Всеки от нас иска да бъде здрава, щастлива и хармонично развита личност, която се реализира, обича и е обичана, да носи в света доброта и любов.

Дори ситуацията да е безнадеждна и нищо да не можете да направите в нея, трябва да простите и да се обикнете, за да не ви завлече всичко това надолу. Нима не искате да ви стане по леко в живота?

Отговорете ми: Може ли балон да излети, ако 1/3 от него е с камъни?

Не можеш да „полетиш“, за да достигнеш много по високо и качествено ниво в живота си, ако в гърдите си имаш болка и огорчение, защото всички около теб се опитват да те смажат, като ти казват, че от теб няма нищо да излезе.

Ето защо е необходимо да поработите върху вашите сложни взаимоотношения с околните, това се отнася особено за най-близките.

От тях няма къде да се скриеш. Ако искаш да се развиваш успешно по-нататък, разреши проблемите с хората и не оставяй петънце от раздор, обида и болка.

Философът Жан-Пол Сартр веднъж е казал : „Адът – това са другите“.

Наистина има моменти, когато другите хора ти тровят живота. Но дали само те са виновни за това?

Възможно е, ви да не сте изградили правилни взаимоотношения с тези около вас. Всички кавги и недоразумения са лакмус за вашето общение със хората от света.

Всеки човек е склад от информация, която ние не забелязваме или не се съобразяваме с нея.

Ако разговаряте с оптимист, животът ще ви изглежда прекрасен в момента, докато много други си губят времето само да се оплакват.

Общението с успешни предприемачи може да разсее страховете ви за започване на собствен бизнес.

Особено ярко се отразява в нашия живот общението с най-близките ни хора: съпрузи, деца и родители.

Продуктивната дискусия ви прави уверени в собствените ви очи, а неприятния диалог ви озлобява и ви кара да се затворите в себе си.

Не допускайте недомлъвки или само намеци, защото човекът срещу вас може да не ви разбере, дори и да е най-близкия ви човек. Казвайте направо какво искате, така ще се разминете с бъдещи недоразумения, за това че сте останали непонятен и неясен.

Тайната на лична промяна не е в силата на волята. Нужно е да се изправите пред истината, ако искате да се промените.

Нищо няма да се промени в живота ви, докато не разберете истината за слабостите си, отношенията ви, вашите успехи и неуспехи, вашето минало и бъдеще.

А тази истина е в Исус Христос.

Защо е необходимо да научите истината преди да се промени живота ви? Защо зад всеки самоунищожителен навик в живота ви, стои лъжа. Ако имате дълг, това е, защото сте повярвали в някои лъжи като „Може да ми се размине“ или „Винаги мога да го изплатя“. Може би сте надценили възможностите си и сте повярвали на лъжата, че имате нужда от много по-голяма къща, луксозна кола или друго нещо.

Но дали това е истината? Може ли да се докаже, че това е истина? Абсолютно сигурни ли сте, че това, което смятате и казвате за вашите финанси е вярно? Какво ще кажете за вашите взаимоотношения? Ами нещата, които казват за себе си? А начинът, по който мислите за миналото си или за някое събитие? Истината ли е това, което Бог казва за него?

Библията ни учи, че личната промяна започва с истината. Това е истината, която ви освобождава. Исус е истината. Неговото Слово е истина. Библията е Словото, а това означава, че Библията е истината.

Какво чуете по телевизията или да прочетете в книгите не винаги може да ви помогне, защото не винаги е истина. Разбрахте ли, че това, което казва Бог винаги ще бъде истина. Божието Слово ви показва как да се върна към живота, за който сте били създадени, за да живеете, а след това ви разкрива как да останете в Божия път.

Ето защо е толкова важно да имаме ежедневно тихо време с Божието Слово. Нищо няма да се промени, докато не получите истината в сърцето си. Ако изградите живота си въз основа на лъжи, заблуди или полуистини, вие никога няма да се промените. Но когато се изправи пред истината и започнете да отговаряте според нея, ще започнете да виждате промяна в живота си.

Той ни взе и ни се довери. Навярно си казвате:

– Но това не е много мъдро от Негова страна, да ме избере, защото в мен нищо няма. Кой съм аз?

За това ви е избрал. Докато си мислите, че във вас има нещо, Той не може да ви избере, защото тогава вие служите на своите собствени цели. Но ако му позволите да ви доведе до границата, зад която свършва надеждата, тогава може да ви изберете и да ви доведе до Ерусалим и това ще означава, че ще изпълните Неговите цели, а тях той няма да обсъжда с вас.

Ние сме склонни да мислим, че ако човек има някакъв естествен талант, то от него ще се получи добър християнин. Но въпросът не е какво имаме, а това какво Бог ще вложи в нас. Става въпрос не за природни таланти под формата на воля, специални знания или опит – всичко това няма значение.

Смисъл има само едно нещо, че Бог ни отвежда към наследството си и ни прави неговите приятели.

А приятелите на Бога са тези, които разбират, че са нищи. Бог нищо не може да направи с човек, който си мисли, че е в състояние да Му даде нещо.

Ние като християни, въобще нямаме „наши“ дела, ние имаме едно дело – Божието.

Не знаем към какво се стреми Бог, но на нас ни е нужно, каквото и да стане, да бъдем заедно с Него. Нищо не трябва да пречи на взаимоотношенията с Бога, но ако има такова, трябва да го отстраним и да въведем ред в тях.

Главното в християнството, не са нашите дела, а отношенията ни с Бога и тази атмосфера, която тези отношения пораждат.

Има дни, когато на човек му се струва, че всичко е против него. Неуспех, след неуспех. Непознати хора ти създават проблеми и допълват чернотата на деня с още малко болка.

Ирина бе майка на четири деца. Днес тя отиде да пазарува в близкия супермаркет с малката си дъщеря Дора. Момиченцето страдаше от синдром на Даун.

Едва ли ще се изненадате, че майката с детето правеше голямо впечатление и събираше погледите на купувачите и персонала на магазина. Лошото е, че отношението към тази интересна двойка бе изключително негативно.

Една жена се скара на Ирина:

– Защо детето ви е така леко обуто? Вижте събуло си е обувките!

Това, че малката изхвърли обувките си, за да се намести по удобно в количката камион, неканената „съветничка“ изобщо не забеляза.

Когато Ирина се обърна към една от служителките:

– Извинете, можете ли да ми покажете ….

Бе прекъсната с изсумтяване и махане с ръка. Един вид не ме занимавайте.

Напрежението още повече се увеличи от младеж, който безцеремонно буташе всичко по пътя си, независимо дали това е жена с дете или възрастен човек, застанал на опашката.

В този магазин работеше Зина, което същи като Дора имаше синдром на Даун. При нея винаги имаше опашка. Тя не работеше много бързо, но винаги намираше за клиентите добра дума и им се усмихваше. Ирина, когато идваше в магазина, винаги разговаряше с нея. Ето и сега отиде при нея и тя повдигна настроението ѝ.

Зина попита:

– Знае ли детето езика на жестовете?

И показа знаците „още“ и „моля“. По-късно се изясни, че като дете тя най-често е използвала тези символи.

Ирина каза:

– Тези знаци, Дора ги знае, нищо, че е толкова малка.

Тогава Зина се усмихна:

– Време е да научи още един.

И показа знака, който означаваше „аз те обичам“.

Как е възможно да не се усмихнеш след това! И Ирина го направи съвсем сърдечно.

Има хора в този свят, които смятат, че тези със синдром на Даун, са излишна тежест за обществото, но този случай прави на прах и пепел всичките им доказателства.

Сред тълпата забързани хора, в задушаващата атмосфера на ежедневието изпъстрено с проблеми, само една от сътрудниците в магазина, имаща синдрома на Даун, отдели минути, за да зарадва малко позната жена, която бе обезсърчена от грубото отношение към нея и детето ѝ от страна на другите хора в магазина.

Това трябва да ни накара сериозно да се замислим за взаимоотношенията ни с околните, познати или непознати, болни или недъгави.