Късно следобед, когато отиде на работното си място, Костадинов завари известието за пенсионирането си на бюрото. За него това беше удар от засада.

Как се прибра у дома си Костадинов не помнеше.

От главата му не излизаше една и съща мисъл: “ Край! За мен всичко свърши! От днес съм излишен и ненужен за обществото гражданин!“

Отровата от тази мисъл силно се впиваше в него и го измъчваше. За Костадинов това беше недооценяване на работата му и грубо погазване на човешкото му достойнство.

Съпругата му Елена видя отчаяната му физиономия и разбра какво се е случило. Отдавна оттук-оттам се шушукаше за неговото отстраняване. Говореше се и явно, че той е вече на години и трябва да се даде път на младите.

Но какво знаят младите? Костадинов бе кален в битки и борби за устояване на истината, а сега, който и млад човек да заеме мястото му ще бъде поредния „послушко“, предпочетен пред всеки по-революционно настроен ветеран.

– Не се притеснявай! Всяко зло , за добро, – опита се да го утеши Елена. – Сега поне изцяло ще се занимаваш с това, което ти е на сърце.

След вечеря пуснаха филма за Ломоносов и Костадинов малко се поразсея. Той беше изцяло потопен в събитията на онова време и непрекъснато търсеше връзки с днешния ден.

Минали са векове от тогава. Светът се е проминил. Науката и техниката са достигнали големи висоти, но човекът не се е отказал да властва и господства над себеподобните.

„Какъв мощен ум. Истински гений е този Ломоносов, – възхищаваше се Костадинов. – Какъв непокорен дух има само!“

Ако във всеки от нас не живее по един малък Ломоносов, напразно би било всяко творчество и самият живот.

На вратата на един човек почукала фея, изпълняваща желания.
– Ще изпълня всичките ти желания, – казала тя.
– Защо дойде точно при мен? – изненадал се човекът.
– Отдавна те наблюдавам и знам, че ме търсиш. Ти искаш в живота ти всичко да се получава лесно, без препятствия, борби и усилия, нали?
– Да,  – съгласил се човекът. –  Много се радвам, че дойде в живота ми, когато нищо не върви, както трябва.
– Забрави за всички неуспехи и препятствия. Ще махна само един път с пръчката и всички твои желания ще се изпълнят.
Зарадвал се човекът. От този момент живото му се подобрил. Всички проблеми били решени и той се наслаждавал на живота Всичко се получавало леко, без усилие, както си мечтаел преди.
Но веднъж всичко се изменило. Препятствията и неуспехите отново се натрупали върху него. Той не успявал да се справи с едни проблеми, когато го налитали други. Така продължило дълго време
– Защо стана така? Това не е живот, а наказание. Защо ми изпращаш неуспехи и проблеми? – викал човекът към Бога.
– Аз нищо не съм ти изпратил, – отговорил му Бог, – Сега ти преминаваш през тези изпитания, които феята премина с едно махване на вълшебната пръчка. Те много се натрупаха през изминалите години, за това сега ти е толкова трудно.