Устройството WorldPenScan X е интересно за туристи и любители на четенето на хартиени книги в оригинал.

Текстовият скенер преводач WorldPenScan X е положен в тяло напомнящо маркер. Той може да осигури бързо безжично сканиране и разпознаване на текстове, написани на различни езици и с различни шрифтове.

Скенерът е снабден с WorldPenScan X приложение-преводач, което е полезно, например, в чужд ресторант.

Потребителят достатъчно бавно ще може да придвижи скенера писалка върху менюто, за да си преведе бързо имената на ястията.

Устройството се използва заедно със смартфон.

Разработчиците твърдят, че скенерът писалка е изключително удобен за хора, работещи с научната литература.

Непонятните термини могат да бъдат отбелязани със скенера, да се откопират и да се изпратят за търсене, като отговорът може да дойде във вид на текст или изображение.

Някои видове Lepidoptera са широко разпространени в Америка. Те са от рода на Greta и имат напълно прозрачни крила.

Най-известният пример е пеперудата Грета Ото.

Този ефект се постига благодарение на наличието на специални наноструктури в тъканите на крилото. Те значително намаляват отражателната му способност.

Заедно с ниска абсорбция и разсейване на светлината, преминаваща през крило, се осигурява неговата прозрачност.

Откакто бяха дошли, Огнян постояно беше с тях. Надяваше се да ги предразположи добре към себе си, а това беше добре за хората около него.

Огнян беше широкоплещест, но имаше приветлив глас. Очите му неспокойно следяха гостите.

– Какво предпочитате заешко или яребички? – попита Огнян.

– Може би яребички, – усмихна се Хасан.

– Виното ни също е хубаво, – предложи Огнян.

– Алах ни забранява тази наслада, – заяви Исмет.

– Всички богове са милостиви, – засмя се Огнян.

– Тогава защо вашият ви изостави?

– Не Христос довежда хората до нищета и беди, а бягството от Него.

– Няма значение това, – възрази Хасан, – важни са последствията.

– Но и това не е решаващо за крайния изход, – каза Огнян.

– Какво искаш да кажеш? – попита Исмет.

– Държавното падение, не се отнася за народното съзнание и разум, – подметна Огнян.- При нас само отстъпниците и неверниците бягат от Бога.

– Да страдаш за истина, в която си убеден в наше време, е голям подвиг, – засмя се Хасан. – Хубаво е човек да страда, но всички хора са различни. Човек е устроен така, че мисли първо как себе си да запази.

Огнян избягваше да спори, но осъзнаваше, че сега не можеше да отстъпи.

– Явно не познавате нашите закони по вероучение, – меко каза Огнян, – не сте чели житията на нашите мъченици. Едни са били хвърляни на лъвовете, а други в пустинята са яли само корени заради Христос. Всички те са били душевно чисти, победители над недостойните си желания. Но не само те отиват в рая. Достойни да отидат там са всички покаяли се и потърсили спасението си при Господа. Ние християните имаме в сърцата си любов към Бога и така се доближаваме до Неговата същност. Смисълът на нашето учение е себеотрицание в името на доброто.

– Себеотричането е най-тежкия вид самоубийство, – преглътна сухо Хасан. – Ето защо то не може да бъде разрешение във видимия свят.

Огнян реши повече да не спори. В случая той реши, че най-подходящия отговор е една добре премерена усмивка и пожелание за приятна почивка.

Този водолазен костюм, който познаваме днес е претърпял доста изменения, докато достигне до сегашния си вид.

Желанието на човек да прави наблюдение под водата за по-дълго време, е била мечта на много изобретатели.

На 14 юни 1834 г. Леонард Норкросс от щата Мейн е получил патент за водолазен костюм.

Конструкцията се състояла от: дрехи, изработени от непропускаща въздух кожа, меден шлем, към който бил прикрепен гумен маркуч, чрез който се подавал въздух.

Този маркуч бил свързан с въздушна помпа на повърхността.

За да не изплува, водолазът обувал ботуши от олово.

Акита-ину е най-старата порода кучета. Родината на тези кучета е Япония.
Прародител на породата е матаги-ину, която е използвана още през XIII век, предимно за лов.
Тези кучета охранявали замъците на знатните японци. По това време имало наказание за убийство на акита-ину, често даже отрязвали ръце или крака за това.
В историята на породата е интересно това, че по време на световните войни активно са я използвали в сражение, което едва не довело до пълното унищожаване на този вид кучета.
В началото на 1946 г. имало само 10 кучета от тази порода, но въреки това тази порода е оцеляла. През 1972 г. в Япония била създадена организация, задачата на която била да контролира чистотата на тази порода.