Въпреки, че през този ден се радваше на ласкавото прощаване със слънцето, златните листа и добро настроение, Ники от сърце мразеше 15 септември.
И не защото е необходимо да става по-рано, когато е необходимо, той можеше да е събуди призори, дори много по-рано. Не и защото започваше традиционната, еднообразна учебна година. На Ники винаги му бе интересно и забавно да научава нови неща, но само ако виждаше полза в тях.
Работата бе в друго.
На въпроса на майка си:
– Няма ли най-сетне да се стегнеш и да започнеш сериозно да учиш?
Ники излагаше своите аргументи относно „нерадостното“ учене:
– Там ме учат неща, които не са ми полезни за живота. Карат ме да зубря и ме тъпчат със знания, от които и даром не се нуждая. Това е като да подарят малък велосипед на три колела на подрастващ. Той не ти е нужен, но не трябва и да го изхвърляш.
– И към какви други знания ще се насочиш? – с голяма доза ирония го попита баща му.
– Бих искал, израствайки да уча не това, което ми задават, а това към , което се стреми душата ми. В училище ми налагат не дисциплина, а тъпа покорност на по-големите.
– По-добре се учи и бъди като всички, – посъветва го майка му.
– Не разбирате ли, че оценките не са най-главното нещо? – възмути се Ники. – Важно е какво умееш в живота.
– Ако завършиш с добра диплома училище, ще постъпиш в по-добър ВУЗ, а след това ще си намериш и по-престижна работа, – каза баща му.
– На която ще се изгърбвам до пенсия, – продължи Ники мисълта на баща си, – а след това с почести ще ме изритат с пожелание: „Старей и укрепвай в здраве!“ Оставайки с една пенсия, половината от която отива за хапчета, а другата в помощ за децата и внуците, които нямат никакви планове за живота, защото отиват наникъде ….
– Тогава какво предлагаш, умнико? – строго го погледна баща му.
– Виж в живота всичко е на обратно? – подчерта важно Ники. – Грешиш, но тези грешки са твоя най-добър учител. Ако не умееш да правиш грешки, няма да се научиш на нищо. Животът те препъва, млати и измъчва, докато не почерпиш знание от грешките си.
Когато видя угрижените физиономии на родителите си Ники смирено каза:
– Простете ми, съвсем не исках да ви развалям настроението. Винаги съм се стремял да бъда себе си.
Баща му въздъхна и вече по-спокойно каза:
– Знанието е сила. Бъди силен, придобивай необходимите знания, които ще променят живота ти към по-добро. Ти трябва да бъдеш силен, иначе за какво ще ти е всичкото това училище и знанията, които ти се преподават там?
Ники мечтаеше да е силен физически и да помъдрява все повече от ден на ден.
– Развивай се, – каза насърчително баща му. – Живей така, че да те запомнят с добро …
За Ники тези думи звучаха тържествено, но безсъдържателно. Та нали той бе умник, ще се справи с живота.
„Какво разбират родителите от истинско обучение, необходими знания, компетентност….?“
