват да се локализира жертвата. Тези сигнали привличат други прилепи, пристигащи с надеждата за „печалба“.
Учени от университета Уейк Форест, изучаващи поведението на мексиканските видове прилепи Tadarida Brasiliensis, са установили, че тези животни могат да попречат на конкурентите да хване плячката с помощта на ултразвукови сигнали, които изкривяват сигналите на „ловец“. В резултат, на което прилепа пропуска и улова отива за конкурента.
Възможност за заглушаване сигналите на конкурентите прилепи, учените са успели да идентифицират по време на наблюдение на тези животни в Аризона и Ню Мексико. Изследователите са поставили няколко камери и ултразвукови микрофони.
По време на изследванията учените установили, че от избраните 145 зафиксирани атаки на прилепи към насекоми, 85.9% от опитите завършвали с неуспех, защото друг прилеп „изключвал“ сигнали им. Ако отсъстват такива смущаващи сигнали, успешните опити нараствали до 30%.
Учените направили следният експеримент.
Към нишка на височина 5 метра над земята те прикрепили молец, след което бил включен запис със „заглушаващ“ сигнал.
Установено било, че в тези моменти, когато е включен записът, броят на успешните опити за улов на насекоми са намалели с 73,5%.

Немски изследователи са описали нов необичаен вид рак. Тези членестоноги се отличават от другите по ярката си окраска. Ракът има сини щипки и крака, но розаво тело.
Учените са нарекли новия вид Cherax pulcher, където „pulcher“ означава „красив“. Ракът е открит по време на експедиция в Индонезия.
За съществуването на синзо-розави раци учените са разбрали от снимки, изпратени от техни колеги преди 10 години. По-късно изследователите са видели няколко екземпляра в местните магазини.
Но до сега не се знаеше, къде живеят тези необичайни раци. След дълго търсене специалисти са успели да установят, че тези раци живеят в река, в провинция Хоа, Западна Папуа на остров Нова Гвинея.
Самците от този вид достигат дължина 10 см. Самките са много по-малки. Повечето самци са ярко оцветени.

Габърите се срещат в Азия, Северна Америка и Европа. В България естествено разпространени са два вида.
У нас обикновеният габър цъфти през късната пролет. Растението образува плодове в края на лятото. Те са с яйцевидна форма и са разположени в основата на триделна плодна люспа. Плодовете узряват през есента и при узряването им плодната люспа става жълта на цвят и чуплива. Основно се среща като примесен вид в буковите и дъбовите гори на надморска височина докъм 1500 м. Най-разпространен е в районите с надморска височина от 500 докъм 1000 метра, където се среща заедно с видовете дъб и липа.
Листа на габър са богати на дъбилни вещества, алдехиди, кофеинова киселини, кумарини, биофлавоноиди и други. Намерени са още етерични масла и аскорбинова киселина. Габъровите семена съдържат значително количество растителни мазнини.
За медицински цели се събират листата, кората и цветовете на габър. Листата се събират в късното лято. Пречистват се от случайно попаднали примеси и се сушат под стряха с добра вентилация или в сушилня, при температура до 40 градуса. Семената на габъра узряват между септември и ноември, след което започват да се разпръсват. След като се изсушат на слънце, те могат да се съхраняват и замразени в продължение на две години.
Екстрактът от листата на габъра действа противомикробно. Някои проведени изследвания показват, че габърът предотвратява образуването на атеросклеротични плаки в мозъчните съдове.
Опитни руски билкари използват настойките и отварите от цветовете на габър в борбата с мозъчните тумори, а също така за профилактика и лечение на нарушения на мозъчното кръвообращение. Издънките от габър пък се използват в някои страни, като средство против безплодие при жените или при опасност от аборт. Габърът се оказва ефективен и при диария.
Габърът е дърво с неизменна икономическа важност, от него се произвеждат така ценните дървени въглища. В миналото от габъра са се правели колела, бижута и други. Тъй като габърът е устойчив на износване, от него се произвеждат фурнири, паркети, музикални инструменти и дръжки на селскостопански инвентар. Запалено, това дърво гори с бездимен пламък, затова в миналото се е употребявал и в пекарните.
Сокът от габър има лечебни свойства. Той е по-беден на захари и те практически не се усещат. В него се съдържат различни други растителни киселини, както и вещества, които предотвратяват гъбичните инфекции. Като консистенция и прозрачност сокът от габър прилича на вода. На вкус, разбира се, се отличава с лека дървесна нотка.
Периодът, в който сокът може да бъде събиран, е около 2-3 седмици, в края на март – началото на април. При нараняване на кората от габъра изтича значително количество сок, който го предпазва. За да се събере сок, се маха малък участък от кората и в него се пробива дупка, като в долната ѝ част се поставя издялкана клечка, която да събира сока и да го насочва към подложен съд.
Руската народна медицина препоръчва настойката от цветовете на габър като средство, което прочиства кръвоносните съдове в мозъка от вредни вещества и подпомага мозъчното кръвообращение. Освен това настойката подхранва мозъка и помага дори при мозъчни тумори.
За да приготвите настойка от габър, залейте една супена лъжица цветове с 200 мл вряща вода. Оставете настойката така 1 час и я прецедете. Приемайте по 1/2 чаена чаша от течността 3 пъти на ден в продължение на 40 дни.
Като повечето билки и габърът не бива да се прилага без лекарско знание, тъй като при предозиране може да причини смущения в дейността на стомашно – чревния тракт и бъбреците.