Историята разказва, че решението за провеждане на този празник е било прието в Женева през 1925 г.

Според една от версиите през 1925 г. китайският консул в американския град Сан Франциско устроил благотворителен празник за китайските сираци, живеещи в САЩ – традиционния китайски фестивал Дуан у Цзе или фестивал на лодката на драконите, който се провеждал на 1 юни.

И съвсем случайно, паралелно с това в Швейцария се провеждала детска конференция свързана с решаването на въпросите за благополучието на децата.

На 1 юни 1960 г. се състоял първият официален Международен ден на детето. И от тогава празникът се празнува всяка година.

Онова, за което изпитваме глад, не можем да получим от човек, работа, пари и нови придобивки.

Ние изпитваме копнеж за нещо от друг свят, което поддържа живота ни.

Представено ни е право на избор – собственото благополучие или живот с вяра в Бога.

Ако изберете да живеете с вяра, ще се предадете в ръцете на Бога и така ще претворите естественото в духовното.

Един цар търсел учител, който да му помогне да попадне на небето. Той бил уверен, че е заслужил това. Бил прекалено самонадеян и упоен от властта.

Когато идвали учители и му предлагали услугите си, той ги засипвал с въпроси, които били нагли и нелепи, от които те се обърквали. Но царят не се ограничавал с това, а ги хвърлял в затвора.

Най-накрая дошъл човек, който му обещал, че ще му покаже пътя към небето. Въвели го в двореца и го поставили пред царя.

Човекът не обърнал никакво внимание на царя. а започнал да разговаря с придворните, пажовете и слугите. Питал ги за здравето им и им пожелавал благополучие.

Царят се ядосал от такова пренебрежение към високия му сан и казал на стражите да изведат нахалника и  да го набият.

Тогава човекът казал:

– Преди да ме отведат, позволи ми да ти кажа нещо. Мен добре ще ме набият, защото не съм ти оказал почит, обърнах ти гръб и говорих със слугите ти. Но знай, че Бог е Цар на царете, Господ на всички светове. Ти Го пренебрегваш дори и сега, и не Му оказваш внимание, а разговаряш само с неговите слуги. Помисли си, какво наказание те чака за това?!

Царят осъзнал своята вина и благодарил на учителя, че е отметнал от него воала на тщеславието и суетата.

За съжаление някои бащи се отказват от бащинството си и се превръщат нещо тайнствено и неосезаемо за дъщерите си.

Тогава мама поема всичко на раменете си. Празното място, което трябва да заеме бащата, малкото момиченце дорисува само.

На невидимият татко се добавят приказни черти, а мама се превръща в стабилна, здрава и непоклатима скала, в състояние да се справят с всякакви ежедневни проблеми.

Ролята на бащата за вече порасналата дъщеря така си остава неясна, а жената се превръща в сила, която гарантира сигурността, доставянето на необходимото и благополучието в семейството.

Така порасналата девойка приема подобно поведение. Продължава да чака приказния принц, но така си и остава сама, защото за обикновените мъже в нейния живот няма място.

Алтруизмът е принцип или практика на загриженост за благополучието на някой друг.

Той може да бъде породен от чувство на дълг, отговорност и лоялност. Чистият алтруизъм се състои в това да пожертваш нещо за някого, без да очакваш нещо в замяна.

Когато около теб много хора се оплакват от трудния си живот, ниските заплати и недостига на средства, трудно би повярвал, че даването на пари може да доставя удоволствие.

Изследване показало, че внасянето на стотици паунда в „Банка за храна“ – благотворителна организация, разпределяща продукти, предизвиква активност в невроните на мозъка в тези области, които се възбуждат по време на секс или приемане на наркотици.