Тряс и всичко стана на парчета. Стоян стоеше насред стаята изненадан. Той съвсем нямаше намерение да я блъсне, едва ли да я събори …

Но тези негови тромави движения!

– А сега? – възкликна Стоян.

Настроението му се развали и започна да се ядосва:

– И защо? Съвсем слабо я докоснах…

Накрая осъзна, че трябва да вземе инструментите и да я поправи.

Това за него бе лесно, защото той обичаше да разглобява различни неща и да открива механизма, по който работят.

– Колко жалко, че с взаимоотношенията не е така лесно, – въздъхна Стоян.

Ето преди малко обиди сестра си и тя му е сърдита,  а вчера удари Тони, най-добрият си приятел, който бе закаран в болницата.

В такива случаи му се искаше да изтича до мазето и да вземе инструментите, за да оправи нещата, но при тези обстоятелства клещите, отвертката и кой да е друг от тях, не можеха да му помогнат.

Дори думите не действаха в такива ситуация.

Когато наранеше някого Стоян искрено съжаляваше за стореното и обещаваше:

– Повече няма да правя така.

Тогава Бог му помагаше да разреши проблема, който сам беше създал.

Стоян често си спомняше думите на баща си, особено след като се сблъскаше с някого и го нагрубеше:

– Възстановяването на разбитите отношения не е лесно, но това, че Божиите обещания са се изпълнявали не само в миналото, но и днес, ни дава надежда. Бог винаги ще ни помага да се помирим със всеки, защото винаги е до нас и ни води.

Болестите идват внезапно и ни изненадват. Понякога те тежат като дамоклев меч над главите ни. Това е още по-неприятно, когато такива неприятности споходят твой най-добър приятел.

Росен наскоро разбра, че Явор е болен от левкемия и е постъпил в болницата за химиотерапия. Те се познаваха от деца и бяха неразделни, докато всеки пое пътя в живота си.

Росен реши да посети приятеля си в болницата. Докато пътуваше натам, се питаше: “ Каква ли ще бъде реакцията му като ме види?“

Росен често посещаваше болни, това бе свързано с работата му. Той бе пастор на една църква. В повечето случаи такива срещи преминаваха неопределено.

Росен бе виждал в очите на безнадежно болните гняв, ужас, тъга, …, а той трябваше да ги насърчава и успокоява.

„Явор винаги е бил оптимист, – каза си Росен, – той винаги е гледал позитивно на нещата, но сега …..Дали пак ще има прекрасното настроение, с което не се разделяше никога?“

Оказа се, че Росен напразно се е притеснявал. Това първо посещение при приятеля му бе много насърчаващо, както и останалите през следващите няколко седмици.

В повечето случаи Явор беше весел, посрещаше хората, които го посещават радостно и се шегуваше с персонала на болницата. Макар и да не знаеше какви точно процедури го очакваха, той не губеше своя мир.

Още при първата им среща Росен го попита направо:

– Не се ли страхуваш? Живота ти е към своя край.

Явор се усмихна и отговори на приятеля си:

– Ако това е краят, добре. От какво да се страхувам. Аз зная къде отивам.

Това бяха думи изпълнени с вяра. Прекрасен пример за хората, които го заобикаляха.

Явор знаеше, че всички преминаваме през изпитания, но щом сме приели Спасителя, Той никога няма да ни остави сами.

Количеството продукти с марихуана, което се предлага в американските щати, където тревата е легализирана, расте.

В една от болниците на Масачузетс вече може да си поръчате пица пълнена с вещество отделено от конопа.

Това е нов вариант за пациенти, които не искат да пушат трева или не желаят да ядат сладки, в които е добавена марихуана.

Пицата е подправена с канабис. Тя се е появила в „менюто“ на болница преди три седмици и пациентите били много доволни.

Един от лекуващите се там е заявил:

– Не искам болкоуспокояващи, тази пица е отличен техен заместител.

Шест инчова пица със сирене се продава за 38 долара парчето.

Доматеният сок съдържа 125 мг тетрахидроканабинол добит от марихуана. Компанията осигуряваща пиците в болницата, вече е продала около 200 от тях.

Децата от близките села често прекарваха на брега на езерото. Някои дори се къпеха в него въпреки забраната на възрастните.

Един ден, когато имаше група момчета там, изведнъж децата чуха плясък във водата и безпомощно удряне с ръце по водата.

Обърнаха се и го видяха:

– Вижте Стефан е взел малката дървена лодка и е доплувал до средата, – развика се Генади.

– Кога е успял? – попита Борис.

– Но нали възрастните са ни забранили да пипаме тази лодка, – промърмори Младен.

– Да, но той е във водата, – развика се Христо.

– Не виждате ли, че той само се шегува, – засмя се Павел.

Единствено десетгодишният Антон прие нещата напълно сериозно и скочи във водата, за да помогне на съученика си.

Антон доплува до Стефан, хвана го и доплува с него до брега. Стефан беше в безсъзнание.

Пред изумените погледи на момчетата Стефан започна да оказва първа помощ на пострадалия. Той започна ритмично да натиска гърдите му с ръце.
Стефан се разкашля и дойде на себе си.

След това момчетата се обадиха веднага на бърза помощ. Стефан бе отведен моментално в болницата. Не беше пострадал сериозно и на следващия ден бе изписан.

Родителите на Стефан бяха много благодарни на Антон, за това че е спасил живота на сина им.

Майката на Антон гордо каза:

– Стефан е много добър и отзивчив, на никого до сега не е отказал помощ. В къщи редовно ми помага. Гордея се със сина си.

Властите решиха да поощрят спасителят и той получи подобаваща награда.

Към един от пунктовете за бърза помощ в град  Ашкелон, Израел, се обърнал 35 годишен мъж с оплакване на болки в ръката. Според него тя не била силна, но продължила няколко дена.

Изследвайки го, лекарите попитали пациента, дали скоро е имал някакви болки в другите части на тялото.

Оказало се, че мъжът е имал зъбобол, но той изобщо не свързвал това с болката в ръката.

Анализирайки цялата налична информация, един от лекарите предположил, че болката в ръката и зъба е пряко свързана с проблеми в сърцето.

Това потвърдили и резултатите от проверката, благодарение на която лекарите поставили окончателна диагноза – инфаркт.

След това пациентът е бил спешно транспортиран до болницата.