Две млади момчета, докато се разхождаха, видяха скитаща се сама овца. Тя бе много натежала и едва се движеше.

– Навярно се е изгубила в храстите и са я отписали след дълго търсене, – предположи Младен.

– Това трябва да е било доста отдавна, – Кирил поклати глава натъжен.

Момчетата решиха да освободят животното от товара му.

Процесът на премахването на тежкото руно бе труден и мъчителен.

– Тази мръсна, сплъстена вълна пълна с бодили, тръни и всевъзможни боклуци, трудно се дава, – мърмореше Кирил.

През цялото това време овцата блееше и се налагаше на Младен да я успокоява.

След като животното се освободи от целия си ненужен товар, започна обилно да се храни. Краката му заякнаха и то бе доволно и благодарно на своите спасители.

– Виж каква красавица стана, – смееше се и пляскаше с ръце Кирил.

– Така сме и ние, – започна Младен с обичайните си мъдрувания. – Когато сме обременени физически, умствено и емоционално, Бог изпълнява спасителната Си мисия, която е планирал в деня, който ни е създал.

– Така е, – съгласи се Кирил. – Можем винаги да разчитаме на присъствието Му, когато извикаме към Него.

Ники бе загубил краката си при взрива на една мина, но той все още искаше да докаже на себе си и околните, че животът му не е безвъзвратно изгубен.

Един ден докато Ники работеше в гаража си чу виковете на жена от съседната къща и веднага се отправи натам с инвалидната си количка. Той стигна до дома, но един храст му пречеше да стигне до задната врата.
Тогава Ники се приплъзна от инвалидния си стол и пропълзя през храста и боклуците до мястото.

През цялото време, когато се придвижваше така, далеч от количката, се насърчаваше:

– Трябва да отида там да помогна, независимо колко ще ме боли.

Виковете се чуваха от към басейна. Момиченце лежеше на дъното му. Детето се бе родило без ръце, то бе паднало във водата, но не можеше да плува.

Майка му стоеше отчаяна там и крещеше:

– Помощ! Помоооощ ….

Ники скочи в басейна и извади момиченцето. Лицето на детето бе синьо, то нямаше пулс и не дишаше.

Ники веднага започна да прави изкуствено дишане, а майката позвъни по телефона за бърза помощ. Оказа се, че всички линейки бяха заети, защото бяха отишли на повиквания.

Майката изхлипа и започна да се тресе от плач. Ники продължи да прави изкуствено дишане на детето и каза на уплашената жена:

– Моля ви, не се вълнувайте. Успокойте се. Аз бях нейните ръце, за да излезе от басейна. Всичко ще се нареди….

След няколко секунди момиченцето се закашля, дойде в съзнание и започна да плаче.

Майката прегърна детето си. Двете бяха много радостни.

Изведнъж жената се обърна към Ники и го попита:

– От къде знаехте, че всичко ще бъде наред?

– Когато мината ми откъсна краката, аз бях сам. Наблизо имаше само едно малко момиченце. То започна със всички сили да ме тегли към селото си. Това дете ми каза: „Всичко ще се нареди. Вие ще живеете. Аз ще ви бъда вместо крака. Заедно можем да го направим“.

Жената и малкото момиченце, го гледаха с широко отворени очи. Те бяха се отървали от страха и болката, и сега искрено съчувстваха на Ники.

– Това беше моя шанс, – продължи Ники обръщайки се към майката и дъщерята, – да върна дълга си.

Павел ни учи, че тайната на успеха на християнския живот е молитвата. За това той постоянно се е молил, обръщайки се към Бога с различни по тема молитви, така насърчавал и другите да се молят.

Молитвата ни помага да бодърстваме духовно и да благодарим на Бога.

Християните са солта и светлината в този свят. Невярващите около нас могат да чуят евангелската проповед чрез нашите постъпки и характер.

Бог ни е дал живот, за да Го прославим и да имаме духовно влияние върху този свят. Ние сме длъжни да пребъдваме в Христос и мъдро да използваме отреденото ни време.

Не стойте в романтичната кал и боклуци. По-добре изучавайте Библията, идвайте при Бога в молитва и проповядвайте Евангелието в света.

Господи, помогни ми мъдро да използвам времето си и да проповядвам Евангелието на всеки.

Хиляди туристи от всички краища на света идват в щата Виктория,  Британска Колумбия, за да видите най-известната цветна градина.
Един човек разказвал за посещението си там:
– Преди няколко години , имаше възможност да отиде там.  И ето какво узнах за самите цветя посадени там. Едно време това място е било негоден, на никого ненужен участък от земя, затрупан от боклуци и пълен със застояла вода. Това било един вид бунище.
На една млада християнска двойка Господ открил във видение, че този запустял участък, те трябва да превърнат в благоуханна градина. Следвайки това откровение, те превърнали на никому ненужния участък в място с неописуема красота и аромат.
Не прилича ли това на нещата, които Бог прави с нещастните, падналите и никому ненужни грешници? Бог измива каещите се с кръвта на Исус Христос, дава им нови сърца и посредством благодатното действие на Святия Дух насажда прекрасни цветя с чудесно благоухание.
Любовта е едно от най- прекрасните качества от плода на Святия Дух. Тя е майка на всички добродетели, причина за всички хубави неща. Любовта подслажда горчивата чаша на живота, премахва спомени от мрачното минало, повдига безнадеждно отпуснатата глава, просветлява помръкналия взор, повдига отпуснатите ръце и укрепява треперещите колене.
Любовта е най-мощното оръжие в борбата срещу злото. Тя се превръща пустинята в цъфтяща и ароматна градина.

Помните ли историята за Питър Пан, който упорито не искаше да стане голям? Как избяга от дома си през комина и отлетя в Кенсинтонските градини?

Такива има и сред нас възрастните, които не могат да си представят живота без пътешествия, За това измислят различни начини не само да видят света, но и да го удивят.

Фотографът Тод Сили скоро се е присъединил към американските пътуващи артисти, покоряващи Европа на необичаен сал и вече е успял да събере внушително количество фотографии от това пътуване.

Този проект е наречен „Плаващият град Серинисима“. Това име не е избрано случайно. Буквално „серинисима“ означава „знаменит“. Именно така звучи тържественото наименование на Венецианската република, където са се отправили пътуващи артисти от Ню Йорк.

Идеята за това мероприятие е на художничката, известна като Swoon. За нея това не е първата експедиция до бреговете на Венеция.

Тази година са се събрали ентусиасти на три сала: „Алиса“, „Мария“ и „Old Hickory“. Тези необикновени плавателни средства са направени от всякакви боклуци, за това изглеждат много забавно.

Swoon подчертава, че за истинския художник е важно да получи вдъхновение от пътешествието, а също и да се заредят позитивно от хората, които видят „плаващия град“.

Групата ентусиасти не само плава по реки и канали, но устройва концерти, представления, куклени театри и всякакви изложби, които намират жив отклик у хората.

По-рано художничката е организирала пътуване на „боклучената“ флотилия по река Мисисипи и Хъдсън, сега тя е в Словения и Венеция. По късно групата планира да замине за Орегон.

Тод Сили възнамерява да ги съпровожда и занапред, и да зарадва любителите на фото изкуството с нови снимки от серията „Плуващите градове на Серинисима“.