Слави обичаше да снима. Обект на неговите снимки през последните години бяха скорците.

Особено тяхното спиращо дъха зрелище. Така нареченото мърморене, където стотици хиляди скорци се движат с плавно движение в небето.

Това е една въртяща се масивна вълна, преливаща в различни шарки.

В Дания наричат ​​това преживяване със скорците Черно слънце.

Най-забележителното е, че скорците инстинктивно следват най-близкия си спътник, летейки толкова близо, че ако някой изпусне ритъма, биха претърпели масово бедствие.

Въпреки това, скорците използват мърморене, за да се защитават един друг.

Когато ястреб се спусне, тези малки същества се движат колективно и отблъскват хищник, който лесно би ги откъснал, ако бяха сами.

По-добре сме заедно, отколкото сами. „Двама са по-добри от един“. Ако падне единият, другият може да му помогне да стане.

Ако сме изолирани, сме лесна плячка. Ние нямаме комфорта или защитата на другите, които са заедно.

С придружителите ние даваме и получаваме помощ. Един може да бъде победен, но двама могат да се защитят.

Ние сме много по-добре заедно особено, когато Бог ни води.

Стефан реши да си направи експеримент. Той реши да провери днешната култура и твърденията на мнозина край него:

– Днес повече от всякога е лесно и удобно, един вярващ да загуби фокуса си върху Бога.

Стефан включи думата „Бог“ в популярна търсачка.

Отговорите бяха изненадващи.

Той получи близки до сайтовете за „секс“. Освен изброените хиляди за религия и духовност имаше хиляди за филми, стотици за съвети в дома и градината….

И тези цифри нарастваха експоненциално.

– Ние сме само на едно кликване с мишката от безброй връзки, – каза си Стефан, – уеб страници и чат стаи, които определят Бог, предефинират Го, преработват Го в нашия собствен образ или Го обясняват напълно. И всичко това е толкова близко до нас.

Стефан тръсна глава и продължи:

– По-важно от всякога е да останем фокусирани върху истинския Бог и Неговия Син, Исус Христос. Не можем да позволим да бъдем отклонени от лъжи или изкушения, които ще се окажат разрушителни за нашата вяра.

Как да „поправяме мислите си“ и това, което „гледат очите ни“?

„Затова, свети братя, които участвате в небесното призвание, насочете мислите си към Исус, апостола и първосвещеника, когото изповядваме, нека насочим очите си към Исус, началника и усъвършенствателя на нашата вяра“.

Старата поговорка е вярна, че очите са прозорец към душата.

И така, какви неща ще допуснат очите ви в душата ви днес? Това е ваше решение.

Трябва да бъдете силни и самодисциплинирани.

Не оставяйте очите ви да ви водят там, където всъщност не искате да отидете.

Катя възторжено сподели:

– Моят молитвен живот се подобри благодарение на шефа ми.

Стоян изненадано я изгледа. Той знаеше, че ръководителят им е човек с тежък характер. Колегите му трудно издържаха какъв да е разговор с него.

– До колкото знам, шефът не е християнин, – намеси се Златан. – Как тогава ти е повлиял?

Катя се усмихна:

– Всеки път, когато го видя да идва към мен, започвам да се моля.

А ето го и разковничето.

Тя се молеше много повече, преди да разговаря с шефа си.

Катя напълно бе осъзнала, че се нуждае от Божията помощ в нейните работни взаимоотношения с ръководителя на отдела.

Без значение с какво се сблъскваме, молитвата винаги е най-добрата практика. Тя ни поддържа свързани с Бог и кани Неговия Дух да ни насочва.

Вместо да разчитаме на нашите човешки наклонности, именно това ни помага да „живеем в мир един с друг“, дори и когато сме изправени пред конфликти.

Когато Бог ни помага, ние се радваме и да благодарим по-често, а това ще ни даде възможност да живеем в по-голяма хармония с другите.

Криси получаваше писма от приятелката си Донка. Първо тя ги прочиташе с интерес, спирайки на всяка дума.

После решаваше:

– Ще го прочета още веднъж, а може да се наложи това да направя и трети път. Все пак трябва да придобия представа и да уловя нещо, което може би съм пропуснала преди.

Тя правеше редовно това, защото приятелката ѝ я засичаше, че не е забелязала какво точно ѝ е писала.

– Ти май четеш писмата ми по диагонал и изобщо не вникваш в това, което ти пиша, – негодуваше Донка, когато двете се съберяха заедно.

Криси искаше всичко да разбере от писмото, по-добре да открива, проумява и разгадава приятелката си, но често бе разсеяна и когато стигнеше края му, осъзнаваше, че нищо не е прочела и започваше да чете отначало.

Ако искаш да бъдеш близо до Бога е необходимо да четеш внимателно Словото Му и това да става многократно, за да можеш да Го опознаеш истински.

Четете Божието Слово по-често. В противен случай ще откриете, че вървите в тъмнина и ако това се случи, със сигурност ще се спънете и ще паднете.

Не забравяйте, че Библията, е поредица от писма на най-близкия ви приятел. Прочетете ги внимателно. Четете ги често. И след като ги прочетете веднъж, прочетете ги отново.

Милен се смяташе все още за християнин.

Един ден той уведоми своите приятели, семейството си и всички, които посещаваха неговата църква:

– Аз не премахвам Исус от живота си, но изоставям религията. Просто напускам религията, не и Исус.

– Какво означава това, – изумени ги попитаха вярващите, които го познаваха.

– Исус все още ще бъде неразделна част от живота ми, просто ще се отърва от всички традиционни начини, по които хората са поддържали тясна връзка с Исус. Това няма да има ефект върху вярата ми. Исус и аз все още ще бъдем много близки. Просто няма да правя всичките тези молитви, четене на Библията, ходене на църква и подобни неща.

Приятелите му изразиха загриженост:

– Премахването на всички практики от живота му, вероятно ще доведе до бързо влошаване на отношенията му с Христос.

Но това не притесни много Милен.

– Да си християнин е по-скоро начин на мислене, – твърдеше категорично той. – Библията е толкова остарял документ, състоящ се от мислите и мненията на толкова много различни писатели. Не е като истински наръчник с правила, който трябва да се следват. Напълно мога да следвам Исус, без да правя нито едно от нещата, които Библията казва да правя.

Мина се време и идеите на Младен коренно се промениха.

Думите му потвърждаваха само едно, отдалечаване все повече от Бога.

Ето какво твърдеше и самият той напълно изменил се, бе потънал в някакви си свои размишления:

– Деконструирах вярата си. Вече не вярвам, че Исус е буквална историческа фигура. Сега изследвам идеята, че „Бог“ всъщност е създаден от човека. Той е възникнал от идеологията на бялото превъзходство.