От древни времена за китайките, живеещи в окръг Цзянъюн провинция Хунан съществувала особена писменост наречена Нюй-шу, внимателно скрита от мъжете.

Тъй като на жените били забранено да придобиват официална грамотност, те изобретили свой набор от знаци, съответстващи на отделни срички. Тази писменост се предавала от майка на дъщеря или сестра.

За да не забележат мъжете тайнописа, знаците на нюй-шу често се вплитали в орнаменти. Самата им форма била оптимална за бродерия върху плат.

Най после един свободен час. Зарадвана Евгения седна на фотьойла и взе бродерията си. Това бе едно от любимите ѝ занимания, а днес започваше една интересна фигура, за която трябваше да приложи голяма доза търпение, за да стане, както трябва.

Някой звънна на външната врата. Евгения с нежелание тръгна да отваря, някой бе нарушил тихото ѝ кътче. По петите я следваше десетгодишната и дъщеря София.

На дъжда, без чадър и връхна дреха стоеше млад човек с папка в ръце.

– Извинете, – учтиво каза младежът, – аз събирам пари за Фондация „Грижа за деца със специални нужди“.  Нашите организации се срещат директно с  уязвимите и бедни хора.

Бързайки да се върне към любимото си занимание Евгения учтиво, но бързо каза:

– Съжалявам, но не мога да ви помогна точно днес.

След това бавно затвори вратата.

София погледна изпитателно майка си и попита:

– Защо нищо не дадохме на този човек? Той ходи в студа и дъжда, за да събира пари за бедните.

Сърцето на Евгения се сви.

„Егоизмът ми попречи да използвам тази възможност да помогна на някого, – каза си тя. – Какъв пример дадох днес на дъщеря си?“

Малко по-късно София подаде на майка си рисунка. Тя бе озаглавена: „Човекът с голямото сърце“. На нея София бе изразила чувствата си от срещата с младежа на вратата.

„Трябва да взема пример от нея, – помисли си Евгения. – Това е важен урок за мен. Ще го помня докато съм жива“.

През следващите години София продължи да рисува, когато нещо я развълнуваше, а Евгения внимаваше да не пропусне нито една възможност да се прояви като щедра християнка.

Когато човек се моли за нещо трябва да конкретизира желанията си. Не вярвате ли? Тогава чуйте следната история.
Това се е случи, когато Надя живееше в рехабилитационния център. Тя много искаше да си има халат. Много месеци вървеше замечтано и все за него си мислеше.
Често си повтаряше наум: „Господи, изпрати ми скромен син халат, толкова много ми е нужен! За теб какво е един халат…“
Трябва да отбележим, че тя, в мислите, си представяше прекрасен копринен халат със син цвят и бродерия.
Веднъж с директорът на центъра и неговата жена Надя отиде при леля си. Тя беше много мил човек, но си имаше някои странности в мисленето. Когато те вече се готвеха да си тръгват лелята пристъпи към Надя и каза:
– Почакайте ме за минутка, за тебе Надя, имам изненада!
След малко донесе в стаята малък пакет. Надя го отвори, а там лежеше халат…… такива раздават обикновено в болницата на пациентите……
Тримата гости в пълно мълчание се отправиха към колата.
Внимавайте какво си пожелавате! Добре уточнявайте „детайлите“ на вашите желания.

Най-скъпата женска дреха абай, която представлява вид мюсюлманска рокля се оценява за 17.6 милиона долара. Роклята е инкрустрирана с две хиляди диаманта, в това число и най-редките и ценни камъни.
Автор на скъпоцената рокля е британската дизайнерка Деби Вингьем.
Абай е традиционна връхна дреха за жените в мюсюлманския свят. В момента тя е особено разпространени в Персийския залив. Тази рокля напълно покрива фигурата на жената от раменете до краката. Има доста свободна кройка, която избягва подчертаването на фигурата. Абай традиционно се шие от вълна и тънка коприна в тъмни цветове, богато украсена с бродерия.
В допълнение към редките червени диаманти към роклята пришити над 2000 скъпоценни камъни в платинова рамка и 50 бистра като сълза, и 50 черни диаманти, всеки с тегло два карата, плюс още 1899 малки диаманти. Абай се шие в черно и червено. На ръка се правят над 200 хиляди шевове с златна нишка.
Британската дизайнерка признава, че се възхищава на културата на Дубай и този път, тя искала да влее модерни елементи и методи в модата на традиционната ислямска рокля.

Животъ ни стана такъв, че много хора над 50-годишна възраст се оказаха без работа. Голяма част от тях са обезкуражени и се страхуват да поемат в нова посока.
При много хора големият успех идва по-късно в живота им.
Анна Мари Робъртсън Моузес е една от най-известните жени в американското изобразително изкуство. Тя не е хващала четка преди да стане на 76 години!
Занимавала се е с бродерия, но когато развила болезнен артрит, вече не можела да държи иглата. Тогава решила да пробва с четката.
Нарисувала първата си картина на 76-годишна възраст.
Живяла още 25 години и нарисувала много картини. Първоначално платната й се продавали за 3 долара, но по-късно започнали да се продават за 10 000 долара.
Никога не е късно да започнеш нещо ново. От къде знаеш, това може да е твоя шанс?