Бог е източникът на живота. Той е нашият Небесен Баща и очаква от нас пълно послушание и любов. Тъй като сме негови деца, Той се стреми да общува с нас.

Бог тъгува за Своите деца, кото са Го оставили. Той с трепет очаква тяхното завръщане в Бащиния дом.

В цялата Библия виждаме как Бог търпеливо и настойчиво търси заблудилите се и упорити хора, които са родени, за да станат Негови синове и дъщери, но са пренебрегнали това велико предназначение.

От Битие до Откровение Бог постоянно говори на хората:“ Върнете се при Мене, и Аз ще се върна при вас“.

Колкото и да сме отпаднали от Бога, Той все пак ни обича и иска завинаги да се завърнем в Бащиния дом.

В САЩ е публикуван текст от библейската книга Битие, първата книга от Стария завет, в която на местата, където се споменава за Бог, името Му е заместено с името на американския рапър Kanye West.

На някои места, вместо името на музиканта е поставено Yeezus, това е името на последния албум на певицата, издаден през 2013 година.

„В началото Kanye е създал небето и земята“ – с тези думи започва книгата, създаден от трима братя-американци. Тя бе публикувана в плътно черно покритие и се продава по Интернет за 13,77 долара.

Според авторите, книгата не е подигравка с музиканта или възхвала за него. Просто те са предложили свой вариант на това, как Библията може да изглежда в съвременния свят.

В резюме братята са заявили, че всяко поколение създава свои шампиони, суперзвезди или други значими личности, които движат „еволюцията“.

„Последните иконите са Франк Синатра, Мерилин Монро, Джон Ленън и Майкъл Джексън. За „Поколението Y“ Kanye West е не само най-големият шоумен, но също така и в известен смисъл духовен водач „, – пояснили авторите.

West започва да се изявява в началото на 2000- та година. До сега, той е пуснал седем студийни албума. В сметка на артиста има повече от 21 милиона продадени албума и 66 милиона законно изтеглени албуми в дигитален формат. Певецът през своята кариера е получил 21 статуетки „Грами“ и е номиниран за тази награда 53 пъти.

Веднъж ми разказваха за един слънчев часовник, на който имало доста интересен надпис:

„Сега е много по-късно, отколкото ти си мислиш“.

Пътешественици често се спирали пред него и размишлявали върху смисъла на написаната фраза.

Навярно авторът е искал да ни напомни, че всичко е мимолетно и променливо в живота.

Ние, християните, също си имаме слънчев часовник и това е Божието Слово.

От Битие до Откровение То ни предупреждава:

„Сега е много по-късно, отколкото ти си мислиш“.

В писмо до своите съвременици апостол Павел е писал:

“ …. като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме. Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината“.

Научете се да живееш всеки ден така, сякаш е последният ден от живота ви. Някой ден действително ще бъде последен.

За съжаление много хора са убедени, че тях никой не ги обича или че те са недостойни за любов.
Възможно е в детството им постоянно да са ги критикували или игнорирали.
Може да са ставали свидетели на постоянни кавги в дома си.
Навярно понякога са давали грешните отговори на основтните въпроси от битието.
Всички тези и подобни неща засилват убеждението, че те са недостойни да бъдат обичани.
Ако вие сте един от тези хора, имам добра вест за вас. Няма значение каква е причината, но вашите чувства са измамни. Бог ви обича!
Ако се вгледате в себе си през Неговите очи, ще се видите по съвсем друг начин.
Ако Бог не ви обичаше, Христос нямаше да бъде разпънат на кръста. Но Той умря за вас!
В Библията е казано: „От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас“.
Бог те обича. Сърцето и ума ви трябва да бъдат пропити с тази истина. Тя може да промени всичко.

Павел коленичи пред олтара и започна да се моли. Това му помогна да се пребори с ужаса и постепенно разбра какво трябва да направи. Когато се изправи, нареди на Петър, да събере всички в централната зала за срещи.

Когато хората дойдоха,бяха почти изпълнили залата. Някои седяха, други стояха прави, очаквайки какво ще им каже Павел. Той застана в средата, отвори Библията и им прочете пасаж от Битие:

– „След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.
И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал“.

Павел вдигна глава от книгата. Всички го гледаха напрегнато. Всеки един от тях знаеше историята за Авраам и Исаак, но искаха да разберат за какво ги бе повикал Павел. Застанаха нащрек, очакваха да видят какво ще се случи сега.

– На какво ни учи историята на Исаак и Авраам? – попита Павел без да очаква отговор от събралите се. – Бог каза на Авраам да убие сина си, не просто някой от синовете си, а едничкия си син, родил се на Авраам, когато той беше на сто години. Авраам възрази ли? Помоли ли Бог за милост? Започна ли да спори със Него? Погледнете, Авраам не спомена пред Бога, че това е убийство, детеубийство или смъртен грях.

Павел остави думите му да увиснат във въздуха, а после сведе поглед към Библитята и прочете:

– „Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си ….“ – Павел отново вдигна очи. – Бог може и нас да предизвика.  Това, което ни накара Господ, понякога може да ни изглежда като грях. В такъв случай трябва да си спомним случилото се с Авраам.

Павел говореше убедително. Умението му да проповядва настройваше аудиторията приятелски.

Тишината в залата говореше, че Павел бе успял да грабне вниманието на всички. Никой не се въртеше, не шепнеше и не помръдваше от мястото си.

– В такива случаи не трябва да задаваме въпроси, – продължи Павел. – Не трябва да спорим. Когато Бог ни води, трябва да Го следваме, независимо от това, колко глупави, греховни и жестоки изглеждат желанията Му за нашия слаб човешки мозък. Ние сме слаби и безпомощни. Това, което знаем може да ни подведе, но ни е дадена възможност да вземаме решения, да правим сами избор. Ние имаме дълг и той е ясен, трябва да се подчиняваме. За това нека тръгнем към земята, която Бог ни е приготвил.

Проблемът на това селище е, че се появиха болести, както по хората, така и по добитъка. Водата изведнъж изчезна в земята и тази, която бе останала не достигаше за всички. Посевите изгаряха, а горещият сух вятър заплашваше хората да ги остави без хляб.

Единствента възможност да оцелеят в такова напрегнато време бе, да напуснат селището си и да потърсят по-плодороден район с добри водоизточници. Повечето не искаха да се разделят с домовете си, които бяха построили и от години насам живееха в тях. Те се бяха превърнали в нещо неразделно и неотменимо за тях.

За това бе и свикването на това събрание. Павел искаше да изведе хората от изгорялата земя, изпълнила се с болести на място, където хората можеха да спасят живота си и да живеят по-спокойно.