Мартин бе навел глава и мъдруваше на глас:

– Толкова много песни, поезия, филми и какво ли не говорят само за любов, но какво всъщност е тя?

Миладин услужливо му се притече на помощ:

– Понякога използваме думата „любов“, за да опишем силно предпочитание към вид храна, стил или дейност, или за да изразим желание, или нужда от друг човек.

– Да, но любовта не е свързана с нашите предпочитания или дори нужди ни, – възпротиви се Мая.

– Тогава какво е? – отново попита Мартин.

Мая се изправи и заяви:

– Любовта не търси за себе си, а благополучието на другите.

Симо не се стърпя и се обади:

– Разбира се, здравите любящи взаимоотношения, независимо дали са семейни, приятелски или брачни, се характеризират с взаимна привързаност и задоволяване на нуждите един на друг, но истинската любов е родена от Божията любов.

– Точно това исках да кажа и аз, – подскочи Мая. – Това е израз на любов към другите, близки или на тези, на които се налага да служим.

– Как можеш да обичаш човек, който те е излъгал или те е онеправдал? – възкликна Лъчезар.

– Любовта трябва да бъде търпелива, мила, прощаваща, доверяваща се, защитаваща, изпълнена с надежда, почитаща и издръжлива, – добави Симо. – Тя не обвинява за миналите грешки, но се радва на доброто, правилното и истинното за всички.

– Но това е толкова трудно, – изпъшка Лъчезар.

– Никой не е казал, че ще изявяваш любовта си по този начин към другите и то сам, – усмихна се Симо.

– Кой ще ми помогне? – вдигна ръце Лъчезар.

– Има само Един и това е Исус Христос, – уточни Симо. – Подтикнати от Неговата любов, чрез Светия Дух да растем в любов към другите у дома, на работа си или където и да сме.

– Лъчо, просто трябва да Го поканиш в сърцето си и да Го последваш, – топло каза Мая, – за останалото Той ще се погрижи.

Митко бе привлечен от една голяма къпина. Бръкна между тръните, но извика от болка и бързо издърпа ръката си:

– Исках тази къпина, – каза той, – но тези тръни ми причиняват само болка. Не мога да стигна до нея.

Баща му се усмихна:

– Понякога в живота е невъзможно да избегнем болката, въпреки че прекарваме голяма част от времето си в опити да я премахнем, но известна време да ни боли си заслужава.

– Не искам да ме боли. Искам къпината.

– Без болка няма успех, – потупа го по рамото баща му.

– Няма ли друг начин? – Митко умолително погледна баща си.

– Не, – поклати отрицателно глава бащата.

Митко въздъхна тежко, повдигна рамене и каза:

– Е, щом се налага.

Бащата погледна внимателно сина си и продължи:

– Следващия път, когато изпитваш болка в живота си, независимо дали става въпрос за промяна в духовния ти растеж или възстановяване на развалени взаимоотношения, бъди смел! Не се отказвай, защото работата ти ще бъде възнаградена.

Васил поклати глава:

– Повечето спорове са безсмислени. Имаме определено количество енергия за всеки ден и ако я изразходваме за разточителни и отнемащи време спорове, включително и в социалните мрежи, няма да ни остава никаква енергия за взаимоотношения с най-близките ни.

– Чакай, – повдигна дланта на лявата си ръка Атанас. – Нима не искаш да чуят твоето мнение по въпроса?

– Мотива е важен, – подчерта Васил. – За какво го правиш? Да победиш в спора? Да се изкараш по-умен? Разбери, не можем да променим другите.

– Е, да, – съгласи се Атанас, – мога да променя само себе си. Това съм го чувал вече.

– И не само това ….

– Какво друго? – прекъсна го нервно Атанас.

– Можеш да промениш начина, по който отговаряш на другия, – отговори Васил. – Не позволявай на склонните към спор хора да диктуват действията ти.

– Добре, – въздъхна примирено Атанас, – но ако някой в живота ти се опитва да те дразни, какво ще правиш тогава?

– Ще се оттегля, – бе категоричен Васил. – Този вид взаимоотношения не изгражда мост в една връзка, само я напрягат повече.

– Е, може би имаш право, – призна се за победен Атанас.

Нека в дискусиите с приятели и непознати да им показваме уважение.

Не трябва да очакваме нехристияните да постъпват като християни.

Като зачитаме мнението на другия, макар да е различно от нашето, можем да вярваме, че Бог работи в дадената ситуация.

Светослав обясняваше на приятеля си Кирил:

– Когато нашият любящ Бог принесе Своя единствен Син като жертва, за да отмени нашите грехове, това беше най-великият израз на Неговата любов към теб и мен.

– А каква любов проявяваме ние? Проваляме се във взаимоотношенията си с брачните партньори, деца, родители, приятели и колеги, – тъжно поклати глава Кирил.

– Това е така, – започна да обяснява Светослав, – защото в неуспеха си да даваме любов на другите, ние сме загубили бракове, приятели, работа и най-вече самообладанието си.

– Защо любовта ни изчезва, изтънява и изсъхва? – попита Кирил. – И това се случва, когато имаме болезнени преживявания.

– Искаш да кажеш, че сме се затворили емоционално?

Кирил само поклати глава в знак на съгласие.

– За да може любовта да бъде трайна и да не се проваля, ние трябва да имаме източник на съвършена любов, от който да черпим, който да е по-голям от нашите собствени способности, чувства и емоции, – обяви тържествено Светослав. – Ако Бог е любов, ще Му свърши ли някога любовта? Има ли граница за любовта Му?

– Не, – отговори категорично Кирил.

А Светослав продължи:

– Ако сме свързани с този безкраен Източник и поради величината на Неговата любов към нас, никога не би трябвало да има момент, в който да не сме в състояние да предложим любов на другите.

– И въпреки всичко ние се проваляме, – усмихна се скептично Кирил.

– За щастие, когато се обърнем към Него, – плесна с ръце Светослав, – Бог надделява над всичките ни неуспехи със Своята щедра благодат и милост, предлагайки ни да продължим напред, придържайки се към истината, че Той ни нарича Свои. Нашата слабост е Неговата най-голяма сила.

– Опитвайки се да обичаме другите, може да правим една крачка напред и две назад, – свъси вежди Кирил.

– Когато продължаваме да правим място за Господа и пребъдваме в Неговата неизчерпаема любов, нашият отговор към другите ще бъде винаги да обичаме, да им служим, да даваме всичко от себе си. Способността ни да обичаме никога няма да бъде изчерпана, защото любовта не е просто чувство или емоция. Бог е любов. Той е с нас и ни дава сила от Своята велика любов да обичаме другите отвъд това, което смятаме, че е възможно.

Кирил недоверчиво повдигна рамене, а Светослав бе упорит и не отстъпваше своите позиции:

– Нашата любов към другите е нашият признателен отговор на любовта, която Бог първи показа към нас.

Сара че чувстваше прекалено претоварена. Днес сърцето ѝ се колебаеше между парализиращата неудовлетвореност и стимулиращото въздействие на множество вълнения.

Непрекъснатият порой от изисквания, дисциплина, задължения, навици, пороци и ангажименти създаваха огромно тресавище в живота ѝ.

Тя бе вдигнала ръце, а устата ѝ мълвеше:

– Това е непреодолимо за мен. Какво да правя?

Една от най-разрушителните грешки, която всеки от нас прави в моменти на непреодолимо препятствие, е да бъдем водени от емоциите си.

Гневът и нетърпението нанасят щети на взаимоотношенията, които трудно могат да бъдат поправени по-късно.

Майка ѝ не веднъж я бе съветвала, когато я видеше в такова състояние:

– Когато се чувстваш претоварена, не се съсредоточавай върху това, което предизвиква раздразнение или досада. Отклони погледа си от обстоятелствата. Вместо това насочи погледа си и ума си към единствения, Който е в състояние да ти помогне!

Обикновено тя само се усмихваше на тези думи, но когато се включеше баба ѝ се получаваше пълен синхрон срещу Сара:

– Няма по-сигурно и по-спокойно място от това да пребъдваме в Бог и с Бог, – клатеше глава баба ѝ. – Когато стоя в Неговото присъствие, непреодолимите неща „странно избледняват“. Неговата близост засенчва всичко, което крещи името ми и аз има мир.

– Да, – каза си Сара, – това е животът, който Бог дарява на една отчаяна жена като мен. Колко съм копняла и мечтала за такъв живот.

Може би следващия път, когато ти или аз се окажем пред непреодолими обстоятелства, трябва да се обърнем към Бог.

Решете да се откъснете от този луд свят и насочете сърцето си към Господа.