Хамелеонът е всеядно животно. Някои видове са месоядни, а има и такива, които се хранят с трева.
Хамелеоните  се хранят с плодове, листа, насекоми, червеи, охлюви, както и малки влечуги.

Заради малкия си размер хамелеонът, често е цел за хищниците. Най-честите хищници, които ловят хамелеони, са змиите и птиците.

За да запази яйцата си хамелеонът копае отвор в тревната покривка, където ги полага. Отворът може да достига дълбочина от 10 до 30 см. Това зависи от вида им.

Миещите мечки често живеят близо до водата.

Те са около десет различни вида, които се различават по размер, но малко по външност.
Осезанието е много важно за миещата мечка.

Пъргавите им предни лапи са покрити с бодливо покритие, което ги защитава, а когато няма враг са помощници за поглъщане на храната.

Енотите са склонни да се размножават в края на зимата. След периода на бременността, тя е около два месеца, женската ражда пет малки.

За да разпознава лицата на околните у човека има специален участък от мозъка, който помага за идентифициране на лицето, не по набор от отделни черти, а като цяла картина.

Това се доказва от ефекта на инверсия. Ако на човека се покажат същите лица, но в обърнат вид, точността на разпознаване се снижава, въпреки че никакви черти не са се изменили.

Шимпанзетата също демонстрират способността да разпознават лицата на другите. Те много по-добре изразяват способността да се идентифицират един с друг по задните части на тялото. В този случай изследователите са открили в шимпанзета ефект на инверсия.

Причина за това вероятно е това, че при повечето самки маймуни по време на овулация кожата около гениталиите им набъбва и се зачервява. Разпознаването на такъв сигнал е станал важен навик за мъжките.

Инженер и дизайнер Олаф Дигел отдавна се интересувал от 3D-печат на музикални инструменти. В неговото порт фолио има саксофони, ударни инструменти, даже има и китара.

Обикновено Олаф работи с пластмаса, но този път създал метална китара адаптирана към  Саул Хъдсън.
Инструментът е наречен „Heavy Metal“. Въпреки че е от метал, тя не е тежка и се вписва перфектно в стила на „хеви метъл“, както по външния вид, така и по звук.

Китарата е направена от алуминиева сплав благодарение, на което тежи само 3,7 кг. Формата на корпуса е взаимствана от телевизията, за орнаменти служат бодлива тел и рози в стил  Gun’s & Roses.

С производството на металния корпус се е заела компанията  Xilloc, използваща лазерно синтеровани 3D-принтерите EOS M400.

Декоративни дизайн е проектиран в SolidWorks. Първоначално китарата си е спечелила прякора „Война и мир“, но името „Heavy Metal“, изглежда по-подходящо и точно.

Сърцевината на корпуса, към която се прикрепя кленовия гриф, пикапите и моста са изработени от дърво.

Фрезоването на сърцевината е отнело около един ден. Обработката на металическия корпус, напечатан изцяло, е отнело около седмица, поради сложността на геометричната фигура и неопитността на дизайнера с 3D-печатни метални изделия.

Отделянето на подпорките ставало ръчно и това отнело на Олаф три или четири дни, а още толкова отишло за шлифовката, допълнителна обработка и полиране до приятна за допир повърхност.

В едно семейство имаха куче, кръстоска на английски булдог с неизвестна порода куче. То имаше забавен вид, но и сериозен дефект.

Заради намалената носоглътка, която имаше по линия на булдога, но с напълно нормална физиономия и шия, от другото куче.

Песът вместо обичайното ав-ав, издаваше звуци подобни на „ма“, „да“ и „на“. С времето дефектът се превърна в интересна способност. Кучето съвсем ясно казваше: „да“, а после и думата „мама“, което забавляваше всички познати.

Веднъж, когато стопанката разхождаше Робин, така нарекоха кучето, се появил един тип със куче.

Самодоволен с претенциозни маниери. Не много приятен с късокосместо коли на каишка, което изпълняваше безупречно всички упражнения на площадката: Прескачаше препятствия, бягаше по греда и т.н.

Когато непознатият се измори да демонстрира с игри своя питомец каза:

– Той е най-добрия в страната и това естествено го дължи на мен. Аз съм най-големият гений по дресировка и обучения на кучета.

След това високомерно изгледа Робин и пренебрежително каза:

– А вие имате непонятна кръстоска. Глупави кучета няма.

Стопанката на Робин не искаше да спори. Погледна към своя питомец и каза:

– Да, глупави няма нали, Робин?

Песът вдигна тъжните си очи и ясно отговори:

– Да, мама, – и виновно наведе глава.

– Няма нищо, не се разстройвай, – подкрепи го позната, която минаваше от там и продължила с тях по пътя.

А гениалният дресьор още дълго стоеше с отворена уста и изцъклени очи.