Открили са нов вид комари. Те не пият кръв и не са опасни за хората.

Група учени от Естонския университет, Университета в Турку и Университета на Сао Пауло в Бразилия са открили неизвестни за науката комари.

Насекомите са намерени в тропическите дъждовни гори на Колумбия и Коста Рика. Дължината на комара е не повече от 2 мм. Той не пие кръв и не разнася болести.

Учените твърдят, че от този вид има много. Влажният климат спомага за тяхното развитие.
Комарите се хранят с органични вещества. Освен това, те играят важна роля, като разложители.

Това са животни, които се хранят с остатъци от разлагащи се организми.

Паяците са отлични ловци, те си добиват храна благодарение на ефекта на изненадата. Крият се на незабележимо място, изчакват момента и атакуват плячката си. Но някои паяци са измислили  много по-интересна стратегия.

Съществуват няколко вида паяка, които отразяват ултравиолетовите лъчи, те правят цветята по-привлекателни за пчелите. Тази необичайна стратегия използват паяците – раци, които примамват плячката си, вместо да чакат тя да попадне в мрежата им.

Болшинството от изследваните от този вид паяци в Австралия, Европа и Малайзия правели това на корените и листата, а други на ярките цветове на растенията.

Паяците, които ловуват като използват цветовете на растенията, отразяват повече ултравиолетовите лъчи, отколкото другите видове.

Поради това, пчелите и другите насекоми кацат точно на цветята, на които ги чакат паяците.

Единственият недостатък на тази стратегия е, че паяците по този начин привличат не само жертвите си, но и хищници, които са готови да ядат паяците.

След дълги пазарлъци Явор купи дворът и къщата на Пена Вдовицата. Не, че си нямаше.

Тази покупка направи специално за сина си Радо, който таман се бе научил да прави бъчви. Изглежда от рода на майка му към Радо бе прехвръкнала искра, пораждаща любов към дърводелството.

Дядо му Васил правеше маси и столове, а понякога и шкафове. Та така от дядо към внук се бе предало някакво влечени  към обработването на дърво.

Сега щом се чуеха звънливи удари от бившия двор на леля Пена, хората наоколо си казваха:

– Радо пак набива обръчи на някоя нова каца.

Зад вратата под навеса Радо държеше черничеви, ясенови и яворови трупи. На тия трупи Радо им улавяше жилката. Цепеше ги с желязна брадва, чиято дръжка бе доста къса.

От нацепените плоскости Радо издялваше дъги, които ставаха част от бъчви и каци.

Веднъж бъчварят попита Пенко от долната махала:

– Знаеш ли, че кривицата, като сестра на геобразната секира, е била сечиво, донесено от прабългарите?

– Нима между прабългарите е имало бъчвари?! – запъна се Пенко.

– Но е имало майстори на дървени огради, крепости и къщи, – скокна Радо, – а за такава работа славянският топор не приляга, както кривицата.

В работилницата на бъчваря имаше още рукан, триони, рендета, стоманени шила за пробиване на дупки на шините, болтове, нитове и голям трупач, с който чирака Веско приглаждаше трупите.

Радо имаше още два инструмента.

– Това е криво ренде, – обясняваше бъчварят на чирака си, – с него се правят жлебовете в края на дъгите. В жлебовете се опаянтват дъната на каците и буретата. А това е въторг. Той скосява от двете страни дъгите, така че да прилепнат плътно една до друга и да образуват окръжност.

Всичките тези инструменти, големи и малки пергели, заедно с понятия като „радиус“, „диаметър“ и „скосен цилиндър“, говореха, че не от всеки става бъчвар, за този занаят е нужен акъл.

– Радиуса на едно дъно, трябва да се нанася пет пъти на обиколката му, – казваше Радо, когато учеше Веско на занаята си. – Дъгите на бурето по средата трябва да са по-широки, за да придобие то тумбест вид. Кацата не е чорап та да я почнеш отдолу нагоре, а обратно, за да могат обръчите постепенно да се свиват.

Веско слушаше внимателно, защото знаеше, че Радо няма да повтори казаното, а майсторът продължаваше с обясненията и препоръките си:

– Между дъгите на дъното не пъхнеш ли стебла от папур, кацата ще пропуска, но ако мазнеш мястото, от което прокапва със счукани брястови листа, всякакво сълзене изчезва.

– Какви са тези листа? Каква е тази замазка? – питаше Веско.

– Питал съм майстора при когото чиракувах, но и той не можа да ми го обясни, – въздъхна дълбоко Радо. – Просто наследено от стари майстори.

Веско го гледаше озадачено, а същевременно си мислеше: „Как мога да правя нещо което не разбирам, какво е или как действа?“

– Веско, във всеки занаят има неща, които трудно се обясняват, но не ги ли усвоиш, калфа ще си останеш, – засмя се Радо.

Както другите бъчвари, така и Радо си бе извлякъл своя философия:

– Ако дъгите с обръчите и дъната са големия свят на бъчвата, то папурът и замазката от брястови листа са от малкия свят. То и в живота е тъй. Малките неща допълват големите.

Когато показваше сърцевината на разцепено дърво на чирака си, добавяше:

– Това, по-тъмното в ствола, трябва да го чистиш. То никога няма да узрее. Не става за работа, ама храни дървото. Заболее ли тая сърцевина, независимо дали е на дърво, животно, човек или държава, всичко останало се разболява.

Хората смятат, че глупостта е недостатък на интелекта и гаранция за отсъствието на здрав разум. Тя произтича от липсата на страх от Бога.

Неприлично е да се почита безумния и глупав човек. Глупаците са мъдри в своите очи  и сами себе си хвалят. Те ругаят и проклинат другите, дори и добрите хора, но техните проклятия не се сбъдват.

Не постъпвайте с глупаците според глупостта им, за да не станете като тях.

Глупав човек е този, който не приема възпитание и не слуша никакви съвети. Такъв човек няма шанс нещо да научи, той през цялото време повтаря своите глупости.

Мързелът е вид глупост. Ленивият мисли, че е по-мъдър от всички останали. Но краят на мързеливите е нерадостен.

Коварството, клюките, разприте и омразата са дела на лошите хора. Злото живее в техните сърца и то не може да се скрие с нежни думи. Тези, които копаят яма другиму, сами падат в нея.

Исус ни учи, че преди всичко трябва да очистим нашите сърца.

По време на скорошното си гмуркане в Червено море Виталий Базаров забелязал как нещо безкрайно дълго пълзяло по дъното.

Причудливото същество се оказало морска краставица от вида Synapta maculate, тя прилича на змия и може да достигне 2-3 метра дължина.

В света съществуват 1200 вида морски краставици. Някои от тях изглеждат като космат червей, други наподобяват на картоф. Някои от тях използват, за да се придвижват по дъното, малки тръбовидни крака, а други включително и Synapta, пълзят като извършват вълнообразни движения.

Морските краставици, независимо от своето име, съвсем не са зеленчуци. Тези безгръбначни действат като филтри и са много важни за екосистемата.

А в същото време те са забранен деликатес и са много ценни за медицината. Търсенето им в Азия подхранва разцъфтяването на черния пазар.