Много викторианците са вярвали, че с помощта на вода може да лекуват травми и заболявания, а също така да се увеличи и общото самочувствие.

Това често ги принуждавало да ходят до потоци и реки, където те вземали специална вана.
Тези реки и потоци често са били надалеч, така че на хората им се налагало да пътуват цели седмици, а понякога и месец.

За да се опростят водните процедури, били измислени специални люлеещи се вани с високи брони. Това е било направено специално, за да може човек да разкачи ваната за да симулира движението на водните потоци в реката.

Мазолите ни безпокоят не само през лятото, но и по всяко време на годината.

Днес ще ви предложа средство, чрез което да се отървете от тях.

Преди сън натопете краката си в гореща вода. Изтрийте ги. Към мазола прикрепете лимонена кора с малко от меката част на плода. Постарайте се 4 дена да не сваляте тази превръзка. Мазолът трябва да изчезне.

Ето ви и още една проста рецепта. Накиснете лукови обелка в оцет за две седмици. Наложете на мазола повече от тези люспи. Привържете ги на мазола за една нощ. Повторете процедурата няколко пъти.

Мазолите не обичат вана със сол и калиев перманганат. За целта разтворете 2 супени лъжици в два литра вода и накиснете краката си в продължение на 15 минути. Можете малко да затоплите водата и да прибавите калиев перманганат, но много мъничко количество, само на върха на ножа.

Алоето също прекрасно омекотява мазолите. Отрежете парче от алое и с месестата част го прикрепете към мазола за една нощ.

Водата, която капе от крановете върху мивките и във ваната остават неприятен на вид жълти петна.

Как да ги премахнем?

Моя приятелка ме посъветва да ги търкам с тел, но аз харесах съвета на баба Оля и ще го споделя с вас.

Тези петна можете да ги ликвидирате, като ги потърката с нагрят оцет, в който е добавено малко сол. Може да се използва и каша от сол и терпентин.

Нашият Баща, който се стреми да усъвършенства в святост своите деца, знае колко огън е необходим на един леяр.

Леярят прилага цялото си старание и изкуство към най-цените метали и ги прекарва през най-силния огън.

Този силен пламък разтопява метала. Когато е в разтопен вид от него се отделят примесите. Едва тогава от метала се отлива съвършената форма.

Опитният леяр никога не се отклонява от ваната за топене. Той стои около нея измерва температурата, да не би допълнителна топлина да развали благородния метал.

Веднага след като отнеме и последните останки от примеси и види своето отражение върху разтопения метал, той гаси огъня.