В една страна живеела бедна вдовица със сина си. Те живеели много бедно на една таванска стая.
Преди много години тази жена против волята на родителите си се оженила и заминала със съпруга си в друга страна.
Мъжът ѝ се оказал безотговорен и неверен. След няколко години умрял и оставил жена си и сина си без никакви средства за съществуване. С големи трудности жената някак успявала да нахрани детето и себе си.
Веднъж на вратата им почукал пощальон. Жената взела писмото и познала почерка. С треперещи пръсти счупила печата и отворила писмото. Там имало чек и лист хартия, на който било написано кратко: „Връщай се в къщи“.
Ние често грешим в живот си, но Той ни обича и в трудни минути протяга ръка, за да ни помогне и върне към Себе Си.

Светът, в който Исус дойде, се сблъсква със същите проблемите, които имаме и днес.
Животът е кратък, болести се ширят навсякъде, хората са угнетявани от властите, неосъзнатото робство процъфтява. За вдовиците, сираците и недъгавите животът е труден.
За хорта, които нямат радост в живота си, Исус  казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно“.
За тези, които изнемощяват под тежестта на греха, Той каза: „“Дерзай, синко, прощават ти се греховете“.
В Него винаги се намират думи на изцеление.
Външно светът радикално се е променил от времето, когато е било раждането на Спасителят. Но основните проблеми са останали същите, защото болестта е проникнала дълбоко в човешкото сърце.
И Христос всеки път идва при нас, за да ни очисти от греха, да ни донесе надежда и изцели раните ни със Своята безкрайна любов.

Не можем да осъзнаем колко е ужасен греха, докато не разберем, че заради него е разпнат Божия Син. Не заради безпомощноста на Пилат, не поради предателството на Юда, не и поради крясъците на тълпата, а заради твоя и моя грах.
Ужасите на войната и мизерията, агонията на самотата и отхвърлянето, отчаяният плач на  вдовици и сираци, предсмъртния хрип на умиращ от глад – тези и хиляди други трагедии свидетелстват, че ние живеем в един свят, който е отровен от грях.
Ето за това умря Исус. Ужасната горчива чаша на човешкия грях е причината за Неговото разпятие. Защо Той изпи тази отвратителна чаша? За да не я изпием ние с теб.
Поради греха на всеки един от нас Исус умря на кръста. Но по-силна от греха е Божията любов.

В едно село през 1890 г. живяла бедна, но богобоязлива вдовица. Тя дължала на някого 20 гулдена. Срещу този дълг искали да конфискуват кравата, единствения източник на препитание  за вдовицата и децата й.
Когато не намерила помощ и милост у хорта, тя уповала на Бога и в молитва Го помолила да й помогне.
Докато се молела, дотичал малкият й син и й подал две монети, които той бил изкопал от земята, докато си играел. Когато покопали още малко изровили 10 добре запазени златни старинни монети, холандска и немска изработка.
Този дар им бил изпратен от Бога в последната минута. Той не само запазил кравата им, но ги избавил от трудното им материално положение.
Господ никога не остава в нужда хора, които уповават на Него.
Без Господа не само град и дом за човека, но и гнездо за гургулица не се построява.
Да уповаваш, означава да вярваш и очакваш с надежда Бога да ти помогне, без да се смущаваш.

Момиченце и момченце се сгушиха в скута на баща си и го помолиха:
– Разкажи ни нещо!
– За какво да ви разкажа? – попита бащата.
– За едно момче……, – предложи неуверено малчугана.
И бащата започна…..
Това се случило преди двадесет години. Андрей бил син на една вдовица. Той много рано приел Исус Христос за свой Господ и Спасител. Когато Андрей пораснал поискал да стане моряк в търговския флот. При раздялата с майка си, тя му казала:
– Андрей, говори винаги и навсякъде за своя Спасител и Му остани верен до края.
Първата вечер той застанал на кораба на колене за молитва. Другите моряци му се присмели. Един от тях взел каната с вода и я излял върху Андрей.  Но той продължил да се моли. Младият моряк Сергей се отнасял спрямо Андрей още по-лошо от другите.
Веднъж корабът попаднал в силна буря. Капитанът заповядал на Сергей да се изкачи на мачтата и здраво да закрепи платното. Сергей погледнал нагоре и се уплашил. Андрей се приближил при капитана и казал:
– Разрешете ми да направя това, вместо Сергей.
Капитанът погледнал Андрей и казал:
– Млади човече, ти си само от три месеца на борда и не можеш да си представиш каква опасност крие изпълнението на тази задача.
Но Андрей настоял и капитана му разрешил да извърши тази работа. Андрей бързо направил необходимото.
Тогава Сергей дошъл до него и казал:
– Андрей, въпреки че си богобоязлив, не си такъв страхливец като мен. Защо ме замести, аз съм ти приинявал толкова много зло?
Тук бащата свършил разказа си и каза:
– Познайте, за кого ви разказах?
– Мисля, – каза плахо момиченцето, – че ти ни разказа за чичо Андрей. А кой е този Сергей?
Децата повдигнаха рамене и казаха:
– Не знаем.
– Това бях аз, деца. Но Спасителят на Андрей стана и мой Спасител. И ние станахме добри приятели. А сега сме братя в Христа. Станахме близки чрез кръвта на Христос.