Преди няколко години на мода излезе един нов начин за украсяване стените на града.

За разлика от традиционните кутии с боя спрей, това не вреди на озоновия слой или на земята, нито на чистотата на ръката на художника.

Всичко е направено с помощта на мъх и няколко хранителни продукта, които могат да се намерят във всяка кухня.

Въпреки че графитите от мъх все още не могат да се наричат масово изкуство, майсторите на графити от мъх, така се нарича това течение, вече създават относително разпознаваеми произведения.

Гледайки на творенията на Брюс Макли понякога е трудно да решите, какво точно е пред вас – живопис или скулптора.

За всяка една от картините си художникът използва 20 хиляди винта главите, на които оцветява с различни бои.

Винтовете се завиват на борова дъска на различна дълбочина. И въпреки, че работата по тези 3D-творения е много труден, винаги е възможно да се коригира грешката в изпълнението.

Въпреки това, основната сложност на работите на Брус е проблема с транспортирането на завършените произведения.

Творенията му тежат над 150 кг. Така че му се налага да използва специални колички, за да премества картините си в различните студия.

Ако не знаете как се плува, малко вероятно е незабавно да се потопите много на дълбоко.

Ако сте нов в спортната зала, не започвате с големите тежести и натоварвания без тренировка.

Защо тогава много хора на изкуството се хвърлят да творят шедьоври, без да мислят, че като начало трябва да загреят?

Започнете да рисувате, като вземете няколко листа хартия и експериментирайте с боите.

Първоначално не е нужно да преследвате конкретна цел, просто се наслаждавайте на това, което правите, отпуснете се и се настройте на вълната на акварелите.

Нанасяйте бои по различен начин и изучавайте това, което се получава. Такива опити помагат по-добре да се разберат акварелите и подсказват идеи за бъдещи големи композиции.

Не се разстройвайте, ако нещата не станат така, както сте ги очаквали. Учете се и се развивайте. Запомнете, че да признаеш грешката си, това вече е постижение.

Олиото се използва не само при приготвяне на храна.

В действителност, могат да се намерят голямо количество приложения на тази субстанция.

Например, очистване на петна от боя върху дрехите.

Не бързайте да се огорчавате и да изхвърляте дреха, нацапана с боя.

Такова замърсяване може да се отдели от дрехата чрез олио.

Нанесете върху свежото петно малко олио. Почакайте 10-15 минути и изперете замърсеното място със средство за миене на съдове.

Олиото е ефективно средство, което защитава храната от мравки.

За целта намажете пакета с продуктите с олио, то изгонва насекомите.

Този съвет е добър за тези, които обичат да ходят на пикник, но не желаят да разделят храната си с мравките.

Кръстина и Асен скоро се нанесоха в току що купената си къща. Запознаха се със съседите си.
Така те срещнаха Елена. Тя бе жена в преклонна възраст. Нямаше сили да се грижи за градината в двора, а не можеше да обслужва и самото жилище.

Боята на къщата ѝ се лющеше. Имаше строшени керемиди на покрива. Розите в двора се бяха превърнали в истинска джунгла. Всеки момент всичко това можеше да се срути и да я погребе в развалините си.

Кръстина предложи на съпруга си:

– Хайде да ѝ помогнем.

– Ако бях първа младост, целият ремонт щях да извърша сам, – засмя се Асен, – но ти добре знаеш, че краката ни едва ни държат, а каквото хванем в ръце го изтърваме. Как ще ѝ помогнем?

– Ще пишем в местния вестник, – каза Кръстина, сложила ръце на кръста, готова сякаш да се пребори със всеки проблем.

И го направиха. След три дена в двора на Елена бе шумно и весело.

Младежи бяха дошли да помогнат на старата жена.

След два дена нищо не бе останало от старата рушаща се къща. Тя искреше в нова бяла премяна. Покрива бе надеждно закърпен с нови керемиди, а на входа стояха спретнато подстригани рози.

Къщата на Елена бе станала неузнаваема.

Трогната до сълзи стопанката на дома не знаеше как да се отблагодари на помощниците си:

– Благодаря ви, мили мои! Още не мога да повярвам, че направихте това за мен, просто ето така, от добро сърце.

Младежите се радваха заедно с нея, защото бяха успели да ѝ донесат малко радост и да разхубавят дните ѝ.

Те обещаха:

– Отново ще дойдем, за да ви погостуваме малко, ако нямате нищо напротив.

– Заповядайте, – нежно и с голяма любов им се усмихна Елена, – в моя дом сте винаги добре дошли!