Думата цирк произлиза от прилагателното „кръгъл“ –  circus.

Понятието цирк може да се срещне не само в европейската култура, но и при народите на Азия и Африка. Даже у вожда на ацтеките Монтесума испанецът Кортес открил  музей с чудовища. Марко Поло се възхищавал на лъвове, които се кланяли на великия хан.

През всички времена в двора на управниците винаги е имало астролози, некроманти, шутове и странстващи акробати с дресирани животни. Именно по това време се е зародил цирка. Може да се каже, че всички управители са си имали свой собствен цирк.

Циркът за древните римляни, е едно от най-грандиозните събития и зрелища по това време. Основният интерес на зрителите бил прикован към състезанията с колесници. След това се появили и други атракции като борби на гладиатори и такива с животни.

Циркът в Древния Рим е изиграел значителна роля. Той е бил единственото забавление за хората.

Внукът на Кловис I, след разпадането на Римската империя организирал цирк в Париж. Хората са можели да видят  жонгльори и акробати, шутове и клоуни, но цирка не станал популярен и скоро бил закрит.

Нещо подобно на съвременния цирк се е появил във Франция през 18 век. През 1774 г. двама ездача от Англия организирали представление с клоуни и дресирани животни, а също и пантомима.

Може да се каже, че родното място на съвременния цирк е Франция, или по-скоро Париж, от където цирковите представления се разпространяват из Европа.

Късно следобед, когато отиде на работното си място, Костадинов завари известието за пенсионирането си на бюрото. За него това беше удар от засада.

Как се прибра у дома си Костадинов не помнеше.

От главата му не излизаше една и съща мисъл: “ Край! За мен всичко свърши! От днес съм излишен и ненужен за обществото гражданин!“

Отровата от тази мисъл силно се впиваше в него и го измъчваше. За Костадинов това беше недооценяване на работата му и грубо погазване на човешкото му достойнство.

Съпругата му Елена видя отчаяната му физиономия и разбра какво се е случило. Отдавна оттук-оттам се шушукаше за неговото отстраняване. Говореше се и явно, че той е вече на години и трябва да се даде път на младите.

Но какво знаят младите? Костадинов бе кален в битки и борби за устояване на истината, а сега, който и млад човек да заеме мястото му ще бъде поредния „послушко“, предпочетен пред всеки по-революционно настроен ветеран.

– Не се притеснявай! Всяко зло , за добро, – опита се да го утеши Елена. – Сега поне изцяло ще се занимаваш с това, което ти е на сърце.

След вечеря пуснаха филма за Ломоносов и Костадинов малко се поразсея. Той беше изцяло потопен в събитията на онова време и непрекъснато търсеше връзки с днешния ден.

Минали са векове от тогава. Светът се е проминил. Науката и техниката са достигнали големи висоти, но човекът не се е отказал да властва и господства над себеподобните.

„Какъв мощен ум. Истински гений е този Ломоносов, – възхищаваше се Костадинов. – Какъв непокорен дух има само!“

Ако във всеки от нас не живее по един малък Ломоносов, напразно би било всяко творчество и самият живот.

На вратата на един човек почукала фея, изпълняваща желания.
– Ще изпълня всичките ти желания, – казала тя.
– Защо дойде точно при мен? – изненадал се човекът.
– Отдавна те наблюдавам и знам, че ме търсиш. Ти искаш в живота ти всичко да се получава лесно, без препятствия, борби и усилия, нали?
– Да,  – съгласил се човекът. –  Много се радвам, че дойде в живота ми, когато нищо не върви, както трябва.
– Забрави за всички неуспехи и препятствия. Ще махна само един път с пръчката и всички твои желания ще се изпълнят.
Зарадвал се човекът. От този момент живото му се подобрил. Всички проблеми били решени и той се наслаждавал на живота Всичко се получавало леко, без усилие, както си мечтаел преди.
Но веднъж всичко се изменило. Препятствията и неуспехите отново се натрупали върху него. Той не успявал да се справи с едни проблеми, когато го налитали други. Така продължило дълго време
– Защо стана така? Това не е живот, а наказание. Защо ми изпращаш неуспехи и проблеми? – викал човекът към Бога.
– Аз нищо не съм ти изпратил, – отговорил му Бог, – Сега ти преминаваш през тези изпитания, които феята премина с едно махване на вълшебната пръчка. Те много се натрупаха през изминалите години, за това сега ти е толкова трудно.