Съблазнила младата шума корените на старата бреза:
– Да знаеш колко е лесен живота във въздуха.
Изпълзели корените от родната земя.
И …..
Изсъхнали във въздуха, заедно със листата.
Фитонцидите на чесъна, хряна и червените чушки убиват повечето прости бактерии и низшите гъбички в рамките на 40-100 секунди. По тази причина споменатите растения се явяват отлични средства в борбата с болестите.
Човек може да пострада от финтоцидите. Такива опасни финтоциди притежава дивият розмарин и росена.
Един от най-скъпите фитонциди са етеричните масла от хвойнови дървета, които могат да се закупят от аптеката.
Фитонцидите се явяват един от факторите за естествения имунитет на растенията.
Трябва да се отбележи, че много от иглолистните дървета стерилизират въздуха и убива болестотворните бактерии. Фитонцидите на елата убиват коклюшната пръчица, боровите фитонциди унищожават пръчиците на Кох, причинители на туберкулозата, и червените пръчици. Брезата и тополата убиват микроба на златистия стафилокок.
Хектар борова гора отделя в атмосферата около 5кг фитонциди на ден, а хвойновите гори около 30 кг на ден. Затова иглолистните гори са почти стерилни.
Днес, в XXI век, ние не можем да си представим живота без всички видове перилни препарати, белина, почистващи препарати, пенообразуващи душ гелове и разнообразие от шампоани. Но дори и преди 100-150 години, хората не са подозирали за това изобилие от домакински химикали.
Например, за пастата за зъби.
Петър I накарал болярите си да си мият зъбите с разпадащ се тебешир и влажна кърпа.
На простият руски народ бил достъпен друг способ за „чистене“ на зъбите. За да направят това, използвали обикновен въглен (за предпочитане обелена бреза), сдъвквали го и след това изплаквали устата си добре.
Само в XVIII век в Обединеното кралство се появило нещо по-малко от познатия на нас зъбен прах на основата на тебешир. За да има очистителен ефект, към него се добавял сапун, а след това глицерин, но определено това бил пробив.
Прототипът за четката за зъби бил достъпен само за благородниците, общо за тази цел използвали пръстите на ръката.
Първата паста за зъби, подобна на тази, който ние използваме днес, компанията „Колгейт“ е пуснала през 1873 г.
Една бутилка от най-скъпата в света водка може да се купи за 3, 75 милиона долара.
„Водката на милионера“ първо се филтрира през лед, след това през въглени, получени от дървесината на скандинавска бреза, а накрая през пясък и смачкани брилянти и други скъпоценни камъни.
Това чудо се продава в кристална бутилка с добавка на платина и родий, инкрустирана с диаманти.
Както в народна медицина, така и в официалната признават, че брезата и нейните компоненти имат лечебен ефект. В брезата се съдържа бетулин или брезов камфор.
Първо в САЩ това вещество със своите специални биологични свойства е станало известно като „бялото злато“.
Бетулинът равномерно се изпарява от стелките и има терапевтичен ефект: намалява изпотяването на краката, премахва гъбички, бактерии, мирис; прониква през кожата в кръвта, лекува болки в ставите, премахва умората в крака, повишава устойчивостта на организма към болести и развитието на рак.
Днес бетулинът строго се проучва от имунолози и онколози! Лекарите имат големи надежди, че бетулин лесно ще се справят с ниската имунната защита на организма и развитието на рак.
Когато сте в гората, сложете краката си върху отдавна паднала бреза. Дървесината се е превърнала в прах, но дървото е добре запазено.
Странно, но факте е, че на войници и офицери от царската армия никога не са имали гъбични заболявания, докато са вървели в ботуши със стелки, изработени от брезова кора!
Как можете сами да си направите такива стелки?
Парче от бреза се измива с топла вода, отделя се белия слой чрез разслояване.
За стелката е необходимо да се получи парче с дебелина максимум 1мм. Броят на детайлите на стелките е 4, тъй като те са двуслойни и 2 по 2 се залепват. След залепване, стелките се поставят под преса.